Президентът налага самоцелно вето

Президентът налага самоцелно вето
Президентът Георги Първанов самоцелно налага вето на законите, заяви военният министър Аню Ангелов в понеделник.

"Когато се връща един закон, за публиката и за обществото това означава, че наистина там има сериозни проблеми. Но да върнете един закон от 300 члена, от който връщате само 3 текста, за мен е несериозно", заяви Ангелов.

В мандата на това Народно събрание държавният глава вече върна поправките в законите за отбраната, за академичния състав и в НПК. За последно държавният глава наложи вето и на промените в Закона за радиото и телевизията, с които се намалява съставът на Съвета за електронните медии (СЕМ).

Досега депутатите са се съобразили с незначителна част от президентските критики, като индикациите са, че това ще продължи и по въпроса за СЕМ.

"Аз не си спомням от Закона за отбраната и въоръжените сили някой закон да е минавал, без да бъде върнат от президента", констатира военният министър пред Нова телевизия.

Той коментира, че проектът на Стратегия за националната сигурност, представен от правителството в края на миналата седмица, не е декларативен, а функционален и в него е заложено развитието на отделните сектори на националната сигурност в средносрочно бъдеще. В него за пръв път се формулират и националните интереси.

В стратегията интересите са разделени на "жизненоважни" - гарантиране правата на гражданите, териториалната цялост на страната и единството на нацията и др. - и "стратегически" - поддържане на добросъседски отношения, превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и т.н..

"Ябълката на раздора", която от години забавя приемането на нова стратегия, е въпросът за ръководство на разузнавателните и контраразузнавателните служби.

Според Ангелов разузнаването не трябва да бъде на подчинение на президента (в момента НСО и цивилното разузнаване – НРС – са на негово подчинение). Въпросът за подчинеността обаче не е решен и в стратегията.

"Моето скромно мнение е такова. В много държави, които не са президентска република, това е много важно да се знае, те са подчинени на изпълнителната власт, на правителството, а, от друга страна, понякога са подчинени дори на Министерство на външните работи, както например е във Великобритания, разузнавателните служби", посочи Ангелов.

Според него в стратегията е трябвало конкретно да се запише, че ще бъде приет закон за системата за национална сигурност, в който " ясно и точно ще се каже кой на кого е подчинен, как взаимодействат между службите, кой координира тяхната дейност, кой им поставя задачи, кой ги контролира".

Ангелов е сигурен, "че експертната общност сега, когато ще има възможност да изрази своето отношение към проекта за стратегия, ясно ще се обозначи за едно или друго решение".

"Не трябва да се счита, че след като един президент е главнокомандващ на въоръжените сили той ръководи националната сигурност", добави военният министър.

Той коментира, че в стратегията се "размива донякъде позитивно и негативно в тенденциите за развитие на геостратегическата среда за сигурност".

"В смисъл, че те са дадени вкупом, без да бъдат много ясно изразени негативни тенденции, за които има заплаха за националните ни интереси, съответно срещу тях трябва да се борим, и кои са позитивните тенденции, които ние трябва да подкрепяме", каза още военният министър.

Споделяне

Още по темата

Още от България