През април идват реакторите за АЕЦ "Белене"

На 15 януари последна сглобка на съоръженията за втория блок, различни информации за плащането на дострояването му и за разходите за транспорта

През април идват реакторите за АЕЦ "Белене"

Може би още в началото на април в България ще пристигнат двата реактора, произведени в Русия за АЕЦ "Белене", чийто строеж обаче беше спрян през март 2012 г. с решения на правителството и парламента. На 15 януари ще бъде направена последната сглобка и на вътрешно-корпусните устройства на втория реактор. В средата на 2016 г. той бе 92 процента построен, но българската страна поръча завършването му и според обясненията на енергийното министерство "Националната електрическа компания" (НЕК) няма да плаща нищо.

През август пък се очакват и турбините за двата планирани блока. Оборудването ще бъде консервирано и съхранявано на площадката на АЕЦ "Белене", докато се анализират нуждите от нова ядрена мощност у нас и се проведе евентуална процедура за приватизация, което обаче ще е в прерогативите на следващите управляващи. В краен случай съоръженията ще стоят на площадката край Белене до намирането на други купувачи или вземане на други решения за злополучния ядрен проект.

След извършването на плащането на 1.17 млрд. лв. от НЕК на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), присъдено по арбитражния спор за поръчаното и неплатено ядрено оборудване, експерти на НЕК и АЕЦ "Козлодуй" са направили три инспекции в различни заводи, където то се намира, и съвсем скоро - може би в началото на април - двата реактора ще са налични в България, каза енергийният министър Теменужка Петкова пред бТВ в четвъртък.

Финални сглобки до дни

Депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, който участва в тези проверки на оборудването, каза пред Mediapool, че за 15 януари е предвидено извършването на финална студена сглобка на втория реактор, след което отново ще има българска инспекция в Русия и реакторите може да бъдат подготвени за пристигане у нас.

Ядреният експерт Иван Хиновски уточни, че най-вероятно става въпрос за механичното сглобяване на вътрешно-корпусните устройства, тъй като корпусите са отделни съоръжения и оборудването ще дойде на части, а монтажът е продължителен и сложен процес, който би започнал само при решение за възобновяване на строежа на АЕЦ "Белене".

Николов обаче изрази притеснение, че смяната на изпълнителната власт в страната след подадената от правителството на ГЕРБ оставка и очакваното служебно правителство, евентуални смени в ръководствата на НЕК и собственика ѝ – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), може да забавят процедурите.

От думите на Петкова обаче излиза, че процесът по транспортирането на двата реактори е необратим. Пред Mediapool от пресцентъра на енергийното ведомство допълниха, че през август се очаква да пристигнат и генераторите за реакторите.

Разнопосочна информация за транспортните разходи

Цялото оборудване ще бъде транспортирано до България от "Атомстройекспорт", като за доставката НЕК няма да плаща нищо, тъй като това било уредено в споразумението, сключено през 2006 г. между двете компании за изграждането на ядрената централа, обясниха от Министерството на енергетиката. В арбитражното решение също било установено, че доставката на реакторите в България трябва да е за сметка на АСЕ.

Според Валентин Николов обаче българската компания трябва да си плати транспорта. "Два са вариантите за доставянето на двата реактора. АСЕ да поеме транспорта и след това да дадат гаранции, че оборудването е годно за употреба, или НЕК да наеме фирма и да застрахова реакторите", коментира депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй" по време на първото правителство на ГЕРБ.

Той обясни, че при всички положения АСЕ ще извърши доставката, тъй като при транспортирането може да възникнат аварии при товарене и разтоварване и затова е важно НЕК да има гаранции за годността на оборудването, независимо дали то ще се инсталира на площадката в Белене, или ще се продава на трети лица. Каква ще е цената на доставката ще зависи от проведените търгове от АСЕ за транспортирането на реакторите, но според Николов тя ще трябва да се плати от НЕК.

Дострояването на втория реактор безплатно?!

Според министерството обаче не само за транспортирането, а и за дострояването на втория реактор НЕК няма да доплаща нищо. При произнасянето на решението на арбитража в Женева по търговския спор за АЕЦ "Белене" през юни 2016 г. реакторът бе 92% построен, по тогавашните думи на Петкова. По-късно стана ясно, че на руснаците е поръчано да го произведат напълно, за да може страната ни да разполага с цял комплект оборудване, ако реши да размрази проекта за АЕЦ "Белене" или успее да намери купувач.

В края на септември обаче самата Петкова коментира пред журналисти, че страната ни ще трябва да си доплати за допълнителната работа по втория реактор, която не е включена в арбитражната сделка. Думите на Валентин Николов също оставят впечатление, че ще е необходимо плащане. "Питайте НЕК, те трябва да имат анализ колко ще струва доизграждането на втория реактор и откъде ще осигурят парите", каза той в отговор на въпрос на Mediapool.

Ядреният експерт и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски се усъмни в евентуална далавера с поръчаното дострояване на втория реактор. "Това решение е взето тихомълком, явно е вътрешен разход, не е ясно какъв е и дали няма връзка между него и опростените от АСЕ лихви за забава на плащането от 90 млн. лв.", коментира ядреният експерт.

Оборудването за АЕЦ "Белене" ще се консервира съгласно указанията на АСЕ и ще се съхранява на площадката край Дунав до намиране на крайното решение за реакторите, казаха и Николов, и Петкова. Според Хиновски там са налице подходящи условия за складирането на оборудването, което е със специални обмазки и опаковки. Вероятно обаче НЕК, която е собственик на терена, ще трябва да засили сегашната охрана.

Освен това Николов посочи, че консервацията на оборудването на площадката на АЕЦ "Белене" ще срещне проблеми заради прекратения договор с архитект инженера на проекта – "УорлиПарсънс". Причината е, че подобни действия се нуждаят от контрол по Закона за устройството на територията, който е трябвало да се извършва от "УорлиПарсънс".

Контрактът на НЕК с архитект-инженера на АЕЦ "Белене" обаче бе прекратен въпреки препоръката на защитника на държавната електрическа компания в арбитражното дело с АСЕ. Нещо повече - в момента "УорлиПарсънс" води арбитражен спор с НЕК за спирането на този договор и има финансови претенции по него.

БАН започва анализ за нуждата от АЕЦ "Белене"

Следващата седмица се очаква БЕХ да подпише договор с БАН за извършване на задълбочен анализ за необходимостта от изграждането на нова ядрена мощност в България, как да се обособят досегашните активи на проекта и как той да се приватизира, каза Теменужка Петкова пред бТВ. Такова решение на Министерския съвет беше взето в средата на декември.

По думите ѝ това задълбочено проучване трябва да даде отговор и на въпроса дали има пазар на електроенергията от бъдеща АЕЦ "Белене". Само преди ден обаче стана ясно, че износът на ток от България през 2016 г. се е сринал с 40 на сто спрямо година по-рано.

Петкова отново заяви, че има инвеститорски интерес към изграждането на АЕЦ "Белене" и припомни за срещите на премиера Бойко Борисов с Китайската национална ядрена корпорация ("Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" - China General Nuclear Corporation – CGN) и Индустриалната търговска банка на Китай. Енергийният министър припомни ясно заявените условия на българската страна да не се изискват държавни гаранции за финансирането на проекта и дългосрочен договор за изкупуването на произведената от АЕЦ "Белене" електроенергия.

Тя за пореден път коментира, че ще се търси приватизация на всички активи по ядрения проект, тъй като това е единственият начин да се провери може ли да се построи АЕЦ "Белене" и, ако не се намери инвеститор, ще се търси купувач от трета страна за реакторите, но това ще стане на цена под платената от НЕК.

Хиновски обаче коментира, че приватизация на ядрения проект при посочените от правителството в оставка изисквания е невъзможна. По думите му отиващите си управляващи не си дават сметка колко сложно е изпълнението на един ядрен проект и че най-важният въпрос при частна АЕЦ е застраховката срещу ядрения риск, на който кабинетът не обръща никакво внимание.

"Частен инвеститор ще иска със сигурност държавата да поеме ядрения риск, не вярвам, че ще се появи кандидат да строи АЕЦ "Белене" без държавни гаранции и някаква форма за гарантирана възвръщаемост на вложението чрез изкупуване на електроенергията", посочи Хиновски пред Mediapool.

Така или иначе решенията за съдбата на спряната АЕЦ "Белене" излизат от прерогативите на отиващият си кабинет на Бойко Борисов. Бъдещото служебно правителство също няма да има правомощия за съществени решения по ядрения проект. Тъй че какво ще сстане с произведеното оборудване и закопаните вече в проекта 2.5 млрд. лв. зависи изцяло от следващото редовно правителство.

Още по темата
Още от Бизнес