Президентът назначи Лозан Панов за шеф на Върховния касационен съд

Лозан Панов

Президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Лозан Панов, който ще е председател на Върховния касационен съд (ВКС) през следващите седем години. През миналия четвъртък Висшият съдебен съвет проведе предизвестения избор за ключовата позиция. Държавният глава не се съобрази с искането на гражданските организации да проведе публични консултации преди да приключи избора със своя подпис.

В позицията на президентството се казва, че държавният глава е провел среща с Лозан Панов преди да подпише указа. Новият шеф на ВКС е поел ангажимент да отстоява принципа за независимост на съдиите, тъй като това стои в основата на недоверието към съдебната системата.

По думите на Панов магистратите трябва да вземат своите решения само въз основа на закона, а не под натиск или външни влияния. Той пое и ясен ангажимент да работи активно за продължаване на реформата в съдебната система, предвидена в приетата от Народното събрание стратегия, информират от президентството.

Росен Плевнелиев смята, че няма данни, които да поставят под съмнение професионалните и моралните качества на Лозан Панов и неговия конкурент Павлина Панова. Президентът напомня, че критики е имало само по отношение на самата процедура, но не и относно качествата на който и да е от двамата кандидати.

Такива критики обаче имаше. Основната бе, че Лозан Панов е административен съдия, който мнозинството във ВСС бе решило да направи шеф на Върховния касационен съд. За мнозинството нямаше никакво значение, че ВКС не правораздава в областта, в която Панов е специалист.

"Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения стоят професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и обществената оценка. Винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения", се казва в съобщението на президентството.

Росен Плевнелиев подписа указа и за назначението на Сотир Цацаров за главен прокурор, въпреки че ВСС прегази закона и дори не постави на гласуване кандидатурите на двамата му конкуренти – Галина Тонева и Борислав Сарафов.

От президентството допълват, че Росен Плевнелиев има споделена компетентност със ВСС за назначаването на председателя на върховния съд. "Тази споделена компетентност обаче не означава, че президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи", заявяват от президентството, настоявайки, че аргументи срещу Лозан Панов няма.

Единствената критика на държавния глава е към решението на ВСС да гласува с електронната система за гласуване, вместо с бюлетини. Плевнелиев казва, че това би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло. "Въпреки това, държавният глава не смята за правилно да откаже назначение, като стъпва единствено на недоказани хипотези", казват от прессекретариата на държавния глава.

Въпросните "недоказани хипотези" са съмненията, че електронната система за гласуване във ВСС позволява на членовете на съвета да се контролират взаимно кой как гласува.

Висшият съдебен съвет избра Лозан Панов за председател на върховния съд, въпреки подкрепата на близо 1000 съдии и множеството аргументи в полза на неговия конкурент. Павлина Панова има по-голям опит като съдия, тя е заместник-председател на ВКС и международно признат юрист, специалист е по защитата на човешките права.

Началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева коментира пред бТВ, че ВСС няма нужда да аргументира защо е предпочел Лозан Панов пред Павлина Панова, тъй като изборът се провеждал с тайно гласуване. Позицията на Захариева показа дълбокото объркване на президентството по отношение на процедурите в съдебния съвет. ВСС е задължен да аргументира своя избор, в противен случай при обжалване Върховният административен съд е задължен да го отмени.

Преди ден Съюзът на съдиите в България и пет неправителствени организации призоваха Росен Плевнелиев да проведе публични консултации преди да подпише или откаже указа за Лозан Панов. Президентът подписа указа, без да проведе такива публични консултации.

Гражданските организации се съмняват дали ВСС е провел изобщо тайно гласуване и дали беше осигурена равнопоставеност на кандидатите.

Те посочват и мотива на ЕК в техническия доклад, изнесен предходната седмица, че системата за гласуване на ВСС никога не е била подлагана на одит, който да гарантира, че тя е защитена от външна намеса.

"Конституционната ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора", призоваха гражданските организации, но президентът не отговаря на това тяхно искане. Единственият аргумент на държавния глава е, че няма съмнения към качествата на Лозан Панов.

Споделяне
Още по темата
Още от България