През януари отварят офертите за магистралата до Калотина

На 8 януари ще бъдат отворени офертите за строителството на 31 км от магистралата от София до Калотина. Това става ясно след като агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) пусна обществената поръчка в четвъртък. Поръчката е за инженеринг – проектиране и строителство на участъка.

Пускането на търга се забави заради споровете дали да бъде скоростен път или магистрала. Първоначалният идеен проект е бил за скоростен път. Планирано е било от първи до 32-и километър да бъдат изградени четири ленти за движение с ширина по 3.50 метра – по две във всяка посока. След това са добавени и още две ленти по 2 метра за аварийно спиране, става ясно от обявлението.

Крайният срок за подаването на офертите е до 17 ч. на 7 януари 2013 г.

Прогнозната стойност на обекта е 100 млн. лв. Финансирането е осигурено със средства от оперативна програма “Транспорт”.

Кандидатите трябва да имат оборот над 150 млн. лв. за последните три години общо. Освен това бъдещият строител трябва да има достъп до собствен финансов ресурс от 15 млн. лв.

За победител ще бъде избран кандидатът, предложил икономически най-изгодната оферта. С най-голяма тежест е предлаганата цена – 55 т. Срокът за изпълнение носи 5 т., а останалите са за техническите показатели. От тях 29 т. се дават за проектното предложение, а максималните 11 т. са за технологията и организацията за изпълнение на строителството.

Магистралният участък трябва да бъде построен за 25 месеца след подписването на договора. Той минава през територията на общините Драгоман, Сливница и Божурище и стига преди околовръстния път на София.

Началото на магистралния участък започва след граничния пункт “Калотина” Първите 16 километра – от сръбската граница до преди Драгоман са сложни за изпълнение заради тежкия планински терен и пресичане на жп линията. За това там не се достигна магистралният габарит от 23.5 метра, а пътят е с ширина 22 метра, става ясно от обявлението. След Драгоман трасето почти повтаря сегашния път, който ще се използва, но ще се разшири с магистрални габарити.

Последните 14 км преди София са изцяло ново трасе, чието строителство остава за следващия програмен период 2014–2020 г. Това е участък от 35-и до 50-и км, който попада на територията на общините Божурище, Костинброд и Столична, като в София се влива в Северната скоростна тангента.

За София изграждането на магистралата София – Ниш е един от най-важните пътни проекти, защото решава въпроса със западното направление. Другите два ключови проекта са строителството на западната дъга от магистрала “Люлин” до река Какач при бул.”Сливница”, който се изгражда от “Трейс”, и Северната скоростна тангента, за която в момента тече търга за строителство. Целта е трите обекта да бъдат завършени до края на 2015 г. с европейски средства.

В същото време от другата страна на границата сърбите усилено строят. В момента се изгражда отсечката от Пирот до Димтровград и обходът на града с обща дължина 23 км. Изпълнител е австрийската “Алпине”.

Плановете на Сърбия са трасето от еврокоридор номер 10 да бъде приключено до края на 2015 г. Това каза директорът на "Пътищата на Сърбия" Михайло Мишич в края на 2011 г. Държавната компания отговаря за строителството на магистралата.

По думите на Мишич източното разклонение на коридор номер 10 от Ниш до Димитровград ще бъде завършено до края на 2014 г., а южното разклонение от Лесковац в посока македонската граница - до края на 2015 г. Южното разклонение от коридор номер 10 е най-трудно за изграждане и затова то ще бъде завършено последно, като сроковете отговарят на предварително утвърдения план, изтъкна тогава Мишич.

Строителството на сръбския участък от еврокоридор номер 10 върви от 2008 г. Общата му дължина е 330 км. Бюджетът му е 1.5 милиарда евро. От тях 1.2 милиарда евро идват от заеми от Европейска инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световна банка. Останалите 300 млн. евро са от държавния бюджет на Сърбия.

Със строителството на тази магистрала Белград ще бъде свързан с най-късото трасе с Македония и Гърция. Очакванията на сърбите са трафикът на товари от солунското пристанище към Западна Европа да се измести по този път и да поеме част от товарните превози, които в момента минават по все още непостроената магистрала “Струма” на българска територия.