Президентът е "за" орязване на избирателни права в името на суверенитета

Президентът Румен Радев подкрепи ограничаването на избирателните права на българите в чужбина, като приветства "куража" на Министерството на правосъдието да формулира конкретни предложения за законови промени, отговаряйки на обществените очаквания за защита на националния суверенитет. Във вторник той направи обръщение към нацията, в което обаче отново не прояви "кураж" да каже кой е авторът на текстовете, въвеждащи тримесечна уседналост в страната като условие за гласуване на парламентарни и президентски избори. Проектът бе скоропостижно оттеглен от правосъдното министерство заради несъответствие с конституцията, а нароченият за виновник служител на ведомството заяви, че текстовете са поръчани лично от Радев.

Неофициалните анонси бяха, че президентът ще инициира референдум за уседналостта или ще предложи отмяна на двойното гражданство, което обаче не се случи.

Радев заяви, че на 19 април свиква 44-то Народно събрание, от което очаква да "покаже характер" и да приеме "адекватни законови промени", които да отговорят на обществените очаквания за защита на националния суверенитет. Наред с това президентът формулира и други приоритети пред парламента, сред които борбата срещу "ценовия шок, гласуван от независимия регулатор" (теза на БСП).

Радев защити бъдещи законодателни промени с "организирания опит отвън да се повлияе на изборните резултати". В същото време обаче увери, че "българските институции и мъдростта на българските граждани не допуснаха това да се случи".

"Тези проблеми съвсем не се изчерпват само с външно вмешателство в изборния процес, а с целенасочени опити за систематично и дълбоко проникване и влияние в обществения и политическия живот. След години разхищаване на националния суверенитет, поради безотговорност, междупартийни сметки и късогледо законотворчество, днес са необходими отговорни и ефективни действия: законодателни и организационни", заяви Радев.

По думите му предложените от правосъдното министерство промени целят укрепването на "разклатения ни имунитет".

"Предложенията за промени в законите за вероизповеданията, за политическите партии и за българското гражданство, поставят ясни бариери пред действия, насочени срещу нашите независимост, интегритета на държавата и обществото", каза Радев, визирайки целия пакет от мерки, предложен от правосъдното министерство.

Суверенитетът по-важен от избирателните права

Според Радев предложенията на правосъдното министерство са останали целенасочено извън фокуса на обществения дебат, който е бил концентриран само върху предложенията за така наречената "уседналост".

"Някои съзряха в предложените идеи "ограничаване на права“. Най-важната защита на правата на българите зад граница е да могат да се върнат в една независима и суверенна България", заяви президентът.

"Дебатът извади политическата класа от дългогодишната летаргия по тази тема. Вярвам, че в един разумен и конструктивен диалог ще се намерят и по-добри решения. Те следва да отчитат и нашата принадлежност към единното европейско семейство", каза Радев. Това е явна насока да се приемат ограничения само по отношение на българите, живеещи извън ЕС – основно в Турция, каквито законодателни идеи отдавна предлагат "Обединени патриоти". Проблемът е, че този подход на делене на българските граждани също е проблематичен, като се има предвид, че освен Турция извън ЕС са държави като САЩ, Канада, а след две години и Великобритания.

Президентът отбеляза "далеч по-строгите ограничения в редица държави от Европейския съюз, които за нас са еталон за демокрация".

Топката е в парламента

Радев завърши обръщението си с призив към новия парламент да се заеме с темата, но и зададе някои нови приоритети.

"Сега на ход е парламентът. Вярвам, че в него ще се намери мнозинство, което да осъзнава залога и да има характер да гласува адекватни законови промени. Надявам се то да излъчи стабилно и работещо правителство, което да изпълни поне част от предизборните обещания. Българите очакваме мерки срещу бедността, корупцията, несправедливостта и престъпността. Срещу ценовия шок, гласуван от независимия регулатор", завърши Радев. Специално "ценовия шок" е тема, усилено раздухвана от БСП.

Скандалът с проекта за въвеждане на тримесечна уседналост, което фактически ще забрани гласуването на българите в чужбина, избухна в началото на миналата седмица след публикуването на законопроекта на сайта на МП. Впоследствие шефът на законодателната дирекция на ведомството Любомир Талев бе уволнен, тъй като публикувал текстовете на своя глава, без да са съгласувани и че от тях е трябвало да отпадне ограничението за вота на българите, живеещи в ЕС. Талев обаче заяви, че проектът е бил подписан от ресорния зам.-министър. "Президентът лично каза, че трябва да се въведе тази уседналост, защото в противен случай ДОСТ ще влезе в парламента на следващите избори – това бяха думите", каза още уволненият служител.

До момента никой не е опровергал твърдението му. Самият Румен Радев миналата седмица с половин уста призна "бащинството" върху проекта, а сега потвърди това с обръщението си към нацията.

По конституция държавният глава няма право на законодателна инициатива, но очевидно в случая е използвал служебното правителство, за да лансира такава.

Твърденията на Радев за "целенасочени опити (от друга държава – случая Турция -бел.ред.) за систематично и дълбоко проникване и влияние в обществения и политическия живот" и предупрежденията му за заплашения суверенитет повдигат въпроса какво правят останалите институции, включително специалните служби, които излизат доста скъпо на българските данъкоплатци, за да гарантират тяхната сигурност.