Президентът на Сирия се готви за политически "реформи"

Сирийският президент Башар ал Асад, който е наследник на режима, управляващ страната вече четири десетилетия, заяви, че възнамерява да осъществи повече политически реформи в страната. Асад, който рядко говори пред медиите, заявява в интервю за "Уолстрийт джърнал", че протестите в Египет, Тунис и Йемен са предвестник на "нова ера" в Близкия Изток и че управниците в арабския свят трябва да направят повече, за да отговорят на новите икономически и политически въжделения на своите народи.

Изказването на сирийския президент е показателно затова как бунтът в Египет срещу Хосни Мубарак принуждава други авторитарни лидери в региона да преосмислят своята политика.

"Ако не си видял нужда от реформи преди събитията в Египет и Тунис, е твърде късно да се прави каквато и да е реформа", заяви Асад в Дамаск, докато стотици хиляди протестиращи заливат улиците на Кайро с искания за оставка на Мубарак.

Сирийският президент, който наследи своя баща, винаги е държал здраво хватката на властта в своята страна и е толерирал малки протести. Неговият режим поддържа тесни връзки с Иран и въоръжени групировки като Хизбула в Ливан и Хамас на палестинските територии.

Тъй като бунтовете избухнаха предимно в страни, които развиват партньорство с Вашингтон, Асад смята, че страничните ефекти от събитията в Египет ще засегнат близкоизточни лидери, които са и приятели, и неприятели на САЩ.

Реакцията на Сирия е от особена важност, тъй като, макар отношенията на Асад със САЩ да са напрегнати, администрацията на Обама се опитва да го откъсне от Техеран и да го привлече на своя страна.

Асад заяви, че ще има повече време от Мубарак да направи промени, тъй като неговите антиамерикански позиции и конфронтацията с Израел се подкрепят от сирийците.

"Сирия е стабилна. Защо? Защото трябва са си свързан много тясно с възгледите на своя народ. Това е същественият въпрос. Когато има разминаване...възниква вакуум, който създава смущения."

Той каза, че тази година ще предприеме политически реформи, насочени към иницииране на местни избори, предоставяне на по-големи права на неправителствени организации и създаване на нов медиен закон.

Неговото правителство вече извърши някои промени, които облекчиха проблемите с икономическия натиск, които помогнаха да избухнат бунтовете в Тунис и Алжир. Този месец сирийското правителство повиши надбавките за гориво за отопление на обществените служители – стъпка, която бе в разрез с предишните планове за ограничаване на субсидиите, чрез които се спестяват разходите за издръжка на сирийците, но за сметка на националния бюджет. Властите в Тунис, Алжир и Йордания също се опитаха да смекчат недоволството на масите, като понижиха цените на храните.

Управлението на Башар ал Асад, както и на покойния му баща Хафез ал Асад, са критикувани като едни от най-репресивните в региона. Там опонентите на режима се арестуват без да е нужно да им се повдигат обвинения.

Със своята еднопартийната политическа система и правителствен контрол върху медиите, режимът в Сирия е разглеждан като по- суров от този в Египет или Тунис.

В интервюто си пред в. "Уолстрийт джърнал" Асад каза, че темпът на политическата реформа в Сирия не е толкова бърз, колкото той е предвиждал, поемайки управлението след смъртта на баща си през 1999 година.

Той даде да се разбере, че едва ли ще се впусне в бързи и радикални реформи, за каквито настояват протестиращите по улиците на Кайро и Тунис. Асад каза, че страната се нуждае от време за изграждане на институциите си и подобряване на образованието, преди да се пристъпи към решително отваряне на политическата система. Нарастващите искания за бързи политически реформи може да се окаже контрапродуктивно, ако арабските общества не са готови за тях, посочи Асад.

"Дали ще настъпи нова ера на повече хаос и дестабилизация? Това е въпросът. Резултатът не е ясен", допълни той.

Според много дипломати и анализатори Сирия може да се разглежда като барометър за посоката на по-широкия Близък Изток. Влиянието на Дамаск през последните години нарасна, тъй като съюзническите му отношения с Иран и въоръжените ислямистки групировки Хамас и Хизбула отвориха вратите за възобновяване на сирийското влияние с Ливан, палестинските територии и Ирак.

Авторитарният режим на Асад обаче може да се окаже уязвим под напора на исканията за демокрация.

Този месец Дамаск отбеляза победа след близо осемгодишна съпротива срещу американското влияние в Ливан. Конфликтът избухна през 2005 г. след убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири, като Западът беше убеден, че ликвидирането му е било разпоредено от правителството на Асад. Сирийският президент обаче нееднократно отрече да има някаква съпричастност.

Доволен съм, че преходът между двете (ливански) правителства стана гладко, тъй като имахме притеснения, каза той и добави, че подобни конфликти лесно могат да прераснат в истинска гражданска война.

Този месец САЩ върнаха своя посланик в Дамаск, за пръв път след убийството на Харири.

Асад каза, че се стреми към по-близки връзки с Вашингтон, но не смята, че това трябва да е за сметка на съюза с Иран. Той допълни, че споделя американските цели срещу Ал Каида и други екстремистки групи, но Иран остава основният съюзник на Сирия.

"Никой не може да пренебрегва Иран, независимо дали ви харесва или не", заяви Асад.

По отношение на Израел той каза, че мирният процес не е мъртъв, "тъй като няма друга опция". "Ако говорите за "смъртта" на мирния процес, това означава всеки да се готви за следващата война."

Асад каза още, че противоречията между неговото правителство и САЩ по ключови стратегически въпроси вероятно ще останат.