Президентът на Полша ще се избира на балотаж

Нито един от основните кандидати на проведените тази неделя в Полша предсрочни президентски избори не успя да събере над 50% от гласовете. Изпълняващият длъжността президент на Полша Бронислав Коморовски, който зае поста след трагичната смърт на Лех Качински, не успя да спечели на първия тур срещу основния си противник Ярослав Качински, брат близнак на загиналия бивш президент и лидер на консервативната партия "Право и справедливост".

Този изход беше неочакван за Коморовски, доскоро председател на полския парламент и кандидат на управляващата партия "Гражданска платформа".

В коментар за изхода от първия тур британското сп. "Икономист" посочва в интернет-изданието си, че поляците харесват Ярослав Качински повече, отколкото са склонни да признаят. Повод за този извод са данните от екзит-пол проучванията по време на вота, които дават по-малък резултат за Качински (45.7% за Коморовски срещу 33.2% за бившия премиер), отколкото той реално получи.

Преброяването на бюлетините обаче показа, че кандидатът на управляващата партия е спечелил 41.2%, а Качински- 36.7 процента. Избирателната активност бе по-висока от очакваното – 54.85%.

Коморовски заяви в неделя вечер, че е щастлив, знаейки, че има подкрепата и доверието на милиони гласоподаватели, предаде Асошиейтед прес. "В живота е като във футбола, продълженията са най-трудни. Да не забравяме това и нека мобилизираме всички сили за големия финал на 4 юли", каза той.

Повечето предизборни прогнози предвиждаха лесна победа на Коморовски. Шансовете на Качински са ограничени от неговото минало: той бе непопулярен министър-председател и бе принуден да напусне поста през 2007 г. Някои коментатори вече бяха написали политическия некролог не само на неговата собствена политическа кариера, но и на партията му "Право и справедливост", която е по- социално консервативна и евроскепитчна в сравнение със социално либералната "Гражданска платформа".

Недостатъците на Коморовски (дървени и несигурни маниери, склонен към гафове) се компенсират от популярността на неговия политически покровител – премиерът Доналд Туск, отбелязва в коментара си "Икономист".

Друга изненада е силното представяне на кандидата на бившите комунисти – Гжегож Напиералски от лявата опозиция, който се класира трети с 13.7%. Коморовски побърза да го поздрави с получения резултат, подчертавайки, че е щастлив да види толкова добро представяне на социалдемократическия кандидат, тъй като "Полша се нуждае от силна левица".

Кандидатът на селската "народна" партия взе само 1.81%.

На балотажа Комаровски може да разчита на голяма част от левите избиратели, докато по-малките десни партии ще дадат подкрепа на Качински, която обаче е доста по- ограничена.

Нов фактор в изборната надпревара обаче са летните отпуски. Избирателите на Коморовски от средната класа стягат багажи за курортите в Египет, Испания и Турция, а по-младите отиват на сезонна работа във Великобритания. Сред поддръжниците на Качински има по-възрастни избиратели, хора от провинцията и сравнително по-бедни, за които лятото е сезон на усилена работа. Те ще си останат по домовете и ще гласуват на 4 юли. Освен това трябва да се отчита и ефектът от катастрофалните наводнения в южната част на страната, който може да се окаже в помощ на Качински.

Коморовски би могъл да се размине с победата и ако продължи да допуска гафове. Той демонстрира несигурност по въпросите на фискалната политика, обърква се, когато говори по горещата тема за шистовия газ и звучи неубедително по външно-политически въпроси. Неговите поддръжници казват съвсем не на майтап, че неговата най-добра предизборна тактика и да млъкне, веднага.

Качински от своя страна проведе умела кампания, изненадвайки мнозина (включително повечето полски медии), които го приемаха само като високомерен и водещ политика на разделение лидер. Трагедията със смъртта на неговия брат близнак изглежда е смекчила подхода му. Това привлече някои от твърдите му поддръжници, но отдалечи други. Той даде заявка и към Германия, и към Русия. Качински демонстрира нов смекчен подход, опитвайки се да обори мнението, че неговото грубо и деструктивно поведение в областта на външната политика е една от най-големите му слабости.

Полският президент има символични правомощия, но може да налага вето върху правителствените закони. Качински обещава да се възползва от това си право, само за да защитава държавния интерес, така, както е правил брат му. Подобно обещание се харесва на заетите в публичния сектор, но би попречило на правителството да ограничи 7-процентния бюджетен дефицит. Полша трудно може да си позволи още пет години на инфлация и политически кавги.

Идвайки на власт през 2007 г. със силен мандат, "Гражданска платформа" разочарова онези, които очакваха радикална реформа на публичните финанси и бюрокрацията. Заплахата от вето от страна на загиналия Лех Качински беше удобно извинение за бездействие през последните години. Новото оправдание може да е това, че не бива да се рискува с по-твърди реформи преди парламентарните избори през 2011 г.

За разлика от популярните слогани "Да, ние можем!" на проведените наскоро избори в Чехия, полските политици явно все още ги влече към по-мрачни и негативни послания, намиращи израз в знакови фрази като "to nie moja wina" (това не е моя вина) и "co mam zrobić?" (какво мога аз да направя?).

Полската икономика се справя добре, като почти всяка друга европейска страна може да завижда на ръста на БВП на страната. Но много от дълбоките проблеми на страната остават нерешени и дори по тях не се дискутира, отбелязва "Икономист".