Президент на ГЕРБ ще обезсмисли тази институция

Г-н Калфин, защо избрахте да стартирате предизборната си кампания с темата за проучванията за шистов газ?

Темата се появи не заради предизборната кампания, а заради решението на кабинета тихомълком да предостави разрешението за проучване на американската фирма “Шеврон. Така постепенно започна да се проявява гражданска кампания и интерес, което е нормално. Самият аз като член на Европейския парламент подписах преди няколко месеца една декларация за спирането на проучването и добива на шистов газ в Европа при сегашните технологии. Занимавал съм се с тази тема и нямаше как да остана безучастен към нея, когато се поява в България.

Правителството трябваше по-широко да обясни рисковете от тази технология, а се опита между другото да даде това разрешително, което е недопустимо.

Смятате ли, че темата се политизира, след като за нея се закачи и Алексей Петров, а и миналия петък силистренци си оттеглиха подписката срещу проучванията на шистов газ именно с мотива, че политици се възползват от страховете им?

Не знам откога е интересът на Алексей Петров, но моят от няколко месеца и познавам темата, ангажиран съм с нея още откакто Франция забрани добива. Всъщност това, че някои кандидат - президенти са ангажирани с темата помага да има повече видимост и гласност. Чухме и мнение на госпожа Кунева, че това е прекалено технически въпрос, за да се занимаваме с публично обсъждане, с което аз не съм съгласен. Няма нищо лошо в това, че неизбежно една важна за обществото тема влиза в политическото зрение.

Енергийни експерти оспориха повечето от вашите тези за опасността от технологиите за търсене и добив на шистов газ и ви обвиниха, че разпалвате излишни страхове сред хората от региона на Нови пазар, запазвайки статуквото на зависимост на България от “Газпром“ и руските интереси?

Това е едно обяснение от министъра на икономиката и толкова по-жалко за него. Защото енергийната независимост на България не е свързана с добива на шистов газ, а с реализацията на едни много забавени от правителството връзки на газовата ни система със съседни държави, за които има и отпуснати европейски средства. Като се свържем с Турция и Гърция, можем да внасяме практически газ от цял свят. Така че енергийната независимост на България е свързана с тези проекти и с “Набуко“, който обаче е доста по-бавен проект, но връзката с Гърция отдавна можеше да е факт.

Шистовият газ няма как да е технология за енергийна независимост, защото е опасна. Нито един експерт не отрича, че има рискове. Повечето казват, че трябва да вярваме на добрата репутация на фирмите, но не считам това за достатъчен аргумент. Добрата репутация на фирмите трябва да е от едната страна, но няма риск, който да си струва замърсяването на околната среда.

Енергийната независимост на страната е свързана с доставки, различни от руския газ.

Но според експерти именно местният добив ще намали цената на природния газ у нас и ще разнообрази доставките?

Междусистемните връзки са свързани точно с разнообразяването на източниците на доставка и възможностите за получаване на различна цена. Преди години Полша се свърза с норвежки газ, за да има алтернатива на руския. Точно това е алтернативата, а не добивът с опасна технология. Ако беше безопасна, аз съм съгласен.

Именно Полша обаче е издала много разрешителни за търсене на шистов газ. От друга страна, експерти твърдят, че технологията за проучване е същата като тази, с която се открива конвенционален природен газ?

Полша няма много други възможности. Аз бях преди около два месеца в страната в рамките на делегация на ЕП и се запознах на място с всички технологии, включително за шистовия газ. Страната е заобиколена от “Северен поток“ и на практика има много малко възможности за допълнителен внос на природен газ. Затова Полша, въпреки рисковете, е заложила на тази технология. България обаче има много повече възможностите за внос.

Що се отнася до това, че технологии за проучване са същите като при конвенционалния газ и обясненията на премиера Бойко Борисов, че даденото разрешение за търсене не означава непременно добив, ще отбележа, че икономическата логика е след откритие да се даде концесия за добив. Виждате, че въпреки протестите на местното население срещу технологията за добив на злато от “Дънди“, правителството им даде концесия.

Освен това собственик на газа ще е фирмата, която го добива, държавата ще получава просто концесионна такса за добива. Вижте какви са приходите от концесионни такси и преценете сами, че е заблуда, че шистовият газ ще е националното ни богатство. Той ще се продава от собственика си на каквито цени той прецени.

Тоест, вашето виждане за диверсификацията на източници и маршрути за доставки на синьо гориво е възможно най-бързото изграждане на междусистемните газови връзки?

Да, особено на връзката с Гърция, откъдето чрез терминала за втечнен газ можем да доставяме суровина от Алжир, Катар, практически от цял свят.

Когато се заговори за енергетика у нас, тя е силно наситена с политически елементи. Неминуемо ли е смесването на наши и чужди политически и икономически интереси, при което обикновеният човек трудно може да се ориентира и да отсее кое е значимо и си струва?

Абсолютно права сте, в енергетиката има страшно много геополитически интереси. Неслучайно, ако погледнете бюджета на ЕС от 2014-202 г., предложен от Еврокомисията, магическите думи са енергетика и геостратегически интереси на ЕС – възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и т.н.

Енергетиката безспорно е изключително важна и интересна тема, която се вписва в националната независимост и в икономическия просперитет. В нея трябва да се придържаме към два прости принципа – да се възползваме от географското си положение и през територията ни да минават възможно най-много инфраструктурни проекти за газ, електричество, нефт. Другото е България да потърси всички възможности да диверсифицира доставчиците и маршрутите за енергийни ресурси. Постигнем ли това, ролята на страната ни ще стане много по-голяма в гоеополитическите процеси.

С подписаните в последните месеци споразумения с американската “Уестингхаус“ и френската “Арева“ успява ли България да балансира енергийните си интереси наравно със старото сътрудничество с Русия. Печеливш ход ли е да не сме специфично про-, а да работим едновременно с американци, руснаци и западноевропейци?

Според мен правителството води изключително объркана политика именно в енергийната си дипломация, каквато у нас липсва. В други страни неслучайно във външните министерства има специални енергийни дипломати. Според мен е важно да осигурим пътища за енергийните ресурси, а не да раздадем на разни фирми различни проекти.

Правителството абсолютно подмени темата, вместо да продължи вече заложените енергийни проекти. Ако това беше станало, трябваше да продължат руският проект за диверсификация на маршрутите за руски газ “Южен поток“ и да се свърже газовата ни мрежа със съседни страни, за да се разнообразят източниците на ресурси. Трябваше да се увеличи капацитетът за износ на българска електроенергия, да се работи върху ВЕИ и енергийна ефективност, за да запази България лидерската си роля в региона.

Това не стана, а и ВЕИ-тата бяха силно ударени с поправките в закона за ВЕИ, проектите с Русия са в застой, както и газовите ни връзки. За две години спряхме и даже се отказахме и загубихме проекти.

Доколко това, според Вас, е въпрос на препарцелиране на енергийния пазар, или е просто некомпетентост?

Едната причина е именно некомпетентност на правителството и неумение да формулира ясен интерес и да го защити пред международните си партньори. Втората е свързана с продължаващо нежелание за парцелиране на пазара, което в крайна сметка води до монополизиране на пазара. Аз докато бях в Министерския съвет и заради отпора на държавните предприятия ,не успях да създам енергийна борса, което и Трайков обеща, а тя се забави. А борсата е пример как търговията с електроенергия може да е прозрачна.

Трайков се похвали, че имало значителна печалби в държавните енергийни дружества. Преди две години правителството коригира формулата за цените на местните въглища и се преляха средства от въгледобива, който е в тежко състояние, към енергийните дружества, сред които има и частни. Преливането на средства от единия в другия участник по веригата в никакъв случай не води до укрепване на отрасъла. Вместо да инвестираме във въгледобива, където имаме доказан потенциал, ние ще влагаме в шистовия газ. Много примери могат да се дадат за обърканата политика на правителството в енергетиката.

Интересът на страната ни не е да се раздават поръчки на разни фирми, а да имаме жизнена енергийна инфраструктура.

Според Вас може ли енергийната инфраструктура да се поддържа жизнена с водената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) политика на ценообразуване? От години мажоритарните собственици на електроразпределителните дружества, например, се оплакват от това, че им се режат инвестициите в мрежата, за да се задържа ръстът на цените на тока. Според тях дори тази ценова политика ще се отрази негативно върху интереса към продажбата на държавните миноритарни дялове в ЕРП-ата.

Политиката на ДКЕВР в никакъв случай не стимулира инвеститорите и модерния пазар. Не виждам смисъл държавата да продава сега миноритарните си дялове в ЕРП-ата. Цената им при всички положения ще е ниска.

Държавата трябва да направи всичко, за да разбие възможностите за монополното поведение на ЕРП-ата. Вместо това сега тя ще продаде доста евтино дела си в тях. Абсолютно неразбираемо е за мен. Виждаме, че има проблеми с ЕРП-ата, с които ДКЕВР не може да се справи. И вместо държавата да направи всичко възможно за решаването на тези проблеми, тя си измива ръцете съвсем, казва “Ние няма да имаме нищо общо“.

Енергийната политика на държавата е много объркана. Вижте възобновяемите източници. С промяната в закона буквално бяха изгонени много инвеститори от България. Намесването на ДКЕВР да върши политическа работа и да решава кога да се повишават и да се намалят цените съсипва целия бранш и гони инвеститорите. Колкото по-прозрачна основа за ценообразуването, толкова по-добре.

Вече коментирахме газовата диверсификация, по която сегашният президент Георги Първанов също водеше доста активна политика. Но предварителните му договорки за доставка на азерски, туркменистански и катарски газ се оказват ялови на този етап, под съмнение е и постигнатият по неговите думи “Голям шлем“ със споразуменията с Русия за АЕЦ “Белене“, газопровода “Южен поток“ и петролопровода “Бургас-Александруполис“, които са в патова ситуация. Ако Вие сте наследникът му, как можете да съдействате за изход от това положение?

Продължаването на въпросните енергийни проекти зависи от правителството. Президентът може да съдейства с контактите си във външната политика и авторитет за отварянето на някои врати за проектите. Но за реализацията им отговорността е на правителството. А то трябва категорично да каже какво иска да прави с тези проекти. Аз съм работил по тях като външен министър и според мен те са важни за страната ни, защото не ни поставят в енергийна зависимост, но към тях трябва да развием и останалите енергийни проекти. В противен случай те ще минат през други страни.

Ако правителството има различно мнение, нека да го каже. Защото две години по тях не се прави нищо, а това освен всичко друго ги оскъпява.

Защо сте твърдо “за“АЕЦ “Белене“, при положение, че все още не е ясно дали проектът е рентабилен, няма западен инвеститор, не е ясен пазарът на електроенергия и въобще икономическата логика на проекта?

Ние оставихме проекта с ясна логика - 4.8 млрд. евро струва оборудването за АЕЦ “Белене, имаше и инвеститор – германската RWE. Сега се връщаме в началото. Защото още преди да подпишем споразумението (в края на 2006 г. - бел. ред.) руснаците предлагаха да си строят изцяло своя ядрена централа, като българското правителство трябваше да поеме ангажимент за дългосрочно изкупуване на тока от нея. Нашето правителство твърдо отказа това, тъй като вариантът е много неизгоден за страната. Другото предложение на руснаците бе да финансира държавно гарантиран заем. Също не се съгласихме. Тогава държавата бе в добро финансово състояние, имахме и западен инвеститор за 49 на сто от проекта, можехме сами да осигурим участието си и затова не беше необходимо да изпадаме във финансова зависимост от Русия.

Сега се връщаме там, където бяхме. Въобще, условията за две години се промениха значително, но и правителството не е взело решение.

Премиерът Бойко Борисов обвинява вашия кабинет, че е изгонил RWE от проекта.

RWE се оттегли три месеца след идването на ГЕБР на власт и то след изявленията, че тепърва ще се решава съдбата на проекта, заговориха за някакви тайни договори, каквито се оказа, че няма. За две години ГЕРБ още не е взело решение ще строи ли централата, така че решението на RWE да си тръгне бе напълно логично.

Това, което беше като проблем с предишното правителство, бе търсенето на финансиране, но имаше възможности за намиране на бързо финансиране на онзи етап.

При сегашната ситуация има ли въобще полезен за България ход относно АЕЦ “Белене“ и какъв е той?

Според мен времето за полезни ходове мина. Такъв преди две години би могло да е тегленето на държавен целеви заем за строежа на “Белене“, от който RWE да поеме своята част при изплащането и държавата ако иска, после да търси други инвеститори по същата схема. Сега това е доста по-трудно реализуемо, най-малко защото цената на заема ще е доста по-висока, а и виси заплахата от руска страна за компенсации, които не се знае за колко са.

При всички положения в момента проектът е силно влошен и правителството трябва да избере по-малкото зло. Според мен това е да се построи АЕЦ “Белене“, защото в противен случай страната ни ще внася електроенергия.

Защо да внася, нали за повишаване на енергийната ефективност в страната се говори постоянно?

Да, но малко се прави.

Защо, според Вас? Кой има интерес от това да се задържа ръстът на цените на енергоресурсите, а в същото време да се прахосва енергията?

Не знам дали е въпрос на интереси или на безхаберие. От друга страна електроразпределителните дружества обичат да продават скъпа енергия. Половината от загубите на електроенергия са от преноса на енергията и от кражбите, а не от бизнеса.

Необходимо е спешно силна национална програма за енергийна ефективност и да се върне стимулът за ВЕИ. Според мен ядрената енергия ще има живот още 30-40 години, след което ще бъде заменена от възобновяемите източници и неслучайно това е европейската политика и това трябва да направи и България.

А що се отнася до въпросите за пазара на електроенергия, отговорът е в плановете на съседните ни страни – Румъния, Турция и дори Албания да строят ядрени мощности. Очевидно, че те също са си направили сметката, че в региона има дефицит на електроенергия. Но ако България се забави още малко с АЕЦ “Белене“, после няма да има къде да продава енергията от централата.

Как оценявате бизнес климата в страната и само световната рецесия ли е виновна за силния отлив на чужди инвестиции у нас?

Това е абсурдно твърдение. Статистиката от миналата седмица сочи, че от началото на годината у нас са влезли само 7.9 млн. евро чужди инвестиции. Това е несериозно, това е цената на един по-голям магазин. Ако погледнем в съседни страни като Румъния и Сърбия, където кризата не е по-малка, те имат повече чужди инвестиции от нас.

Инвеститорите у нас бяха изгонени от политиката на правителството, от несигурността в данъчната политика, от рекета върху тях, от огромната бюрокрация, заради която не наемат безработни. Заради това, че държавата не се разплаща с бизнеса – дължи му огромни средства по ДДС, по изпълнявани проекти. Това създава несигурност в бизнес средата и отлив на чужди инвестиции.

Колко дълго, според Вас, икономиката ни може да изкара без свежи чужди инвестиции, които бяха двигателят за реализирания ръст на страната в годините от преди световната криза?

Всичко зависи от начина, по който ще се развива кризата с еврото и европейските пазари. Опасявам се обаче, че мерките на европейските страни не са достатъчно решителни и бързи Ако те доведат до криза в еврозоната, то ние ще изпаднем в тежка икономическа ситуация.

Прогнозите за ръст на икономиката ни постоянно се ревизират надолу, последната е за 2.5 процента растеж догодина. Постижимо ли е това?

Икономиката ни е на толкова ниско равнище, че може и да се случи, но бизнес климатът сочи по-скоро обратното. Малките и средните предприятия са хванати за гушата и оставени без въздух заради лоша политика на държавата и практическото блокиране на вътрешния пазар. Виждаме, че в България има хранителни стоки в пъти по-скъпи отколкото в ЕС. Очевидно е, че има проблем с пазара и потреблението, включително заради свитите доходи. На практика работят малък брой фирми, които се въртят около държавните поръчки.

Според Вас държавните поръчки крепят икономиката?

Да, държавните поръчки и износът към европейските страни крепят икономиката. Но при криза в еврозоната вторият стимул за икономиката ще изчезне моментално, а бизнес климатът в страната е лош.

Сегашният държавен глава излезе с много предложения в различните социални и икономически сфери в страната, но те остават само думи.

Мисля, че основната задача на президента не е дава конкретните решения на проблемите, а да потърси дългосрочната политика и да потърси национално съгласие по нея.

Ако нещо пречи на България, това е, че ние непрекъснато сменяме приоритетите и политиките си и това е особено видимо от позицията ми на член на ЕП и на зам.-председател на бюджетната му комисия. Имаме голяма нужда от постоянна трайна икономическа политика и трайни цели в реформите на здравеопазването, пенсионната сфера и политиката на доходите, което не се случва засега.

Сегашното правителство забрави всичко предишно и си изработи свои приоритети, а президентът може да постави основните въпроси и да потърси национално съгласие по тях в дългосрочен план и те да получат обществена подкрепа, така че всички партии да работят за тяхното постигане, макар и с различна идеология.

Смятате ли, че това въобще е възможно? Свидетели сме за силно нарушен диалог между президентската и премиерската институция, който при човек на БСП на “Дондуков 2“ надали ще бъде възстановен.

При президент на ГЕРБ при всички положения диалог няма да има. Просто няма да има такава институция. Надали се представяте президент на ГЕРБ независим, със свое собствено мнение, обединител на държавата. Това е всичко друго, но не и ГЕРБ. Виждате тяхното отношение към институции, към министрите им дори. То е абсолютно пренебрежително. Всичко е в ръцете на Бойко Борисов.

Президент на ГЕРБ би бил президент на конци, както и да се казва той. Важно е президентската институция да внася баланс, да поставя въпроси, да влиза в конфликти понякога. Но когато става дума за националния интерес дългосрочно и се поканят всички политически партии да го обсъдят, трудно ще се намери такава, която да откаже. Така, че аз съм оптимист

За какво бихте критикували Георги Първанов като президент?

Всеки политик, който е бил на поста си десет години, може да бъде упрекнат в едно или друго нещо. Но като цяло двата му мандата бяха успешни. България постигна много през това време и президентът определено има принос за това.

Биха могли и да се потърсят нови възможности и нови теми, които да се лансират от новия президент. Досега се борихме за Европейския съюз, НАТО и т.н. Сега трябва да се борим България да върви напред, да се развива икономиката с ускорени темпове, да се вдигат доходите, да се получава здравно и пенсионно обслужване според нуждите. Да се включат нови теми като екологията, която не бе поставяна достатъчно от президента досега. Да има доста по-активен диалог с парламента и с общинските съвети.

Това ли ще са вашите теми, ако станете президент?

Моите теми са свързаните с ежедневието на българите – стратегия за развитие на икономиката, доходите, здравеопазване, образование, екологията. Другите теми като националната сигурност и външната политика са важни, но те не може да са цел сама по себе си.

Външната политика трябва да привлича инвестиции в страната, да направи България важна в ЕС и в международните отношения, за да постигне целите на страната.