Президентът наложи вето на закона за Булгартабак

Президентът Георги Първанов наложи вето върху промените в закона за приватизация, изключващи от съдебен контрол 15 сделки, сред които Булгартабак и БТК. Държавният глава връща с ветото си всички текстове от промените. В мотивите на Първанов се казва, че приетата от парламента нова процедура за приватизация на предприятия, свързани с националната сигурност, противоречи на чл. 8 от конституцията, където е постановен принципът за разделение на властите.

Според промените в закона, тези 15 сделки са свързани с националната сигурност на страната, затова вместо съдебен контрол върху административните решения за избор на купувач, новият собственик ще се одобрява от парламента, а окончателният приватизационен договор - от Министерски съвет. Актовете на Агенцията за приватизация и на Министерския съвет по сделките се изключват от административния надзор на ВАС.

Главната цел на промените беше бързото приключване на сделката за Булгартабак с кандидата на Дойче банк. Именно ВАС отмени решението на АП този кандидат да купи холдинга и разпореди на агенцията да поиска повишаване на цената от всички кандидати, като в същото време отбеляза нарушения на подкрепяния от Дойче банк "Тобако кепитъл партнърс", които би трябвало да доведат до неговото дисквалифициране.

Според Първанов, определянето на купувач от Народното събрание прави решението политическо, а не пазарно. Така парламентът излизал извън дейностите си по приемане на законодателство и осъществяване на контрол и ставал участник в пазарните отношения, което нарушавало чл. 62 от конституцията.

Президентът смята, че новия ред за приватизация е отстъпление от принципа за прозрачност и може да подложи на съмнение признанието за действаща пазарна икономика.

В мотивите се оспорва и списъка с предприятия, които са свързани с националната сигурност. Според президента, отсъствието на определение за "дружество от значение за националната сигурност" позволява в списъка да се включат дружества, за които е спорно, че отговарят на това определение. Той смята, че текстовете позволяват всяко парламентарно мнозинство да допълва списъка и така да изключи съдебния контрол върху голяма част от приватизационните сделки.

Първанов отново заявява, че тенденцията за ограничаване на съдебния контрол върху административни актове не е препоръчителна и припомня върнатия от него закон за комисията за финансов надзор със същия мотив. Президента заявява, че невъзможността за съдебно оспорване на актовете нарушава правата на заинтересованите страни и може да намали инвестиционния интерес към България.

В мотивите се казва, че ако все пак конституцията дава възможност за необжалваемост в изключителни случаи на дадени административни актове, то е недопустимо ограничаването на правомощията на прокуратурата в това отношение. Президентът цитира чл.127 т. 3 от конституцията, в който прокуратурата е задължена "да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове".

Първанов е против изключението, че новият ред за приватизация не важи за сделки, при които вече има избран купувач. Този текст бе включен, за да не се забавя сделката за БТК, където АП преговаря с определения за купувач кандидат- "Вива венчърс". Президентът смята, че ако се създава специален ред за приватизация, за да се гарантира националната сигурност, то следва всички процедури да се проведат по новия ред. Според него, новите текстове създават двоен стандарт.

В заключение Първанов казва, че не може да пренебрегне широкото обществено неодобрение, с което са посрещнати промените от българското общество. Той смята, че обществото вече е много чувствително към всеки опит да се "разпъва" понятието национална сигурност, за създаване на непрозрачност в дейността на администрацията и контрола върху нея.

Днес стана ясно и че Дойче банк ще се откаже от сделката, ако Първанов наложи вето. Според публикация на "24 часа" от днес говорителката на Дойче банк Ева Хофелман е заявила, че са ѝ известни подобни слухове, но екипът, работещ по сделката, я е инструктирал да не коментира този въпрос. Вестникът твърди, че германски и австрийски инвеститори, пряко свързани с Дойче банк, са предупредили Първанов, че ще напуснат България, ако той наложи вето на промените.

За да преодолее вето на президента, Народното събрание трябва да събере не мнозинство от присъстващите в залата, а от всички народни представители - т.е. 121 гласа.

Досега на няколко пъти Първанов връща закони на правителство, но те винаги са били прегласувани без промени. След отделянето на още петима депутати от управляващото мнозинство преди две седмици, то може да разчита максимум на 129 гласа - 109 на НДСВ и 20 на ДПС.

Евентуално президентско вето ще увеличи натиска върху Агенцията за приватизация, която все още не е извикала кандидат-купувачите да се запознаят с нова информация за Булгартабак в информационната зала на дружеството. Наскоро от ведомството на Апостол Апостолов заявиха, че очакват посредника по сделката "Кредитанщалт инвестмънт банк" да предостави необходимата информация.

Източниците на mediapool.bg твърдят, че президентът бил уверен, че мнозинството ще прегласува текстовете, но искал да натрупа политически актив, като атакува тяхната противоконституционност. Още повече, че е много вероятно ако бъде сезиран, Конституционният съд наистина да отмени част от разпоредбите.

Все още никой официално не е заявил, че ще сезира КС, но такива намеци бяха направени както от депутати от ОДС, така и от Коалиция за България. Подобна възможност не изключи и заместник-главния прокурор Христо Манчев, който каза, че промените могат да бъдат атакувани от главния прокурор Никола Филчев.

Очаквайте подробности