Президентът и медийната общност спряха засега закона на Милотинова

Президентът Георги Първанов и представителите на медийната общност у нас призоваха НДСВ и ДПС да оттеглят проекта на нов закон за радио и телевизия и да не го вкарват в пленарната зала на парламента. Авторите на новия закон - трима депутати от НДСВ и двама от ДПС, не отидоха на организираната от президента дискусия на "Дондуков"2 с обяснението, че поканата била изпратена твърде късно и е отправена само към шефката на медийната комисия Милена Милотинова. На дискусията не се появиха и представители на парламентарните групи на управляващата коалиция. На "Дондуков"2 дойдоха само двама депутати от опозицията - Иво Атанасов от БСП и Благой Димитров от СДС.

Участниците в днешната дискусия останаха без отговор на въпроса дали зад този проектозакон за радио и телевизия стои политическата воля на управляващото мнозинство или е само защита на групов интерес. Въпросът на президента дали медийният закон е част от "дневния ред на обществото" също остана да виси в залата на "Дондуков"2. Междувременно, задочно на него отговори Юнал Лютфи от ДПС, който съобщи, че законопроектът за радиото и телевизията няма да бъде разглеждан на първо четене от НС тази седмица. Той изтъкна като причина приемането на "приоритетите" - изостаналите от миналата седмица законопроекти, свързани със земеделието и социалната политика.

В късните часове на деня стана ясно още, че вносителката Милена Милотинова е болна и с висока температура. Председателят на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов пък изтъкна, че се били "обособили причини, щото приемането на закона да бъде отложено". Според информация от групата обаче, недоволните от закона Емил Кошлуков и Борислав Цеков заплашили да не подкрепят проекта в зала. Днес сутринта Цеков нарече проекта "частен", несанкциониран от мнозинството, а Кошлуков пък обвини ръководството на НДСВ, че умишлено е задържало проект на правителството, който е уреждал проблема с лицензирането на частните радио и тв операторите. Уреждането на този проблем бе изтъкнат като водещ мотив за бързането с проектозакона от Милена Милотинова.

Гражданската квота като "ненужен апендикс"

Всички участници в дискусията при президента определиха като положителна стъпка вписването за първи път на гражданска квота в бъдещия медиен регулатор, която обаче се компрометирала от начина на третирането ѝ от управляващите. С извинение за сравнението, Първанов определи отношението на вносителите към гражданската квота като към "ненужен апендикс".

Няма по-лесен начин да се изхаби парламентарният характер на републиката от внасянето на подобни необмислени законопроекти, каза президентът. Законът предвижда Националният съвет за електронни медии /НСЕМ/ да се състои от 11 члена: петима от парламента, трима от гражданските организации и трима, посочени от президента. Членовете на гражданската квота да се утвърждават от парламентарната комисия по медиите и да се гласуват от Народното събрание, предлагат вносителите от НДСВ и ДПС.

Според Първанов така регламентираната гражданска квота е ненужен придатък на парламентарната квота или по-точно на медийната комисия, която се превръща в комитет за радиото и телевизията. Президентът изрази подкрепата си за идеята на доц. Георги Лозанов за равни квоти в регулаторния орган.

Нека парламентът утвърждава гражданската квота, но да не номинира, предлага президентът. По думите му парламентът трябва да приема предложението на гражданските организации анблок, за да се запази тяхната воля при определянето на гражданската квота.

Представителите на Българската медийна коалиция предложиха след свое обсъждане миналата седмица гражданската квота да се избира от самите неправителствени организации при определени критерии, а да се узаконява с подпис на президента.

Законопроектът е ретрограден, неморален и антиконституционен

Доц. Весела Табакова от факултета по журналистика заяви, че този закон не е "нов", защото не е модерен и не решава основните въпроси пред електронните медии. Маргарита Пешева от СЕМ заяви, че проектът е против европейската практика, защото предвижда хем да се увеличава рекламното време в БНТ, хем да се въвеждат по-високи такси за фонда "Радио и телевизия". Тя заяви, че този подход е антилиберален, в ущърб на частните медии, което означава и антиконституционен. Пешева определи текста и като недемократичен, защото предвижда премахване на съдебния контрол при избора на изпълнителни директори на БНТ и БНР и ограничава правото на отговор само за новините и публицистиката.

Според Мария Цанкова от Дарик радио проектът е неморален, защото дава привилегии на държавните медии, като ги освобождава от редица такси - например към БТК. Светлана Василева от bTV каза, че в устата на Милена Милотинова думата "частник" пак станала мръсна дума. Василева подчерта, че частните телевизии всъщност са тези, които задвижиха пазара на реклама с появата си в ефира. Тя допълни, че под пазар не бива да се разбира само рекламата, но и пазара на работна ръка и техника. Максим Бехар я допълни с думите, че законопроектът ще ограничи не само свободата на словото, но и свободата на пазара.

Благой Димитров от СДС подчерта, че този проект не е в съзвучие с готвения нов закон за далекосъобщенията. Димитров запита какво ще се случи, ако утре се появи мултиплексен оператор, който разпространява не само телевизионен сигнал, но и телефонен, интернет и прави нов тип услуги. Димитров изтъкна за пореден път и съмнението си, че някой има икономически интерес от преразпределение на рекламния пазар чрез приемането на този закон, точно преди даването на лицензия за трета национална телевизия.

Представителят на частните филмови продуценти Михаил Мелтев защити тезата, че законът не защитава българската култура и изкуство. Той посочи, че вносителите предвижда заделянето само на 10% от бюджетните субсидии на БНТ да отиват за филми, като в това число влизат и телевизионни филми. В момента БНТ заделя 10% от всичките си постъпления.

Законът цели смяната на Гоцев и Станчева

Петко Георгиев от Pro media обърна внимание върху основната цел на проекта - смяната на СЕМ и шефовете на БНТ и БНР. Президентът го подкрепи с думите, че по въпроса съмнение няма, защото това е написано черно на бяло в преходните и заключителните разпоредби.

Според генералния директор на БНТ предлагания начин на управление на държавните медии е "експериментален, лабораторен" и ще доведе до спирането на БНТ и БНР. Гоцев заяви, че на среща в петък на ръководителите на обществените медии в европарламента, в Страсбург изразили силно неодобрение към новия проект. Там не знаели, че старата идея за квотите "три към три към три" вече била променена в полза на парламента.

Поля Станчева информира за притесненията на журналистите от НР за политическа намеса в работата на обществените медии. И тя, както и Гоцев, изтъкна тромавия начин, по който ще се управлява БНР според новия проект.

За разлика от двамата, Светлана Божилова от медийната обсерватория похвали проекта, че "преобръща пирамидата" на управление в БНТ и БНР, като въвежда нови органи - Административен съвет /АС/ и Обществено програмни съвети /ОПС/. Тя обаче подчерта, че в АС не са разграничени функциите на надзор и на управление, а в ОПС се смесват две начала - общественото и оперативното. Божилова изтъкна като недостатък, че проектът не урежда редакционните статути за журналистите в БНТ и БНР. Венка Ризова от синдикатите в БНТ подкрепи думите ѝ, като разкритикува началника си Гоцев, че още не е изработил необходимите редакционни правилници, щатни разписания и длъжностни характеристики на работещите в телевизията.

Първанов обеща вето

Първанов заяви, че няма "априори" да наложи вето над закона, но ще бъде "сериозна бариера" пред подобни закони.

В заключението си по днешния дебат, държавният глава обобщи - "вносителите и депутатите не чуват нищо". Според него духът на закона е неприемлив. Той каза, че едва ли в рамките на две седмици управляващите ще приемат новия закон, за да уредят въпроса със заплашените от спиране 46 радио и телевизионни оператори. Президентът препоръча приемането на второ четене на проекта на Иво Атанасов или на друг правителствен проект с поправка към сега действащия ЗРТ, за да се уреди положението на операторите.

Държавния глава се изказа първо за приемане на Стратегия за развитието на радио и телевизионната дейност с наземно радиоразпръскване и след това на закона за радио и телевизия, за да не се слага "каруцата пред коня" и за да не се обслужат нечии интереси.

Първанов заплаши, че ако управляващото мнозинство върви към силово приемане на закона, ще последва съдбата на предходни правителства.