Президентът наложи вето върху "тайните арести"

Цветанов: Нямаме притеснения

Президентът наложи вето върху "тайните арести"

Президентът Румен Радев наложи вето върху законовите поправки, с които се въвеждат т.нар. "тайни арести". В края на миналата седмица управляващите приеха промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които на прокуратурата бе дадена власт да забранява на арестантите да уведомяват своите роднини в срок до 24 часа. Уведомяването на близки от по-широкия кръг ще може да се блокира до 48 часа.

"Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването (при арест - б.р.), се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило", се казва в мотивите на държавния глава.

Парламентарното мнозинство най-вероятно ще отхвърли ветото, стана ясно от коментара на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Нямаме притеснения, това е стилът на президента - да се налага вето, каза той и уточни, че ветото ще бъде обсъдено отново още в първите заседания на депутатите след коледната им ваканция.

Румен Радев казва, че спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи.

Т.нар. "таен" арест предизвика сериозни опасения сред правозащитници и извънпарламентарната опозиция за тежко нарушаване на човешки права. Погледнато в цялост уредбата на "тайния" арест изглежда по-скоро безсмислена. Арестуваният не губи правото си на разговор и среща със своя адвокат. На тази среща, която е на четири очи, той може да помоли адвоката да предаде на всичките му познати, каквото е нужно.

В същото време управляващите смятат, че "тайният арест" може да помогне, ако съществуват рискове за живота, здравето или свободата на хора, които по някакъв начин са свързани с разследването.

По време на парламентарния дебат Димитър Лазаров от ГЕРБ обясни промяната в закона със следната хипотеза - ако има дело за отвличане с двама издирвани престъпници, а властите са задържали единия, то той би могъл веднага да предупреди другия. Поради това може да се наложи прокуратурата да забрани на арестувания заподозрян да уведоми "колегата" си от престъпната банда. Проблемът е, че това обаче би могъл да стори и адвокатът на арестувания.

Решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора по делото. Той трябва да се произнесе с мотивирано постановление, което ще може да се обжалва пред съда. Съдът на свой ред е длъжен да разгледа незабавно жалбата.

В момента законът изисква разследващите незабавно да уведомят семейството на обвиняемия за задържането му, а ако обвиняемият желае – и работодателя му.

Президентът напомня, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това право е уредено още в Директива 2013/48 на ЕС и се прилага при задържане на заподозрян след издадена европейска заповед за арест.

"Европейският съд по правата на човека е имал повод да отбележи, че с оглед дълбоката тревога, която може да предизвика внезапното изчезване на член на семейството дори и за кратък период, на задържаното лице следва да се осигури възможност да се свърже бързо с близките си и това произтича както от редица международни актове, така и от релевантните норми на националното законодателство", казва президентът, цитирайки делото "Лебоа срещу България".

Държавният глава намира за още по-тревожно въвеждането на подобно ограничение спрямо задържани непълнолетни, което позволява до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и директора на учебното заведение.

"Не мога да се съглася с такова ограничение предвид Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага", казва Радев. От това се разбира, че той би атакувал промените в закона и пред Конституционния съд, ако парламентът отхвърли ветото.

Цветанов: Това е 12-то вето на Радев, търси се конфронтация

Цветан Цветанов сметна, че това е 12-то вето на Румен Радев.

"Може би, за да има дебат и да се търси поредната конфронтация, заблуждение в публичното пространство", каза той.

Според Цветанов върнатите текстове съответстват на директивата на ЕС след терористичните актове в Париж.

Той коментира и конкретната разпоредба от НК, която Радев оспорва: "Това задържане не ограничава възможността за адвокат. Тук говорим само за обкръжението и близките на задържаното лице, не за да се ограничи неговата защита, а да не се осуети разследването по тежки престъпления или терористични актове. Тази мярка ще заработи само по изключение, когато е свързана с организираната престъпност или тероризъм".

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?