През 1994 година братът на Филчев е бил "";водач на престъпна група"" за износ на антики

Подчертавайки, че сме страна в този спор, продължаваме темата за брата на г-н Филчев, защото главният прокурор доказа с действията си, че е силно притеснен и зависим от тази информация.

Зависимостта на главния прокурор на България от каквато и да е информация е голям обществен проблем, а не действията на Ангел Филчев Борисов, за които брат му Никола Филчев действително не може и не трябва да бъде отговорен. Редакцията е готова да публикува позицията на главния прокурор.

В ранните години на прехода един български емигрант пробва да изнесе през границата голямо количество старинни монети и антики. Месеци наред той организира изкупуването на ценностите и подготвя канала за пренасянето на контрабандната пратка до Америка, където е трябвало да бъде продадена. Човекът, измислил схемата, е същият, който е трябвало да бъде и получател на колекцията от монети в САЩ. Когато планът се обърква и участниците в канала са заловени от властите в София, той едва ли е знаел, че пет години по-късно неговият брат ще бъде избран за главен прокурор на България.

Днешният обвинител №1 също едва ли е подозирал, че един ден ще му се наложи да дава от висотата на поста, който заема, обяснения за криминалното минало на собствения си брат. Когато е полагал клетва като най-важната фигура в българската правораздавателна система, той сигурно е разчитал, че тъмните страници от семейното минало ще останат тайна за обществото.

Документираните афери, в които е замесено името на Ангел Филчев Борисов, са поне две

Освен германския случай (който вече стана публично достояние), Филчев-брат е замесен и в опит за контрабанда на монети и антики, за който е заведено следствено дело през 1994 г. По него той е бил главният обвиняем, сочат документи, с които разполага "Дневник". В един от тях водещият делото следовател в прав текст е записал, че Борисов следва да бъде задържан в ареста, заради "неустановено местопребиваване на територията на България и ръководната му роля в престъпната група".

Служебните лица, заети с разследването на случая, изглежда са били наясно с ролята на Ангел Филчев Борисов в подземните канали за износ на антики от България. Потвърждение за това даде неотдавна и изпадналият в немилост военен прокурор Николай Колев в скандалното си интервю за "Медиапул". "Не е кой знае колко тайна тази информация, че е хванат на някакво летище с контрабандно превозвани монети, това за него е постоянната му дейност", заяви за брата на Никола Филчев Николай Колев, който доскоро беше сред най-приближените на главния прокурор.

По следите на изнесените монети

В случая от 1994 г. става дума за изнасянето на огромно количество древноримски монети и други антични произведения на изкуството. Сред тях са преобладавали римски и византийски медни, сребърни и бронзови монети - денари, антониниани, сестерции, драхми, както и монети от времето на Александър III Македонски. В пратката са били открити и древни апликации, пръстени, обици и части от накити с голяма колекционерска стойност. Общо списъкът на пренесените незаконно монети и антики заема четири машинописни страници. Според експертна оценка стойността на цялата пратка е около 3 136 111 лева. През 1994 г. това е правило 50 000 британски лири и 22 000 германски марки.

Реалната пазарна цена на монетите трудно може да бъде установена, тъй като според нумизмати стойността на подобен вид антики може да скочи многократно по време на аукционите в чужбина.

Иманярските находки са били опаковани в кашон, предназначен за изпращане в САЩ. За тях не е било искано разрешение от министерството на културата. Според служители на следствието, работили по случая, става дума за класически случай на контрабанда.

Пратката е била изнесена от България на 7 март 1994 г. от летище София с полет на авиокомпания "Балкан" София-Ню Йорк. Оттук тя е била изпратена като обикновен колет по един от пасажерите. Там антиките са били очаквани от българин с двойно гражданство. По-късно следствието установява, че това е бил емигрантът с американски паспорт Ангел Филчев Борисов. Смята се, че той е бил основна фигура в

Контрабандната схема

Според следствените протоколи, с които "Дневник" разполага, във веригата са участвали поне трима души. Техните имена са Димитър Желев Желев-Джими от Стара Загора, Валери Иванов Танев от Пловдив и Йорданка Йорданова Иванова от София. Според следствието тримата са били съучастниците в канала от българска страна. Едната версия е, че Желев и Танев са били партньорите по събирането на монетите и античните предмети на българска територия. Другата версия е, че те просто са сътрудничили в транспортирането на иманярските находки, събирани от самия Ангел Борисов, когато е бил в България.

Най-ясна в тази схема е ролята на Йорданка Иванова, която по това време е била служителка на аерогарата. В деня на удара тя е уредила чрез своя колежка кашонът с монетите да бъде качен на самолета за Ню Йорк. Както се разбира от свидетелските показания по делото по-късно, служителите на летището редовно са пращали подобни пакети по свои познати, пътуващи за чужбина. "Това е негласна практика на аерогарата - да си правим услуги, да предаваме нещо за колеги, на свои близки в чужбина, на наши представители, лични вещи, билети, кочани, заверени дипломи и лични документи", посочва в показанията си една от свидетелките по делото.

В ролята на "мулето"

по пренасянето на контрабандната пратка в случая се оказва 21-годишната Светлозара Светлозарова, също служителка на аерогарата. В деня на удара тя е трябвало да пътува за Ню Йорк на гости на свои познати. На летището е била изпратена от своя колежка. Докато двете чакали на чекинга, към тях се приближила колежката им Йорданка Иванова. Тя ги помолила да вземат кашона, който по нейните думи съдържал вино за нейни познати в САЩ. Иванова уверява Светлозара, че трябва просто да предаде багажа на техен колега от екипажа на самолета или на посрещач в Ню Йорк.

"Не бях много очарована, защото трябваше да придружавам едно дете, за което ме беше помолила колежка от касата, а пък имах и достатъчно мой багаж - една чанта с дрехи за престоя ми в Ню Йорк", казва по-късно в показанията си пред следователя Светлозарова. Въпреки това тя се съгласила да вземе пакета. В показанията си уточнява, че заедно с колежката ѝ Йорданка Иванова е имало мъж, който очевидно е бил съучастник. "Даде ми една визитна картичка и на гърба ѝ написа телефонния номер на човека, който трябва да вземе багажа. Каза, че за да не ми тежи, ще ми помогне до автобуса. Даде ми и 100 DM, за да позвъня,ако случайно не ме чака. Не знам как е минал митницата и КПП, беше с Йорданка и други служители на аерогарата, защото никой не го спря до автобуса, а външен човек трудно би стигнал дотам".

От "кашона с вино" изпаднали жълтици

В самолета за Ню Йорк нищо неподозиращата служителка на летището казва на стюарда, че носи кашон с вино, който трябва да предаде на човек от екипажа. Оказва се, че никой от пилотите и останалите служители не знае за такъв багаж. Проблемът е, че пакетът трябва все пак трябва да бъде деклариран при влизане в САЩ. В присъствието на стюардите и други свидетели тя решава да отвори кашона. Вместо бутилки вино отвътре изпадат стари римски монети. "Притесних се силно", признава по-късно в показанията си Светлозара. По съвет на екипажа тя решава да остави кашона на борда на самолета, за да бъде върнат обратно в България със следващия полет. Това е бил единственият начин тя да не бъде арестувана за съучастие в трафик на антични ценности от службите на летище "Кенеди". Решението е взето в присъствието на тогавашния български представител на "Авиокомпания Балкан" в Ню Йорк Николов, който е пътувал със същия самолет. Според показанията на Найден Минчев, капитан на полета, кашонът е останал в пилотската кабина на Боинга. Върху една салфетка той написал бележка за капитана на обратния полет, с който пакетът е трябвало да бъде върнат обратно в София.

Крайният получател е Борисов

Продължението на историята се съдържа в показанията на Светлозара Светлозарова. "Когато кацнахме в Ню Йорк, бях подложена на пълна митническа проверка. След проверката в залата на изхода на летището ме чакаше мъж на около четиридесет години, плешив, със светли очи и коса. В ръка държеше листче, на което беше написано моето име. Беше българин. Попита ме дали ме изпраща "Вальо". Отговорих му, че ме изпраща "Джими", както пишеше на визитката на Димитър Желев. Той каза: "А, Джимито ли. На мен ми се обади Вальо". Казах му, че на митницата са намерили багажа и че багажът е в самолета. След една седмица пътувах обратно от Ню Йорк за София. На летището в Ню Йорк ме посрещна същият човек и ми каза, че в София ме чакат да ме арестуват. Отговорих му, че ако някой трябва да бъде арестуван, това е Джими. Той ми каза да не замесвам Джими в тая работа. Каза ми, че трябва да остана в САЩ като той ще ми осигури пари, квартира, издръжка", заявява пред следователя от Първа следствена служба Н. Начев Светлозара Светлозарова при разпита и на 7 юли 1997 година.

Случайно замесената в аферата жена се отървава от целия случай само с уплахата. След връщането си в България тя не е била потърсена от никого. Опитите ѝ да разбере в какво е била въвлечена са били неуспешни. Колежката ѝ Йорданка Иванова казала, че не е знаела какво има в кашона. На опитите да се свърже с Димитър Желев, потърпевшата получила отговор, че "той е в Русе и като се върне ще ѝ се обади".

Според показанията на Светлозарова известно време след това между няколко нейни колежки в службата станало дума за "багажа", но Иванова се разкрещяла и отрекла въобще да е била същия ден на летището.

За Филчев - брат

На визитката, която Джими дал на пътуващата за Ню Йорк Светлозарова, е бил изписан номерът на мобилния телефон, който Борисов е имал по това време. Братът на днешния главен прокурор е роден на 9 ноември 1952 г. в село Славяново, тогавашния окръг Търговищки. В документите по делото е посочено, че обвиняемият има висше икономическо образование и е неженен. В единия от протоколите към делото Ангел Филчев Борисов е посочил, че има двойно гражданство - американско и българско. Паспортът, който е бил намерен при залавянето му на Калотина, е издаден през декември 1989 г. от паспортната агенция в Лос Анжелис, макар че в други документи за негов постоянен адрес в САЩ е посочен щатът Ню Джърси, град Върмонт, ул. "Грейт Горч" 11-7.

В документите по делото така и не се разбира с какво точно се е занимавал (освен с търговия на антични предмети) в Америка братът на главния прокурор. От показанията на един от съучастниците в контрабандния канал става ясно, че на българска територия Борисов е твърдял, че е "шофьор на такси в САЩ и затова печелел много пари".

При залавянето си той е представил и задграничен български паспорт с адресна регистрация във Варна, ул. "Братя Миладинови" 86, вх. Б, където живее майка му. Любопитен дейтайл, говорещ много за брата на Никола Филчев, е саморъчният му подпис. На всички протоколи и документи по делото той навсякъде се е подписвал като Angel Borisov, избягвайки българското изписване на името си.

Следственото дело се води задочно

Предварителното производство по случая е образувано срещу неизвестен извършител. То е заведено под номер 18736/94 в Софийската районна прокуратура. През 1997 г. по него е образувано следствено дело № 124 А/97. С него се е занимавала Първа районна следствена служба. Работещият следовател е Нивелин Начев. Делото е приключило с мнение за съд. Обвиняем по него е Ангел Филчев Борисов, който по това време е извън България. Разследването срещу него се води задочно, за това, че в съучастие с Димитър Желев-Джими, Валери Танев и Йорданка Иванова са "изнесли през границата на страната -аерогара София, без надлежно разрешение на Министерството на културата и без знанието и разрешението на митниците, стоки и предмети за търговски цели в големи размери, представляващи паметници на културата, като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - 3 136 112 лева - и случаят е особено тежък, защото е деяние на международна организация за търговия с исторически ценности."

В постановлението на следователя Нивелин Начев, с което Филчев-брат е привлечен като обвиняем, е посочено, че арестът на заподозрения се налага заради това, "че е с неустановено местопребиваване на територията на България и ръководната му роля в престъпната група".

Мярката за неотклонение на Борисов е можела да бъде обжалвана пред Софийския районен съд. Ззадочно му е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" по чл. 217 А от Наказателно-процесуалния кодекс.

Арестът на главния обвиняем

по делото за контрабанда става на 13 май 1998 г. Борисов е пътувал от Югославия за България, когато е бил задържан на граничния пункт Калотина. Пътувал е с лек автомобил "Ситроен". След проверка в регистъра на гранична полиция на компютъра срещу неговото име е излязла наложената му задочно мярка за неотклонение "задържане под стража".

Филчев-брат е бил откаран в следствения арест към Първо РПУ в София. Там той е бил разпитван от работещия по делото следовател Начев. На 14 май прокурор Стилиана Кожухарова от Столичната районна прокуратура издава постановление, с което потвърждава мярката за неотклонение "задържане под стража" на обвиняемия. В прокурорското постановление е посочено, че Борисов е задържан по надлежния ред и че основанието за спиране на предварителното производство е отпаднало.

"Разследването следва да продължи с оглед окончателното предявяване на обвиненията на обвиняемите и провеждане на очни ставки между свидетелите и обвиняемите, между чиито показания и обяснения съществуват съществени противоречия", заключава прокурор Кожухарова. Тя връща делото за допълнително разследване, като определя срок от два месеца, тоест до средата на юли 1998 г. През това време обвиняемият Борисов е следвало да остане в ареста.

Реално обаче той престоява в ареста на Първо РПУ само седмица. От думите на Нестор Несторов става ясно, че пускането му е станало след разговор с Никола Филчев, по това време заместник-министър на правосъдието. Според Несторов, който тогава беше софийски градски прокурор, братът на задържания е ходил лично в кабинета му с "молба за помощ". От съображения за сигурност или по други причини Несторов не желае да конкретизира вида на исканата помощ. Не е трудно да се разбере обаче за какво е молил днешният главен прокурор. Очевидно целта е била задържаният заради трафик на антични ценности Филчев-брат да бъде пуснат на свобода.

Спасяването на брата

Ангел Филчев Борисов е пуснат с постановление на прокурора Кирил Иванов от Софийската районна прокуратура от 21 май 1998 г. По това време той изпълнява временно длъжността софийски районен прокурор на мястото на понижения в длъжност Славчо Кърджев. На практика Иванов се явява началник на прокурор Стилиана Кожухарова. В същото време като районен прокурор той е бил подчинен на градския прокурор Нестор Несторов.

Според източник от прокуратурата, пожелал анонимност, Несторов лично е говорил с Кирил Иванов да отмени мярката за неотклонение на задържания. Самото освобождаване не е било кой знае какъв проблем, тъй като в полза на Ангел Филчев Борисов е бил фактът, че той лично не е бил заловен с антиките. В краткия си коментар пред вестника Нестор Несторов не пожела да потвърди дали той лично е заповядал освобождаването на брата на Никола Филчев, но изречението, че е "поел ангажименти, които по-късно не са били оправдани" едва ли може да бъде тълкувано по друг начин.

Прокурор Кирил Иванов приема, че "след анализ на събраните доказателства и материалите по делото (свидетелски показания, обяснения, протоколи за следствени действия и др.) е видно, че не са били събрани достатъчно улики от водещия разследването за виновността на А.Ф. Борисов". В противоречие с постановлението на прокурор Кожухарова отпреди седмица, нейният млад колега решава, че "към момента на привличането на Борисов като обвиняем - 22.12.97 г. не е била налице хипотезата на чл. 207 от НПК". Позоваването на този член от Наказателно-процесуалния кодекс означава, че според прокурор Кирил Иванов предварителното производство не е събрало достатъчно доказателства за виновността на Борисов и няма основания за привличането му като обвиняем. По този начин прокурор Иванов решава да отмени определението на своята колежка Стилиана Кожухарова, но само в частта му за ареста на Борисов.

Странното е, че главният обвиняем по делото се пуска на свобода, независимо че следствието се връща за доразследване. Интересно е също защо прокурорът Кирил Иванов не заменя мярката за неотклонение с друга, която да гарантира, че обвиняемият няма да избяга от България. След като е пуснат на свобода, братът на Никола Филчев напуска страната и до ден днешен няма данни да се е връщал в България. В момента той продължава да живее в САЩ и ако се съди по "германския случай", продължава да се занимава с трафик на антични ценности.

Цялото прокурорско войнство

Източници от Съдебната палата описват прокурора Иванов като "младо момче, което е в началото на кариерата си". Името му не е било намесвано в публични скандали. През 1998 г. той става временно софийски районен прокурор заради понижението на скандално известния Славчо Кърджев, който беше наказан от Висшия съдебен съвет по искане на Нестор Несторов. В момента прокурорът Кирил Иванов е служител в Софийска градска прокуратура, което на практика е вид повишение за него. Не може да се твърди че издигането му в йерархията е свързано по някакъв начин с този случай. Но е факт, че с неговия подпис навремето е бил пуснат от ареста братът на днешния главен прокурор.

По-интересна е съдбата на Нестор Несторов, който наскоро беше свален от длъжността градски прокурор и понижен в длъжност по лична заповед на Никола Филчев. В прокурорските среди неофициално се говори, че санкцията срещу Несторов е свързана с потулването на случая с брата на Филчев. На глас тази версия беше изказана и от бившия военен прокурор Николай Колев. В началото на март, малко след като беше изненадващо отстранен от длъжност, Колев заяви: "За себе си съм убеден, че всъщност действителните мотиви за тази неприязън към Несторов се крият в това, че той навремето, преди две или три години, разпореди да бъде прекратено дело по ... от Филчев". В интервюто си за електронния вестник "Медиапул" Колев заяви също, че Никола Филчев се е чувствал застрашен от информацията, с която Несторов го е държал. "След като Несторов е направил нещо и знае някакви тайни за Филчев, той се счита уязвим", каза Николай Колев, който преди да бъде отстранен, минаваше за дясна ръка на днешния главен прокурор.

Според източници от прокуратурата прокурор Стилиана Кожухарова, която навремето е наредила ареста на Ангел Филчев Борисов, също е в списъка на недолюбваните от Никола Филчев служители. Нейни колеги твърдят, че в края на миналата година Кожухарова е била включена в "черния списък" на прокурорите, които нямат право на 14-та заплата. Заповедта за санкционирането ѝ заедно с още няколко прокурори от градска прокуратура (сред които и самият Нестор Несторов) е била подписана лично от Филчев и в нея не са били посочени никакви мотиви или извършени нарушения.

Самото дело "Ангел Филчев" е било изискано в края на 1999 г. от главната прокуратура и в момента би трябвало материалите по него да са на разположение на главния прокурор Никола Филчев, освен ако вече не е прекратено. Всички опити на "Дневник" да се открие каква е точната съдба на делото останаха безрезултатни.

Имало е натиск за потулване на случая

Това личи и от показанията на замесените в случая лица. В протокола от разпита на обвинената в съучастничество Йорданка Иванова се споменава, че срещу нея е бил оказван натиск да промени показанията си. "През септември 1996 г. пред входа, в който живея, ме посрещнаха двама мъже. Казаха ми да вляза в кола, чиято марка не помня. Казаха ми, че са полицаи и си показаха някакви служебни карти. Казаха, че трябва да отида в Първо РПУ и да си променя показанията, защото Димитър Желев е задържан. Казаха ми, че са ги прочели. Говориха ми нещо за адвокат, който са намерили, и че трябва и аз, и Светлозара да променим показанията си. Бях много изплашена и не си спомням подробности. Казаха ми да си променя показанията на всяка цена, защото "става страшно".

Сянката на брата и фигурата на главния прокурор

Независимо, че липсват преки доказателства за прякото участие на Никола Филчев в потулването на аферата, целият случай повдига изключително тежки въпроси към фигурата на главния прокурор.

Криминалното минало на неговия брат все повече излиза наяве. Съвсем естествено е при висотата на поста, който заема в момента, последиците от тези разкрития да понесе самият Филчев. Вярно е, че никой не избира братята си, както е вярно и че никой не може да носи наказателна отговорност за престъпленията на свои роднини. Въпросът е защо след като е знаел за действията на брат си, Филчев все пак се е кандидатирал за главен прокурор на държавата. Още по-сериозният въпрос е дали шефът на парламента Йордан Соколов, тогавашният правосъден министър Васил Гоцев и членът на Конституционния съд Иван Григоров, които стояха зад неговата кандидатура и носят отговорността за неговото издигане, не са го направили точно защото са знаели за тази информация? И не са ли издигнали Филчев поради факта, че е зависим от нея и ще им служи?

Всички участници в избора на Филчев за главен прокурор помнят как със съдействието на Гоцев две теми са били старателно избягнати в обсъжданията на кандидатурата му пред Висшия съдебен съвет. Едната от тях е темата за криминалното минало на брат му.

Все повече неприятните факти от миналото на семейството на Никола Филчев се превръщат в бумеранг, от който той не може да избяга. За да се защити, главният прокурор би трябвало да даде убедителни доказателства, че не е участвал в потулване на разследванията срещу неговия брат. Само изнасянето на цялата информация по делата на Филчев-брат могат да дадат на сегашния главен прокурор морално основание да заема поста на обвинител №1 в бъдеще.