Президентът към Русия: "Никои санкции не са вечни"

"Отсъствието на политическа воля и близост винаги е било компенсирано от историческа и човешка близост. Сега е важно да се възстанови доверието и да се пристъпи към конкретни действия", заявява президентът Румен Радев в интервю за руския в. "Комерсант", публикувано на 21 май, когато започва първата му визита в Русия и срещите с руския премиер Дмитрий Медведев, а във вторник и с президента Владимир Путин. Радев очаква, че след тази среща "правителствата на двете държави ще набележат конкретни мерки и проекти във всички сфери", отбелязвайки, че през втората половина на година ще се проведе 16-тата сесия на българо-руската междуправителствена комисия.

Основното му послание, повторено и след проведената по-късно в понеделник среща с руския премиер Медведев, е за изграждане на пряк газопровод от Русия към България – "Български поток", който да съдейства за превръщането на страната в регионален енергиен център. Радев освен това е убеден в необходимостта от изграждане на АЕЦ "Белене", за да остане България "атомна държава".

Първият въпрос на руското издание към Радев е по повод несъстоялото се негово намерение за визита на Путин у нас на 3 март т.г. по повод 140-годишнината от Руско-турската война. Президентът заявява, че е имал такава принципна уговорка с Путин, който обаче преди президентските избори в Русия (на 18 март -бел.ред.) не е могъл да посочи конкретна дата. "В Сочи аз ще възобновя тази покана към него. Уверен съм, че такава визита в близко време ще създаде благоприятни условия за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество."

По-нататък Румен Радев заявява, че решението на България да не последва примера на другите страни от ЕС и НАТО и да не изгони руски дипломати заради отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания е било "единственото възможно в тази сложна ситуация, изискваща принципно и далновидно поведение".

Отмяната на санкциите е свързана с изпълнение на Минските споразумения

Запитан дали София ще подкрепи евентуално по-нататъшно разширяване на санкциите на ЕС срещу Русия във връзка със ситуацията в Крим, Румен Радев казва:

"Моето отношение към санкциите е известно. Те не се явяват повод за замразяване на отношенията. Никои санкции не са вечни. Санкциите нанасят ущърб на всички страни и сами по себе си са неефективен инструмент. Освен това аз смятам, че свободната търговия в голяма степен способства за мира, доколкото създава взимовръзки, от чиито разрив никой не е заинтересован. Що се отнася до ограничителните мерки на ЕС по отношение на Русия, те имат за цел разрешаване на кризата в Украйна. Отмяната на санкциите е свързана с изпълнение на Минските споразумения от всички страни. Тяхната реализация би позволила да се възстанови доверието между Европейския съюз и Русия и следователно, би съдействала за по-нататъшно задълбочаване и разширяване на двустранното българо-руско сътрудничество.

ЕС и Русия трябва да отговорят на въпроса в какво направление искат да изграждат нашите отношения и как ние ще решаваме спорните въпроси – в режим на диалог или ще се отказваме от него. В последните дни диалогът се активизира. Преди няколко дни в Сочи беше германският канцлер Ангела Меркел, днес и утре ние ще обсъждаме българо-руските отношения с министър-председателя Медведев и с президента Путин, а в близките дни в Русия ще пристигне и президентът Макрон. Аз смятам, че това е многообещаваща динамика."

Радев отклонява въпроса за руска намеса във вътрешните работи на България

Запитан основателно ли е според него обвинението на предшественика му Росен Плевнелиев, че Русия финансира политически партии и се меси във вътрешните работи на България, Румен Радев отговаря: "Не бих искал да коментирам действията на нито един от моите предшественици. Доколкото ми е известно, това не е прието и в Русия. Мога с увереност да кажа, че в страна, в която към Русия исторически се отнасят със симпатия, подобни действия могат само да ѝ навредят."

Преки доставки на руски газ до България по "Български поток"

Президентът Румен Радев се обяви за преки доставки на руски газ през Черно море чрез изграждането на директен газопровод между двете страни. "Ще го наречем "Български поток". Този подход се диктува от здравия разум и изискването за енергийна сигурност и ефективност – и то не само по отношение на България, но и на Европейския съюз като цяло. Тези стремежи не се отличават по нищо от тези на Германия за "Северен поток 2".

Предложеното от Радев име е по аналогия с "Турски поток", изграждан като заместител на спрения от Путин "Южен поток".

"Както за Русия, така и за България логичен избор за разширяване на доставките на руски природен газ в Европа е път през българска територия. Затова е в наш общ интерес да получим пряко руски газ на черноморското крайбрежие на България", заявява Радев.

В същото време амбициите на премиера Бойко Борисов и правителството са за изграждане на газов хъб "Балкан" край Варна, който да бъде захранван от различни доставчици, включително и руски. Прокламираната цел на проекта е допринесе за диверсификацията на газовите доставки, каквато е и целта на ЕС.

"Преди всичко смятам, че тази тема се нуждае от деполитизация и трябва да се вслушваме в мненията на експертите и икономистите. Във всеки случай, България е заинтересована от това да стане енергиен център в Югоизточна Европа, което означава държава, която разпределя природен газ", заявява Радев. След като прави аналогия с газопровода "Северен поток 2", той уточнява: "Разбира се, България и Германия са страни членки на ЕС и са длъжни да съблюдават правилата на Третия енергиен пакет. Надявам се, че и руската страна, и Брюксел ще възприемат тази идея с разбиране."

На въпрос съществува ли към момента договореност между България и Брюксел за транзита на руски газ през България по газопровода "Турски поток" след 2019 г., Радев отговаря: "България е твърдо решена да укрепи позициите си като регионален газоразпределителен център и Европейският съюз ни поддържа за това. Европа ни отпусна безвъзмездно 920 хил. евро за предпроектно проучване (на газовия хъб "Балкан" – бел.ред.). Тези дейности вече се извършват и една от основните цели на проекта е увеличаване на транзита на природен газ, включително и руски, през територията на България."

На въпрос за "Турски поток", който измества България като транзитна страна за руските доставки, президентът казва: "Безспорно, най-безопасният, най-надеждният и най-евтиният начин е прекият".

"Особено когато става дума за допълнителни количества руски природен газ за България, Сърбия, Унгария, Австрия и на север Италия", допълва Румен Радев, изброявайки страните по маршрута на спрения "Южен поток".

По думите му и за Русия, и за България логичен избор е това да става през българска територия.

Подкрепа за АЕЦ "Белене": България е атомна страна и трябва да остане атомна

Президентът Радев заявява пред "Комерсант" и подкрепата си за плановете на правителството да рестартира проекта за строителството на АЕЦ "Белене": "Беше време, когато същите тези политици се гордееха с прекратяването на проекта. Аз мисля, че това (рестартирането – бел.ред.) е проява на реализъм и зрялост. Този проект има бъдеще, но с ясни юридически, времеви и ценови рамки."

"България е атомна страна и трябва да остане атомна", казва той и привежда аргументите си: "Имаме многогодишен опит и силни традиции в атомната енергетика, обезпечаващи стабилност и предсказуемост на на производството на електроенергия в България. Този опит, а също и нашите планове за бъдещето и проектите в областта на енергетиката, трябва да включват АЕЦ."

Президентът очаква Народното събрание да гласува за снемане на мораториума за АЕЦ "Белене", в който "вече са вложени 3 млрд. лева на българските граждани, основното оборудване е платено и доставено, Европейската комисия е информирана за проекта, а площадката е построена и лицензирана."

По думите му "интерес към АЕЦ "Белене" проявяват чуждестранни и инвеститори и очаквам, че българското правителство ще пристъпи към реализация на този проект именно чрез избор на стратегически инвеститор."

Да бъдем реалисти: България не може да купи още руски изтребители

Румен Радев казва още, че България не може да закупи допълнително от Русия изтребители МиГ, тъй като според утвърдените от българското правителство изисквания самолетите трябва да са произведени и да са на въоръжение поне в една страна членка на НАТО или ЕС.

Това изискване е логично от гледна точка на съюзническите задължения на България, "така че нека бъдем реалисти - покупката на допълнителни изтребители МиГ е невъзможна",  посочва Радев. 

Президентът подчертава, че въпреки че България е член на НАТО, тя продължава да охранява въздушното си пространство с изтребители МиГ-29, и във връзка с това е необходимо да се осигури своевременната им техническа поддръжка. 

МО вече подписа договор за ремонта и поддръжката на старите МиГ 29, на които разчитат българските военновъздушни сили, който се очаква да излезе над 80 млн. лева.

Над 450 хил. руснаци са придобили недвижима собственост в България

"Над 450 хиляди руски граждани са придобили недвижима собственост в България, основно в морските курорти", казва Румен Радев и изтъква, че България и Русия вече предприемат мерки за облекчаване на визовите изисквания и това носи добри резултати. Той посочва, че България е сред най-популярните туристически дестинации за руснаците.

На 22 май президентът ще бъде посрещнат от Владимир Путин в лятната резиденция на руския държавен глава в Сочи. Радев и Путин ще проведат среща, след което ще ръководят пленарните разговори на официалните делегации и на двете страни. 

В делегацията на българския президент няма нито един министър. 

Радев ще участва и в отбелязването на Дните на българската култура в Москва.