Президентът наложи вето върху ограниченията за търговските вериги

Промените в КЗК може да вдигнат цените, да доведат до хаос и картел

Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев върна в парламента спорните ограничения за търговските вериги, прокарани от БСП и ДПС с мотива, че защитават интересите на българските производители.

 

Според държавния глава обаче промените в Закона за защита на конкуренцията, чрез които се променя Законът за храните, са минали без оценка на въздействието им върху потребителите и няма яснота дали ще предизвикат поскъпване на хранителните стоки.

Голяма част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Освен това създават предпоставки за административен произвол, както и риск от създаване на картел, посочва държавният глава.

 

"Някои от измененията вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, ще затруднят търговския оборот ще повлият негативно върху развитието на икономиката", смята Росен Плевнелиев.

 

Промените, внесени от депутата от БСП Румен Гечев и негови колеги, вече бяха разкритикувани от бизнеса, Световната банка и европейската търговска организация ЕвроКомерс, но минаха без дебат през пленарната зала.

 

Неясни критерии, неравнопоставеност и опасност от картел

Държавният глава отбелязва, че законът въвежда "забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност.

Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от КЗК, но според Плевнелиев правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона и не може да бъде замествана от акт на комисията.

С промените в Закона за защита на конкуренцията в Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лева и те ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.

От президентството посочват обаче, че остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година.

 

Този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност.

Освен това законът създава задължения само за търговци на храни, без да е ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.


Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет пък създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти.

Според президента това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни, което противоречи на конкуренцията.

Освен това търговската тайна стои в основата на конкуренцията и редица актове на национално и европейско ниво предвиждат защитата ѝ.

Опасност от административен произвол

Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените ѝ типови договори или общи условия за доставка на храни не нарушават правилата за конкуренцията.

Така по всяко време - при договаряне, изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по–силна позиция при договаряне.

Този законодателен подход създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол, посочват от президентството.

Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.


Законът за храните предвижда още, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка.

Този срок за плащане обаче е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон.

Създава се преференция само за конкретни икономически отношения, за което няма обосновка в мотивите.

Със Закона за храните се разширяват и контролните правомощия на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на регионална здравни инспекции. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни.

Президентът отбелязва обаче, че не е ясно дали ще могат да осъществяват контрол върху съдържанието на договорите или правомощията им са ограничени само до проверка дали има сключен писмен договор за периодични доставки между търговеца и доставчика на храни.

Според държавния глава е необходимо депутатите повторно да обсъдят въпроса дали е целесъобразно да се възлага контрол върху съдържанието на договорите.

Недостатъчно време

Законодателят задължава търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона.

 

Според държавния глава обаче той е недостатъчен, тъй като е предвиден тримесечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК.

Едва след това търговците на храни могат да пристъпят към привеждане на сключени вече договори в съответствие с новите разпоредби.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?