Президентът хем смята изборния закон за недемократичен, хем го подписа

Президентът хем смята изборния закон за недемократичен, хем го подписа
Като посочва, че приетият от парламента закон за избор български депутати в Европейския парламент (ЕП) ограничава конституционни права на гражданите, президентът Георги Първанов не го връща за ново разглеждане, а го подписва за обнародване в Държавен вестник. Той се надява изборите да се проведат на 20 май, съобщи в понеделник пресекретариатът на държавния глава.

Президентът обяснява двусмислената си позиция с желанието да не се отлагат изборите, което “ще бъде лош знак навътре и навън за зрелостта на българската демокрация”.

Резервите на държавния глава са към въведения принцип на уседналост, който не допуска участие в изборите на български граждани, които не са живели в страната или в държава от ЕС най-малко 60 дни в рамките на три месеца преди изборите. Това удря най-вече българските изселници в Турция, които са дисциплиниран електорат на ДПС, дал на два пъти подкрепа за избирането на самия Първанов. В замяна президентът осигури място на ДПС и в настоящия кабинет, съставен с мандата на точно на тази партия.  

В мотивите, с които пуска закона, Първанов посочва, че в него е налице “отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство” от последните 16 години.

Законът “не осигурява в еднаква степен на всички български граждани правото да избират български представители в ЕП”, освен това “оставя съмнения за прилагане на двойни стандарти спрямо българските граждани и за разделянето им на две категории”, смята президентът.

Той заявява, че “винаги се е противопоставял и ще се противопоставя на желанията на някои политици чрез промени в изборното законодателство да постигат “служебни” победи”.

“Не е редно в една демократична и правова държава да се извличат политически дивиденти за сметка на конституционно признати права на гражданите”, казва още президентът, като отбелязва и заявените намерения принципът за уседналост да се въведе и в останалите избирателни закони.

Въпреки това той подписва закона, посочвайки, че така “ще даде нови аргументи на всички онези, които остават резервирани към членството ни в ЕС или са склонни да ограничават други права на българските граждани в рамките на ЕС”.

Това, че президентът хем изразява резерви към закона, хем не го връща, не е изненадваща позиция на фона на поведението на съпартийците му от БСП, които също се обявиха против принципа за уседналост, но в крайна сметка помогнаха да бъде приет, като масово гласуваха “въздържал се”, а няколко депутати начело с шефа на парламента Георги Пирински открито подкрепиха ограничението.

ДПС, които в началото протестираха и се заканиха да дадат закона на Конституционния съд, защото бил “дискриминационен” и “антиконституционен”, впоследствие утихнаха и дори аплодираха окончателното му приемане. Вероятно защото в него се появи допълнителна разпоредба, която обезсмисля ограничението, тъй като дава право на глас на всички български граждани, които два месеца преди изборите са имали постоянен и настоящ адрес у нас. Както е известно, голяма част от живеещите в Турция са запазили настоящия си адрес в България, макар да не живеят тук, а останалите получиха достатъчно време, за да подадат необходимото заявление за регистрация.

Излизащото в Брюксел на турски език електронно издание AB Haber преди дни публикува писмо до премиера на България Сергей Станишев, в което му изказва лично благодарност и го поздравява за това, че "е успял да промени новия избирателен закон, за да не бъдат изключени българските граждани, живеещи в чужбина, от гласуването за ЕП".

“Поправката” бе подкрепена не само от ДПС и БСП, но и от НДСВ и дясната опозиция, които преди това прокараха принципа за уседналост, предизвикал временни трусове в тройната коалиция и заплахи на премиера Станишев за предсрочни избори.

Депутати и експерти като Михаил Константинов, които имат отношение към новия закон, признаха, че се отваря врата в закона и принципът за уседналост няма как практически да се прилага от българските власти. В същото време те акцентираха на друг текст от закона, който би ограничил злоупотребите на ДПС с вота на българските изселници, като изискването избирателни секции да се откриват само в дипломатически мисии. За Турция това са посолството в Анкара и две консулства, като няма да се допусне откриването на допълнителни секции, както ставаше досега.

Веднага след съобщението, че президентът е пуснал закона, от ДПС излязоха със становище. Според зам.-шефа на ДПС Лютви Местан издаването на указ, е “формален акт, който невинаги означава съгласие на държания глава с всички текстове на закона".

Местан допълва, че ДПС е съгласно с предложението на Първанов, че вотът трябва да се проведе най-късно до 20 май. "Споделяме и изключително точно формулираните му критики за някои текстове като отстъпление от демократичните традиции и принципи, като въвеждащи двойни стандарти и най-вече позицията му всичко това да не се мултиплицира върху други изборни закони”, заявиха от партията на Доган.

ДПС вече били “по-убедени, че Конституционният съд следва да бъде сезиран, включително и във връзка със следващи избори. “Време е този въпрос да бъде решен окончателно”, коментира Местан.

Говорителят БСП Ангел Найденов заяви, че президентът много прецизно е изложил своите аргументи за подписването на указа за еврозакона. По повод изразеното от Първанов опасение, че законът съдържа постановки, които са отстъпление от демократичните принципи, Найденов подчерта, че още при приемането на закона левицата е изразила своето несъгласие с текстовете, свързани с принципа на уседналост.

Датата 20 май е била обсъждана като вариант, коментира говорителят на БСП.

Христина Христова от НДСВ каза, че е очаквала президентът да подпише указа за обнародване на закона, въпреки скандала в пленарна зала за принципа на уседналост. “Тук не става дума за интерпретация на текстове, а за принципни въпроси”, обясни тя и допълни, че датата 20 май е нормативно обоснована.

Още по темата
Още от България