През 2060 г. в България един работещ ще издържа двама пенсионери

През 2060 г. в България един работещ ще издържа двама пенсионери

През 2060 г. един работещ ще издържа приблизително двама пенсионери в България, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Застаряването на населението е темата на тазгодишния Световен ден на здравето. Той се отбелязва на 7 април по инициатива на Световната здравна организация.

 

През 2060 г. населението на България ще бъде около 5,3 млн. души, от които младите хора до 20 години ще са около 1 милион, сочат прогнозните данни на НСИ.

 

Българите в продуктивна възраст между 20 и 40 години се очаква да бъдат 1.3 млн., а между 40 и 60 години - около 1 млн. души. Над 60-годишна възраст ще са близо 2 млн. души.

 

В Европа – повече прабаби и прадядовци през 2060 г.

 

Подобна е тенденцията и в страните от Европейския съюз, показват данните на Евростат.

 

Застаряващото население в Европа, над 64-годишна възраст, значително се увеличава във всички страни през последните години. Според експерти никога досега населението на Стария континент не е било оформено като обърната пирамида - с най-старата възрастова група най-отгоре.

 

През 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци, на възраст 0-14 години, на всеки възрастен човек. През 2060 г. обаче ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, прогнозират експертите.

 

Нещо повече те предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече прабаби и прадядовци, отколкото сега.

 

През 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си, сочат прогнозите на Евростат.

 

Междувременно Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западно-европейски страни.

 

Демографският модел за Централна и Източна Европа сочи значително увеличение на населението над 65-годишна възраст.

 

Последните прогнози на Евростат показват, че през следващите 50 години застаряването на населението вероятно ще достигне безпрецедентни нива в над 30 европейски държави, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират.

 

Световната здравна организация призовава за мерки

 

Заради проблема Световната здравна организация призовава да се предприемат спешни действия, които да гарантира, че хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.

 

Световната здравна организация посочва четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да вземат, за да се укрепи активното стареене.

 

Това са насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания.

 

Минимизиране на последствията от хроничните заболявания чрез ранно откриване и качествени здравни грижи.

 

Създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора.

 

Промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.

 

Здравословният начин на живот от най-ранна възраст е ключът към здравето и активното стареене, казва д-р Джон Брада, шеф на департамента за застаряване на населението в СЗО, по повод днешния Световен ден на здравето.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?