Президентът на Германия се обяснява за изгоден кредит и натиск над медии

Президентът на Германия Кристиян Вулф отново ще отговори на публичните критики по негов адрес за получаването на съмнителен кредит и опитите му да окаже натиск над медиите, за да потулят тази история. Телевизия ZDF съобщи в сряда, Вулф е дал интервю, което ще бъде излъчено същата вечер. Президентът е говорил и пред телевизия ARD.

Преди това канцлерът Ангела Меркел косвено призова Кристиан Вулф да отговори на твърденията, че е заплашвал най-тиражния вестник в страната - "Билд", предаде ДПА.

Меркел е напълно убедена, че президентът ще отговори изчерпателно на всички въпроси, посочи правителственият говорител Георг Щайтер, като добави, че Меркел високо цени работата на Вулф и в това отношение не е настъпила промяна.

Петдесет и две годишният президент е подложен на критики заради изтеглен при много изгодни условия жилищен заем, който получил, докато бил регионален президент, както и заради обаждания по телефона миналия месец, в които заплашвал вестника с определени последици, ако разгласи за заема.

В сряда, 4 януари, е първият работен ден за Вулф след коледната ваканция.

Миналия месец той се извини, че е пропуснал да съобщи за получения от частен заем от бизнесмена Гееркенс.

Според допитване по поръчка на германското сп. "Щерн", 63 процента от германците са доволни от работата на Вулф като президент, а 30 на сто са недоволни. Допитването обаче било осъществено преди да избухне скандала за заплахите на Вулф към издателство "Шпрингер" (част от което е и вестник "Билд") с "окончателен разрив” в отношенията им.

Това обаче не е единственият опит на президента за оказване на натиск върху медиите. Миналата година Вулф се е опитал да предотврати и публикуване на статия във "Велт ам Зонтаг", носеща заглавието "Историята на тайната сестра", която разкрива подробности около Бетина Мерчат-Вулф, една от трите сестри на президента, предаде Дойче веле. До този момент Вулф бил споменавал в медиите само за двете си преуспели сестри, но за Бетина, с която бил скаран, никога не е ставало дума.

Заплахите на Вулф обаче не разтревожиха медиите. Миналия уикенд "Билд" информира обществеността за скандалното президентско обаждане. А вестник "Велт" съобщи за миналогодишния опит за намеса на президента. Всичко това поднови дебатите за взаимоотношенията между политици и медии.

"Почерненото" интервю

Още през 2003 г. едно интервю на журналиста Йенс Кьониг от берлинския вестник ТАЦ породи в Германия доста парливия дебат за влиянието на властимащите върху медиите. Историята тогава бе следната: през 2003 г. Кьониг интервюира тогавашния генерален секретар на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Олаф Шолц. Пресслужбата на партията настоява да види материала преди публикуването му.

Оттам обаче връщат интервюто с толкова много поправки, че от редакцията на ТАЦ решават да публикуват целите въпроси, а редактираните отговори да бъдат заличени с черно. Редица печатни издания информираха тогава за случилото се и се солидаризираха с действията на ТАЦ. Така те обърнаха внимание на трудностите, които печатните издания изпитват в отношенията си с пресслужбите на партиите и най-вече се опитаха да сложат край на утвърдената практика "публикуване само с предварително разрешение".

Какво се случи в резултат на тази инициатива? Откакто се появи "почерненото” интервю, броят на специалистите по комуникация в различните пресслужби рязко се повиши, както и броят на словесните престрелки непосредствено преди печат.

Къде е истинският скандал?

Свободата на словото е залегнала в германската конституция. Когато обаче се стигне до някой политически гаф, прозрачността често липсва, казва Ханс-Йоахим Фурман от Съюза на издателите на вестници. Той добавя, че според медийния закон журналистите не могат да бъдат изключвани от обществени мероприятия, но пък да игнорираш въпросите на някои определени журналисти или да ги караш да изглеждат глупаво - този номер обикновено минава.

"Истинският скандал сега обаче е не телефонното съобщение на Вулф, а начинът му на мислене: сегашният германски президент явно си въобразява, че неговото обаждане може да промени нещо", казва Йенс Кьониг, цитиран от Дойче веле и допълва, че точно тази случка сочи, че все още има прекалено тесни връзки между висшестоящи политици и медии.