Президентът наложи вето на текстове от новия Закон за СРС-тата

Президентът Росен Плевнелиев наложи в четвъртък вето на част от текстовете в новия Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) заради прокарана в тях възможност за нарушаване на незавизимостта на съдебната власт, гарантирана от конституцията. Това става ясно от подробните мотиви към решението, публикувани в сайта на държавния глава.

Президентът приветства усилия на управляващите да разпишат по-сериозни мерки за контрол над дейността по искането, разрешаването и използването на СРС-та, но е сериозно резервиран по отношение на широките правомощия, дадени на Националното бюро за контрол на СРС-тата, което депутатите от БСП и ДПС възстановяват.

"За изпълнение на посочените задачи по чл. 34б във върнатия текст на чл. 34е, ал. 1 законодателят е определил дейностите и начините за осъществяването им, без да отчита, че "изискването на информация", "даване на задължителни указания", предоставяне на достъп до "всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС" и "всяко помещение, в което се съхраняват такива документи...", включва и тесния кръг от органите по разследване, прокуратурата и съда", мотивира се Плевнелиев.

Президентът напомня, че именно чрез тези правомощия на членовете на новосформираното бюро се дават правомощия, осигуряващи им достъп до кръга, в който "е заключена следствената тайна, чието опазване представлява неразривна част от реализацията на наказателното производство от съдебните органи, които са независими при осъществяване на своите функции"

"Считам, че не е допустимо нито да се изисква "информация" от лица, които са магистрати или са разследващи органи, нито да им се дават задължителни "указания". Осъществяването на дейността на разследващите органи, прокурорите и съдиите се реализира въз основа на закона и вътрешното им убеждение. Създаването на предпоставки за зависимост или влияние от задължителните указания, преценката и насоките от други държавни органи и длъжностни лица е в противоречие с конституционен императив, изведен в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията", добавя Плевнелиев.

Освен възможността за изискване на информация от разследващите и евентуалното им даване на указания, опасенията на държавния глава са свързани и с новосъздадения достъп на членовете от бюрото до "всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства и до всяко помещение, в което се съхраняват документи."

"Така приетите текстове дават възможност да се направи заключение, че достъпът до документите и помещенията, посочени в оспорената алинея, се отнася и до тези на органите на досъдебното производство и съда. Посочените в т. 1 и т. 3 на ал. 4 правомощия на Националното бюро за контрол на СРС, които ще се прилагат спрямо съда, прокуратурата и органите на разследването, пряко или косвено могат да засегнат тяхната независимост или неприкосновеността на следствената тайна. Разпоредбите на чл. 34е, ал. 4, т. 1 и т. 3 също се намират в несъответствие с основополагащ принцип, установен в чл. 117, ал. 2 на Конституцията. Конституционният законодател е предвидил, че контролна дейност върху магистратите и техните актове осъществяват Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него. Законодателят не може да създава и/или изземва функции, които по Конституция са възложени на друг орган", категорични са от екипа на президента.

Плевнелиев се противопоставя и от идеята, прокарана с новия закон - "магистрати да се явяват пред парламентарна комисия, за да дават обяснения, разяснения, а вероятно и достъп до материали по следствени дела".

"Недопустимо е депутатите в комисия да осъществяват контрол на дейността по разрешаване и използване на СРС от страна на магистратите. Така приетата редакция на текста за осъществяване на контрол допуска възможност за намеса във вътрешното убеждение както на съдията, който дава разрешение за използване на СРС, така и на прокурора и на разследващия орган, които искат прилагането им", аргументира се държавният глава.

Добавя и, че парламентът и комисията за контрол на спецслужбите и СРС-тата не могат да задължават магистрати да се явяват пред тях, както и, че е абсолютно недопустимо на депутатите да бъде предоставяна информация, която представлява следствена тайна.

"Ето защо намирам, че посочените текстове, вероятно имащи за цел постигане на ефективен контрол над СРС, накърняват независимостта на съдебната власт. Ненамесата в работата на магистратите при изпълнение на възложените им с Конституцията правомощия е предпоставка за вземане на решения по вътрешно убеждение, основани единствено на закона и установените факти", заключва Росен Плевнелиев.

С изключение на текстовете, разширяващи правомощията на контролиращите СРС-тата национално бюро и парламентарна комисия, президентът подкрепя намеренията на депутатите да засилят мерките за контрол над подслушванията.

"С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за специални разузнавателни средства се полагат усилия за създаване на нови правила за използване и прилагане на специални разузнавателни средства. През последните години българското общество стана свидетел на безпрецедентна поредица от поводи за обстойно преосмисляне на процедурите, органите и механизмите по прилагане на СРС, породи се необходимостта от промени в посока създаване на гаранции и контрол по допустимостта и изпълнението на тази строго специфична дейност", се посочва в началото на мотивите към ветото.

Новият Закона за СРС-тата урежда още създаването на Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО) към Министерския съвет, която да замести планираната за изваждане от МВР Специализирана дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО).

С подготвените от Сергей Станишев, Михаил Миков, Младен Червеняков и Атанас Мерджанов от БСП и Лютви Местан, Христо Бисеров и Камен Костадинов от ДПС промени очаквано бе прокарано и възстановяването на Националното бюро за контрол на СРС-тата, закртио от ГЕРБ през 2009 г.

Въпросното бюро представлява независим държавен орган със собствена администрация. Съставът му включва председател с двама заместници и двама редови членове – всичките с 5-годишен мандат. Всички предложения за петте поста ще бъдат проверявани от ДАНС за съвместимост.

Кандидатурите за членове на бюрото ще се разглеждат от новата постоянна комисия за контрол на службите, която ще организира и тяхното изслушване. Ръководството на бюрото също ще се гласува от парламента.

Петимата ще осъществяват "наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, спазване на принципа на финансова обвързаност, съхраняването и унищожаването на информацията, получената чрез СРС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС".

Националното бюро ще изготвя всяка година доклад за дейността си, който до 31 май трябва да бъде внесен в парламента. В него ще се съдържат данни за разрешенията, прилагането, съхраняването и унищожаването на СРС-та.

Членовете на новия държавен орган ще имат пълен достъп до всички документи, свързани с използването, прилагането и унищожаването на СРС-та, както и до помещенията, където те се съхраняват. Ще извършват проверки и ще дават "задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация". При установени нарушения бюрото е задължено да сезира прокуратурата.

Парламентът пък е длъжен да избере състава на новия орган до два месеца след влизането в сила на поправките в Закона за СРС, Министерският съвет – да осигури необходимите помещения, администрация и техника до 3 месеца след като те влязат в действие. След като членовете на новия орган встъпят в длъжност, ще имат един месец, за да изготвят правилник за дейността си.