Президентът наложи вето върху законови промени за застрояването на Черноморието

Президентът наложи вето върху законови промени за застрояването на Черноморието

Президентът Румен Радев наложи вето на законови промени, свързани със застрояването на Черноморието. Става дума за текстове от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, с които бяха направени изменения в Закона за опазване на земеделските земи.  

Държавният глава не е съгласен с новите правила относно промяната на предназначението на земеделските земи. Според него те не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята и не гарантират промяна на предназначението на обработваемите земи само по изключение при доказана нужда.

Президентът смята още, че промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес. Само така може да се гарантира прозрачност и да се даде възможност на всички заинтересовани лица да изразят своето мнение, смята Румен Радев.

Промените

Одобрените от парламента промени в закона предвиждат възможност за собствениците на земеделски земи със сменено предназначение, които не са успели да започнат строителство в законовия срок, да поискат препотвърждение на този статут вместо настоящото превръщане на земята отново в нива.

Много хора и компании при имотния бум преди десетина години са купили земеделски земи, вкарали са ги в регулация след минаване през бюрокрация и плащане на такси, но после дошла кризата и те не могли да започнат строителството на обектите. Това беше аргументът на управляващите за промяна чрез преходните и заключителни разпоредби в закона за посевния материал. Вносител на поправката бяха депутати от "Обединени патриоти".

Собствениците на земеделски земи, които са променили предназначението на нивите си в парцели, върху които може да се строи, преди 2011 г., имаха срок до 23 май 2017 г. да започнат реализацията на намеренията си. В противен случай земята в регулация отново трябваше да стане земеделска. Затова още през май 2017 г. депутати от "Обединени патриоти" и ГЕРБ предложиха корекция, удължаваща този срок с три години, но до гласуването ѝ не се стигна заради обществено недоволство.

Преди коледните празници сходни текстове отново бяха предложени от "Обединени патриоти" в преходните и заключителни разпоредби в Закона за посадъчния материал. Макар тези текстове първоначално да бяха отхвърлени на второ четене в пленарната зала, след това беше предложено те да бъдат прегласувани поради технически причини.

Впоследствие прегласуването бе заменено с "връщането" на закона в земеделската комисия, която гласува допълнителен доклад. Комисията прие текстове, според които собствениците на земи със сменено предназначение, които не са стартирали инвестиционните си намерения, но срокът за това изтича, могат да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя. При въпросното потвърждаване таксите за промяна на предназначението ще се изчислят наново, но от тях ще се "приспаднат" сумите, платени от собственика при първата промяна на предназначението. Така всеки, който поиска потвърждаване, може да се наложи да доплати или да му се възстановят средства спрямо платените при първата процедура такси.

Това правило ще важи и за собствениците на имоти, срокът за които е изтекъл на 23 май 2017 г. Те ще могат да поискат също потвърждение на стария си документ за смяна на предназначението, както и преизчисление на таксите, решиха депутатите.

Поправката бе приета без никакви дебати по време на заседанието на земеделската комисия с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и БСП. Против гласуваха от ДПС, а представители на "Воля" не присъстваха в залата. След това законопроектът беше одобрен и от Народното събрание.

Природозащитните организации са против

Срещу поправката обаче се обяви природозащитната организация "За да остане природа в България". Според нея промените ще доведат до "окончателното бетониране на Черноморието".

Коалицията призова президентът Румен Радев да наложи вето и поиска да се прекрати практиката чрез поправки да се гласуват законодателни текстове в преходни и заключителни разпоредби, които нямат нищо общо с предмета на разглеждания в момента закон.

Законът за посадъчния материал, в който влизат поправки, свързани със строителството, е пример за това. "За да остане природа в България" обави, че е имало 52 страници с предложения, от които само 9 са посветени на Закона за посадъчния материал, а останалите 43 страници са с поправки в различни други закони. Например, закона за опазване на земеделските земи, закона за виното, закона за горите, закона за лова и т.н.

Мотивите за ветото

В мотивите си за налагане на вето върху промените в преходните и заключителните разпоредби на Закона за посадъчния материал в частта свързани с правилата за промяна на предназначението на земеделските земи, президентът посочва, че в Конституцията се прогласява принципът за използването на обработваемата земя само за земеделски цели, като промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда.

В конкретния случай обаче това не е спазено, защото отпада изискването за представяне на проект на подробен устройствен план (ПУП) при започване на процедурата за промяна на предназначението на земеделските земи. Така се създава неяснота относно конкретните параметри на инвестиционното намерение и не се доказва нуждата, която е конституционна предпоставка за промяната на предназначението, мотивира се държавният глава. Според него с отпадането на задължението на заинтересованото лице след влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка или трасе да внесе ПУП се дава "възможност за безкрайна във времето валидност на решението за промяна на предназначението".

С промените се дава възможност на лицата, които са пропуснали удължения през 2012 г. шест годишен срок, да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Няма обаче срок, в който може да се поиска това потвърждение. По този начин с разпоредбата се дава възможност за валидиране на загубили сила решения за промяна на предназначението, без да има срок, в който това може да бъде поискано, смята президентът.

Освен това се предвижда възстановяване на заплатената такса, ако органът не потвърди, а отмени решението за промяна на предназначението на земята. Предвид начина на внасяне на предложенията за тези промени липсва яснота за отражението на задължението за възстановяване на таксите върху публичните финанси, смята Румен Радев.

Според него с тези промени уредбата стимулира собствениците на земеделски земи да променят предназначението им и в много продължителен период от време да не реализират своите нужди, изчаквайки удобен момент, в който ще има инвестиционен интерес. "В резултат на това общественият интерес е засегнат, тъй като земите с променено предназначение ще пустеят. Те не могат вече да се използват за земеделски цели, а строителството още не е започнало. Подменя се целта на закона – опазването на земеделските земи", посочва държавният глава.

"Включването на промени в Закона за опазването на земеделските земи, които водят до необосновано разширяване на възможностите за промяна на предназначението на земеделските земи в преходни и заключителни разпоредби на друг закон, създава впечатление, че се цели избягване на широкото публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени", смята още Румен Радев. Той призовава депутатите да проведат ясно, мотивирано и открито обсъждане на правилата за промяна на предназначението на земеделските земи.

Още по темата
Още от България

Кой печели предизборно от поредната драма около Изборния кодекс?