Президентът да забави втория мандат, смятат конституционалисти

Отказът на "Има такъв народ" да разговарят за правителство с третия мандат след провала на техния първи мандат, прави все по- вероятна възможността за нови избори. Така на дневен ред вече е въпросът кога ще се проведат третите парламентарни избори за тази година и дали ще съвпаднат с президентските. Датата за президентските избори се насрочва от парламента, докато президентът е този, който насрочва парламентарните избори, които трябва да са до два месеца след разпускането на Народното събрание.

До разпускането на НС ще се стигне, ако то не изпълни конституционното си задължение да излъчи редовно правителство. В момента има теоретичен шанс това да се случи с третия мандат, както предлагат "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние идваме" и БСП, но реално няма как стане заради предварително заявения отказ на ИТН да го подкрепи.

Така партията на Слави Трифонов изпраща страната на трети избори, докато настоящият парламент досега не е сформирал нито една постоянна комисия, не е приел нито един закон, а служебното правителство всеки ден призовава да бъде гласувана актуализацията на бюджета, за да не блокират десетки жизненоважни дейности в държавата от есента.

В петък държавният глава Румен Радев изрази резерви към избори 2 в 1 тази есен, а освен това настоятелно призова партиите да се опитат да формират редовно правителство, за да не се стига до предсрочен вот.

Доц. Киселова: Президентът би трябвало да постави две условия

Преди да се стигне до покана за връчване на втория мандат за съставяне на правителство, президентът би трябвало да постави две условия - първото е актуализация на бюджета, за да има пари за избори, и второ - да бъдат насрочени президентските избори. Такова мнение изрази доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ.

Ако бъде върнат втория мандат, каквато е заявката на ГЕРБ, след това много бързо ще се завърти рулетката и президентът ще бъде притиснат от срокове, обясни доц. Киселова в петък пред БНТ. Причината е, че държавният глава няма срок, в който да връчи втория проучвателен мандат, но след като той бъде върнат, в седемдневен срок трябва да бъде връчен третият и след още седем дни той да бъде представен като успешно или неуспешно изпълнен.

Ако е неуспешно изпълнен, както се очаква да стане, държавният глава е длъжен да разпусне НС и да насрочи избори.

Проф. Михайлова: Ненасрочването на изборите ще е конституционна криза

При третия мандат конституцията казва, че нещата са в ръцете на президента и той трябва да реши кое е най-доброто решение, коментира пред БНР преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова:

"Под това разбирам, че той може да даде мандата на политическа сила, която има най-големи шансове да състави правителство, но е възможно той да реши, че по-доброто решение е да се отиде на избори. Тук е голямата отговорност на президента при третия мандат. Но е добре в следващите дни политиците да преглътнат, да забравят за тежките думи, но не съм оптимист и може би ще отидем на избори, които пък може да ни изненадат с нещо добро", коментира проф. Михайлова пред БНР.

Според нея в следващите дни Народното събрание трябва да работи по това дали може да се проведат избори две в едно.

"Сега смятам, че президентът ще забави даването на втория мандат, за да се актуализира бюджетът преди това, което е много важно. Но ненасрочването на изборите ще бъде конституционна криза", заяви тя.

Казусът с оттегления изпълнен мандат на ИТН

Според доц. Киселова парламентът е постъпил правилно с гласуването на решение, че мандатът на "Има такъв народ" за образуване на правителство е приключил неуспешно. Партията на Слави Трифонов не искаше въобще да се стига до каквото и да е гласуване и всичко да приключи с декларация на номинирания за министър-председател да заеме поста.

Доц. Киселова изтъкна, че в конкретния случай е необходим акт на парламента, тъй като при предварителната фаза при президента мандатът е бил успешен, а оттеглянето на кандидата се е случило във фазата, когато се налага НС да се произнесе.

На въпрос дали тази ситуация е повод за тълкувателно решение от Конституционния съд, доц. Киселова отговори: "КС може да ни каже, че ако има акт на президента, трябва да има акт на НС, може да ни каже, че е достатъчно да се оповести... Правото е живо, но животът винаги е по-богат от правото".

"Партиите, когато се явяват на изборите, се явяват със заявка, че искат да участват в управлението. Занапред онзи, който води преговорите, ще трябва да ги води доста по-отговорно и убедително, тоест да не оттеглят бъдещите партньори подкрепата си", смята доц. Киселова.

В коментар на създадения от ИТН прецедент с отказа им да внесат за гласуване проектокабенита в пленарната зала, проф. Екатерина Михайлова каза: "Ако искат депутатите, може да се организират и да направят една подписка до Конституционния съд с искане за тълкуване, ако НС в бъдеще попадне в подобна ситуация".

"В гласуването вчера за неуспешния мандат на ИТН не виждам опасност и предпоставки за оспорване на актове и мандати в бъдеще. Все пак парламентът излезе от тази ситуация", добави тя.

Към настоящия момент кризата е само политическа

Екатерина Михайлова, която е дългогодишен политик, бивш депутат от СДС и зам.-председател на НС, коментира настоящата политическа ситуация така: "Виждали сме какво ли не в парламента, аз съм виждала доста нелицеприятни неща в българския парламент в зората на демокрацията и ми се струваше, че това е вече останало в миналото, но сега дойде с пълна сила. Но се върна политическото, което се беше загубило последните години и парламентът беше загубил своята същност на "говорилня".

"Но за съжаление това, което виждаме последните дни, не ме прави щастлива, защото то не дава ясен отговор ще има ли ясно управление с ясно мнозинство, за да се решават важните неща като бюджета, а това как ще стане, ако всеки вижда различни неща в тази актуализация".

Доц. Киселова допусна, че напрежението в НС вече спада:

"Напрежението от изминалите седмици, в които партиите водиха преговори и си разменяха реплики пред медиите, а след това тези реплики се пренесоха в парламента, показва едно - политиците ни не са на онова ниво, което очаквахме, че ще поддържат, давайки заявка, че ще възраждат парламентаризма. Предполагам, че след размяната на обидни реплики напрежението вече спада".

Според доц. Киселова да се говори за конституционна криза е много тежка присъда.

"Кризите са политически, конституцията във всеки един момент, в който се наложи, се прилага. Конституционна криза ще има тогава, когато поне два от трите основни органа - Парламент, Министерски съвет, Президентство, не функционират", каза доц. Киселова и обобщи: "Така че, към настоящия момент кризата е само политическа".