През юни тръгва търговията с български фючърси за ток

Борсата постоянно докладва съмнения за манипулации от пазарните участници, казва директорът й Константин Константинов

Константин Константинов

Слънчевото време свали в последните седмици цената на електроенергията на свободния пазар и това е цикличен процес, коментира изпълнителният директор на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) Константин Константинов в интервю за Mediapool. От думите му стана ясно, че държавните електроцентрали са увеличили своето предлагане само в рамките на задължителното годишно повишаване на определените им от Европейската комисия борсови квоти.

Исканите от електроразпределителните стандартизирани продукти за борсова търговия и в момента ги има като възможност, но централите не ги предлагат. От юни обаче ще започне търговията с български фючърсни сделки се електроенергия на немската борса. Това ще гарантира на купувачите енергия на фиксирана цена за търсения от тях период на доставка, допълни Константинов.

Той завършва магистратури "електроинженер" в Технически университет в София и  "информационни системи" в СУ "Св. Климент Охридски“. Кариерата му в енергийния отрасъл започва през 2003 г. в "Електроразпределение Столично“, а през 2005 г. става зам.-шеф на "Енемона Ютилитис“. Преди да оглави БНЕБ при създаването на дружеството през януари 2014 г., е бил директор "Търговия с електрическа енергия" в НЕК. 

Г-н Константинов, след драстичното поскъпване на електроенергията на свободния пазар през декември-януари, в последните седмици цените на борсата за ток у нас бележат сериозен спад. По ваши анализи на какво се дължи това?

Борсовият оператор избягва коментари за това дали цените на електрическата енергия, която се търгува през нашите платформи, са ниски или високи. Те са функция на търсенето и предлагането. Ако въпросът ви се отнася до регистрираните ценови нива на сегмента "Ден напред“, можем да кажем, че сегашните им нива се дължат на по-ниското потребление, респективно на по-ниското търсене от купувачите. От друга страна, наблюдаваме увеличение на количествата, които се предлагат от производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Комбинацията от тези фактори, заедно с по-топлото време и по-ниските цени на електрическата енергия в региона като цяло, водят до сегашните нива на цените.

Ръстът на енергията от ВЕИ, предлагана през борсата, сезонна тенденция ли е, заради топенето на снеговете и слънчевото време, или сe дължи на извеждането на всички мощности над 4МВ на пазара през миналата година и края на преходния период за продажбата на тяхната енергия през НЕК?

И преди промените в Закона за енергетиката от миналата година, с които се въведе изискването всички производители с инсталирана мощност 4MВ и над 4MВ да предлагат своята енергия през платформите на БНЕБ, част от енергията от ВЕИ производители стигаше до борсовия пазар. Тогава обаче тя се предлагаше от "Националната електрическа компания" (НЕК), която беше задължена да изкупува производството на ВЕИ до определеното им от регулатора нетно специфично производство. Дали това е ставало през пазара "Ден напред", или през Централизирания пазар за двустранни договори (ЦПДД), е друг въпрос. В този смисъл е трудно да се оцени доколко законовите поправки влияят на пазара. Наред с това трябва да имате предвид, че ВЕИ производителите предлагат своята енергия на борсовия пазар основно през координатори на балансиращи групи, много малко от тях го правят директно. Но определено може да се каже, че те влияят върху пазара.

Имаше ли ефект това, че държавните производители на електроенергия започнаха да изваждат по-големи количества на борсовия пазар?

По принцип всяко поведение на продавачи и купувачи оказва влияние върху цените на пазара. Действително, от началото на януари държавните производители предлагат по-големи количества енергия на пазара, но това е съобразено с ангажиментите им към Европейската комисия за увеличение на тези обеми.

Тоест увеличението е в рамките на определените им годишни ангажименти, а не е заради притесненията на бизнеса и ръста на борсовите цени, провокирало министъра на енергетиката да обяви, че ще се предлагат повече количества от държавните производители?

Сега е четвъртата година от ангажиментите, поети от държавните производители за предлагане на точно определени количества електрическа енергия. Във всяка година тези количества нарастват, като финално това ще се случи догодина. Извън количествата по ангажимента, със сигурност има моменти, в които дружествата предлагат количества и над въпросните квоти и това влияе върху цената.

Без значение какви са цените – ниски или високи, винаги има недоволни от тях. Купувачите се оплакват от високите цени, а продавачите – от ниските. В края на миналата седмица, например, медиите съобщиха, че ТЕЦ "Бобов дол“ е спрял работа, заради ниските цени, постигнати на борсата. Високи или ниски, цените у нас следват контура на нивата в региона.
 
Излезе статистика, че в нашата пазарна зона цената на чистата енергия в България е най-ниската, но например в пазарните зони на страните от ЕС има далеч по-ниски от българските цени.

В последните дни доста се цитират постигнатите ценови равнища в Германия. Към момента средната цена за март на спот пазара ("Ден напред“) в Германия е на ниво от около 27 евро/MВтч, при средни цени за региона за март от 34-38 евро. Това се дължи на високото производство на ВЕИ в Германия през март и най-вече на вятърните централи. Към средата на март страната отчита абсолютен рекорд в производството на вятърна енергия, като се очаква целият март да се окаже рекорден. През първата половина на март Германия е генерирала 46% от електрическата си енергия, или 13 тераватчаса, от вятър. Това е два пъти по-голямо производство от производството на ядрените и лигнитните централи. Прогнозите за силен вятър се очаква да поддържат натиска върху цените в Германия до края на месеца.

Освен това, там механизмът за компенсиране на цените на възобновяемите енергийни източници е по-различен. ВЕИ производителите  могат да си позволят да продават на много ниски цени през борсата, защото след това имат възможност да се възползват от т.нар. договори за разлики. Факт е, че когато има много слънце и вятър цените драматично намаляват, защото тогава тецовете са готови за определени часове да продават на нулеви или дори отрицателни цени, т.е. да плащат на някой, за да им изкупи и консумира енергията, за да не им се налага да ограничават мощностите си, след което да ги натоварват рязко при ръст на търсенето, което означава повече разходи. Това е логиката на отрицателните борсови цени.

Тоест с все по-затоплящото се време можем да очакваме още по-голям спад на пазарните цени на тока?

Това зависи от поведението на производителите в този период, в който не се налага отопление, нито охлаждане, производството от ВЕИ е силно, потреблението е ниско и имаме налице свръхпроизводство - за разлика от студените зимни месеци, когато има моменти на свръхпотребление. Но подобна ситуация не би следвало да е особена изненада, защото тези процеси са циклични.

Покрай скъпите борсови цени на тока се заговори за предлагане на стандартизирани продукти – върхова, дневна, нощна, уикенд енергия. Кога да очакваме такива пакети?

Българската независима енергийна борса предлага изключително гъвкави възможности за предлагане и търсене на електрическа енергия в сегмента за двустранни договори. Ние сме може би единственият пазар, където инициаторът на търга може да дефинира всички условия и нямам предвид само мощността и цената, а начина на плащане, периода и профила на доставка и те да не с обвързани с каквато и да било стандартизация.

Липсата на стандартизирани продукти от една страна не е добро решение, защото, докато такива липсват, няма как да се формират референтни цени за дадени продукти, за да могат всички пазарни участници да се ориентират по  тях. В момента стандартизирането на продуктите на екран "Търгове“ на Централизирания пазар за двустранни договори е забавено. Причината е, че по закон производителите са длъжни да продават своята енергия през нашите платформи, а в същото време те се нуждаят от гъвкавост. Ако стандартизираме продуктите, ще ограничим производителите във възможностите да продават продукцията си през организирания борсов пазар. Въвеждането на стандартизирани продукти обаче е въпрос на време и рано или късно ще стане факт.

Въпросът за стандартизираните продукти бе повдигнат от електроразпределителните дружества, които искат да имат дневен товар, уикенд и нощен товар, за да могат да си закупят необходимите им количества за покриване на технологичните разходи по разпределението на енергията. Но и сега е възможно такива продукти да бъдат предложени от страна производителите.

Но защо те не го предлагат?

На сегмента за двустранни договори има екран за непрекъсната търговия (Continuous trading), на който могат да се търгуват само стандартизирани продукти – базов дневен, седмичен, месечен, тримесечие, полугодие и година, пик, офпик. Тук, продавачи и купувачи избират стандартизиран продукт, който да търгуват и въвеждат само средната мощност на доставка и цена. В Европа цялата дългосрочна търговия на организиран пазар се провежда на екран "Continuous trading". БНЕБ, единствена, въведе екран "Търгове“, като се стараехме максимално да се доближим до процедурите, които централите правеха сами (преди законово да бъдат задължени  да излязат на борсата – б.а.). Може би затова този екран е най-ползваният.

Тук отново бих искал да се върна на стандартизираните продукти на екран "Търгове“– важно е да се отбележи, че въвеждането на такъв тип продукти изисква повече опит от страна на борсовите участници, за да могат да покриват всички прекъсвания за ремонти, количества в излишък или недостиг на електрическа енергия, чрез търговия на краткосрочните пазари "Ден напред“ и "В рамките на деня".

Бизнесът открай време твърди, че на борсата стават манипулации, имате ли вътрешен механизъм за следене поведението на пазарните участници и възможност за реагиране?

Още от първата си тръжна сесия на 19 януари 2016 г. борсовият оператор докладва всяка една оферта и сделка, сключена на нашите платформи, с всичките ѝ параметри – страни, цени и периоди на доставка, директно на европейската Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). В нея членува и българската КЕВР, която също има достъп до тази информация. 

В БНЕБ има създадено и работи звено "Пазарен надзор", чиято задача е, ако забележи признаци за предполагаемо манипулиране на сделки, веднага да докладва на КЕВР. По няколко пъти в месеца изпращаме до регулатора информация за съмнения за злоупотреби. В тези случаи се подхожда много внимателно и се събират множество данни преди да се изпрати сигнал. В същото време наблюдаваме доста непремерени обвинения за манипулации и злоупотреби на борсата от страна на търговски участници. Тези изявления, ако се окажат неоснователни, сами по себе са манипулации и влияят на пазара негативно.

На пазара "Ден напред", например, независимо от това колко мощен е даден играч, той не може да манипулира цената. На този сегмент всеки ден се провеждат тръжни сесии, като до 13 часа просто се подават оферти "на сляпо". Ако забележим поведение на пазарни участници, което поражда съмнение за някакъв вид оказване на пазарна сила, опит за манипулация, предварителни договорки, винаги информираме официално КЕВР за това.

Друг важен ангажимент на БНЕБ е обявяването на сделката веднага след сключването ѝ. Въпрос на преценка на собственика на съответното дружество е дали в сделката има нещо нередно - дали продавачът е продал прекалено евтино, или купувачът е купил прекалено скъпо електрическата енергия.  Борсовият оператор не може спре продавач, който продава евтино, или купувач, който иска да купи скъпо. А и "скъпо“ и "евтино“ са относителни понятия – не е редно борсовият оператор да преценява това в момента на сключването на сделката.

Правили ли сте оценка какво ще е влиянието върху пазара, ако се приеме предложението на енергийния регулатор да се изведат от юли 2019 г. на борсата и централи с инсталирана мощност над 1 МВ?

Не е редно ние да се ангажираме с оценки за влияние върху цените. Ликвидността на пазара е логично да се повиши. Борсата няма да има проблеми с увеличените обеми, нито с нарастване на броя на търговските участници, дори ако производителите над 1MВ се включат самостоятелно на пазара, а не чрез координатори на балансиращи групи, каквато е текущата ситуация.

На какъв етап са преговорите за свързаност на пазарите на електроенергия със съседните ни държави?

БНЕБ работи  с всички съседни държави за сътрудничество между борсите и преносните оператори. В момента се провеждат първите тестове по проекта за обединение на европейските пазари "В рамките на деня“ (XBID), при който пазарното ни обединение ще се случи на граница България – Румъния.  До края на годината очакваме България и Румъния да се включат във втората вълна на XBID. Предстои подписване на споразумение с румънския преносен оператор "Транселектрика" за уреждане на финансовите задължения между компаниите, отговорни за доставката на изтъргуваните количества между зоните.

Със Сърбия и Хърватия сме в начална фаза на разговорите. От една страна Сърбия трябва да хармонизира законодателството си с европейското, а от друга страна – ЕС трябва да допусне борсови оператори извън ЕС да участват в пазарни обединения с европейски страни. 

Аналогичен е казусът със Северна Македония, с които също работим по проект за пазарно обединение "Ден напред“. Наред с това се очаква промяна на техния закон за енергетиката, която трябва да осигури избора на независим пазарен оператор от техния регулатор. Там все още няма създадена борса, но БНЕБ подпомага експертно колегите от Скопие.

С Гърция също работим по проект за обединение на пазарите "Ден напред“. В момента там също няма борса за електрическа енергия, а пул за търговия, в който всички пазарни участници са длъжни да участват. До края на годината този пул трябва да бъде заменен от борсова търговия. След това с гръцките колеги ще уточним сроковете, в които да се случи пазарното обединение.

С Турция имаме меморандум за цялостно сътрудничество, макар че като страна, която не е член на ЕС, тя не е приела всички европейски изисквания и нейната борса функционира по по-различен начин.

За да се случи всичко това обаче у нас трябва да отпаднат цените за пренос и достъп, плащани от износителите на българска енергия, както и да бъде премахната таксата от 5% върху приходите от внесената електрическа енергия, които постъпват във фонда за сигурност на електроенергийната система. За да се осъществи общ европейски енергиен пазар, независимо дали се внася или изнася, не трябва да се начисляват никакви цени или такси.
 
Какво става с въвеждането на клиринговата къща като гарант на борсовите сделки, толкова искана от бизнеса, инструментите за хеджиране на риска, които обещахте?

По мое мнение у нас няма много разбиране за същността на клиринговите къщи. БНЕБ проведе среща с всички големи клирингови къщи, които притежават европейски лицензи. Подписахме споразумение за сътрудничество с унгарска клирингова къща. Неговата идея е да се изработи модел как би изглеждал пазарът при съществуването на клирингова къща, като започнем от сегмента за двустранни  договори. Когато моделът е готов, ще се предложи на пазарните участници за анализ и дискусия. Трудно ми е да кажа кога ще има готовност за това, може би до края на годината.

Относно хеджирането на риска имаме споразумение за сътрудничество с немската енергийна борса EEX. То предвижда ЕEX да предложи деноминирани в евро български финансови фючърси за продукти със седмична, месечна, тримесечна и годишна база, чийто финансов сетълмент се основава на постигнатата референтната цена на пазар "Ден напред“ на БНЕБ. На 16 април планираме провеждането на работна среща, на която EEX ще представят пред всички борсови участници, заинтересовани лица и институции в България начина на търговия с разработените финансови продукти. По план през юни трябва да стартира търговията с българските фючърси. Очаквам голям интерес, защото на EEX участват всички големи търговци и производители на електрическа енергия в Европа.

Разкажете повече за финансовите продукти?

Най-общо това е възможност за пазарните участници да фиксират в дългосрочен план цената и тя да не се влияе от текущите нива на краткосрочните пазари. Например, ако цената на фючърсите за даден купувач е 70 лв./MВтч клиринговата къща на немската борса следи цената на "Ден напред“ и ако тя е 80 лв., образно казано, връща 10 лв. на участника. Но ако цената се снижи до 30 лв./MВтч, участникът заплаща на клиринговата къща 40 лв. По този начин търговският участник си хеджира риска, като цената за него винаги е 70 лв./MВтч за целия период на сделката.

След последното поскъпване, сервирано от търговците на ток към бизнеса, част от предприятията си признаха, че не са достатъчно обучени как сам да играе на борсата и да планира покупките си така, че да не изпада в евтини излишъци на енергия и скъп недостиг. Защо не проведете някакви обучения?

Факт е, че крайните консуматори на електроенергия продължават да разчитат основно на търговците на електрическа енергия за осигуряване на необходимите им количества и все още не могат да реагират достатъчно добре на пазарните промени. В тази връзка, заедно с Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори обсъждаме провеждането през май месец на срещи с предприятията, за да повишим тяхната информираност за принципите на работа на борсата и възможностите, които тя предлага.

Споделяне

Още от Интервюта

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?