Президент и премиер бранят Баташкото клане от немски историци

В сряда, когато една от трите управляващи партии – ДПС, демонстративно напусна пленарната зала, несъгласна с едноминутното мълчание за милионите избити арменци от османската власт в началото на 20 век, президентът Георги Първанов официално опроверга двама немски историци, според които Баташко клане е “мит”.  

“Президентът оценява като остра провокация към националната ни история и памет придобилия публичност проект на германски университет, подменящ една от най-трагичните страници в историята на Априлското въстание”, обявиха  от пресслужбата на държавния глава.

Повод за поредната вълна на възмущение сред български историци и политици стана съобщението, че Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет са разработили проект, според който Баташкото клане от 1876 г. е мит, а жертвите му са преувеличени.

Това съобщение бе в български медии по повод на изследването на Балева и Брунбауер, но в самата публикация на Балева нито на едно място не се отрича факта на клането, а се акцентира на митовете за него (виж статията по-горе).

“Митът за Батак легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседката Турция в частност”, смятат авторите на проекта. Те твърдят, че политическите репресии срещу мюсюлманското население са били мотивирани от исторически образ, “в който османското господство е описано в най-тъмни краски като “турско робство” и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства”.

Изкуствоведката Балева прави изводите си от анализ на картината “Баташкото клане” на полския художник Антони Пиотровски, която е част от колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство. В изследването си тя се позовава на годината на създаването на картината – 1892 г., т.е. 16 г. след клането, и твърди, че произведението е създадено въз основа на “едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също били повлияни от антиосмански стереотипи”.

В изследването си Балева открива, че за създаването на картината служи репортажът на американския журналист Макгахан, а не както той твърди, записките по българските въстания на Захарий Стоянов, както и фотографии, които и днес могат да се видят в баташкия музей и които са били направени 2 г. след клането. Именно това ѝ дава основание да твърди, че те са били част от създаването на мита.

По този повод Първанов припомня, че “саможертвата на жителите на Батак беше видяна и разбрана от най-славните умове на тогавашната епоха – от Достоевски и Тургенев, от Менделеев  и Дарвин, от Гладстон и Гарибалди”.

Саможертвата беше поводът, който накара хиляди хора от цял свят да застанат в подкрепа на българската кауза, посочва Първанов, който се обяви против опитите за “пренаписване” на историята.

По думите му всеки опит “изкуствено да се създават предпоставки за напрежение по деликатни исторически теми, е не само дълбоко неприемливо, но и ще срещне отрицанието на цялото българско общество”.

Станишев: Трагедията да не се използва за ново разделение

Министър-председателят Сергей Станишев коментира, че клането в Батак е много тъжен факт от националната история, който не бива да се използва за ново разделение на обществото. За трагедията има многобройни неоспорими доказателства, документирани от международни анкетни комисии и чуждестранни журналисти, каза Станишев пред журналисти във Велико Търново.

Той посочи, че историята е винаги интерпретация на събития, но българското общество не бива да допусне политизирането на този въпрос, предаде БТА.

По думите му, сега българското общество е съвсем различно и е изправено пред нови предизвикателства и темата за Батак не трябва да се използва като основа за нова конфронтация между българските граждани.

Изява на “лъженауката”

Българската академия на науките (БАН) и Етнографският институт при БАН отказаха да предоставят място за представянето на немския проект. В изявление до медиите, подписано от председателя на академията акад. Иван Юхновски, те настояват името им по никакъв начин да не бъде свързвано с подобна “псевдонаучна изява”.

Според него българската и европейската наука са събрали досега огромно количество исторически доказателства, материални свидетелства и писмени източници за кланетата в Батак и Перущица. “Тяхното пълно игнориране и подмяната им със семпли псевдонаучни съчинения са несериозно и осъдително занимание”, казва председателят на БАН.  

Учените от БАН изразяват тревога, че “европейската идея и разширените възможности за разработването на научни проекти и за научен обмен се употребяват в случая крайно непочтено, като оправдание за фалшифицирането на историческата истина. Става дума за поредна изява на лъженауката, срещу чието развихряне в последните години БАН води последователна борба, заявява акад. Юхновски, изваждайки отново на бял свят изкованото от Сталинската доктрина понятие “лъженаука”.        

По думите му проектът "Митът за Батак" напомня провокативните изяви на небезизвестния фалшификатор на българистиката Ото Кронщайнер, за чието развенчаване БАН, учени, работещи в Австрия, и известни български журналисти са положили съществени усилия.

“Атака” иска промени в НК

Новината за проекта на Балева и Брунбауер даде повод на “Атака” да внесе промени в Наказателния кодекс (НК), според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство, да бъде наказвано с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от 5000 до 50 000 лева.

По този начин искаме да се инкриминира говоренето и поставянето под съмнение на исторически факти, които се отнасят до избиване на българи, каза Волен Сидеров.

Той допълни, че "Атака" ще търси решение на въпроса и пред европейските фактори, и по съдебен ред.

 

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?