Президентът откри предизборната си кампания в Лондон

Окей, накратко, присъствам на приема, съпровождащ официалното посещение на президента на Републиката Румен Радев в Обединеното кралство.

Целта на Румен Радев е очевидна, семпла и безхитростна – да се заяви като новия национален лидер, който ще поведе изстрадалия български народ след неизбежното вече падение на Бойко Борисов.

Всичко беше като по учебник.

Организацията – с класическия почерк на ведра неадекватност, с който лондонското посолство си оперира. 

Първо, близо половинчасово закъснение, за да се събере тълпа на тротоара, пред която президентът да пристигне, облян в сиянието на репортерски светкавици. Президентът демонстративно спира и, пред камерите, разговаря на живо с протестиращия с опорки от БСП Емил Русанов – известен "издател на български вестник", който се прочу основно със заплахата си да подпали парламента преди няколко седмици. Той е човекът, обвиняващ Бойко Борисов в "геноцид" – както прави и Корнелия Нинова. Радев, разбира се, му отделя добронамерено внимание, защото е народен човек, който се интересува от горестта на гражданите.

Следва хаотично нахлуване на тълпата в посолството, където ни е наредено да си хвърлим чантите на пода във фоайето, защото в салона не се позволявали чанти.

Наблъскваме се като сардини в бяло вино без какъвто и да е ред в пространство, в което няма кислород, но има напречно поставен малък подиум и до него пиано.

Посланикът открива приповдигнато, описвайки поканата към Радев от страна на кралицата като "нов връх" в българо-британските взаимоотношения, в навечерието на 140-та годишнина от установяването на дипломатически връзки между двете държави.

Призовава ни да се насладим на забележително безвкусно живо изпълнение на химна на млад амбициозен пианист и диригентка на народен хор. Хората започват тихо да припяват от неудобство. Накрая ръкопляскат вяло.

Румен Радев и Десислава Радева изглеждат вдървено, но забележително спокойно и прилично на общия самодейно-екзалтиран фон. 

Радева е облечена с бяла риза и тъмна бизнес пола, за да не предизвиква дискусии и да не помрачава големия миг на мъжа си. 

Радев получава микрофона и говори около десет минути.

На фона на истеризиралата шайка шебеци, която правителството представлява, и с чиито изстъпления сме свръхоблъчени медийно, безпочвените клишета на Радев, произнесени без налудничав блясък в очите, с флегматична равноделност и отсъствие на патетика, звучат добре – приемливо, даже освежаващо.

Простото предимство на Радев е, че изглежда нормален, говори тихо и кротко и не чупи самодоволни стойки. 

Това внимателно отбягване на самодоволство и назидателност омайва тълпата, която в захлас слуша как българите в чужбина са гордост за България, как каквото са постигнали, са го постигнали за България и как трябва на всяка цена да се върнат в България (ама да не сме се тревожели за Брекзит, всичко щяло да е наред). Все его-масажиращи сантименталности, които нямат никаква функция отвъд това да направят Румен Радев да изглежда симпатичен, съчувстващ и загрижен за българските емигранти, които са неусвоен политически ресурс. И които ГЕРБ от автентична мутренска некомпетентност проигра.

Ключово в речта на Радев беше добре пресметнатото ласкателство към уж уникалната емигрантска опитност и прозорливост в политическо отношение. Ние, стана ясно, като сме опознали чужбините, имаме една по-развита представа що е то демокрация и свободни медии, каза Радев. Тоест, който разбира тук се спира. Семпло, но ефективно сублиминално послание – ето, аз пръв признах вашата компетентност, сега на свой ред и вие ме припознайте.

Това беше всичко. 

После посланикът каза, че за всички имало вино. И стотици хора, сред които принц Кирил, свещеникът от лондонската българска църква и Румен Чолаков от клуб "Милениум" (който се бори като партизанин за оцеляването на кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН), се втурнаха в плътно цунами към едва видимото олисяло теме на главнокомандващия.

Докато пиша това, тълпата още го обгражда. Охраната му е много деликатна, Радев се здрависва и търпеливо позира с всеки желаещ, като често повтаря в отговор на всякакви въпроси: "Трябва да се подкрепяме, трябва да се подкрепяме."

Накратко: Радев дойде да пожъне лесен престиж, да намигне на избирателите, отвратени от Борисов, и да нагледа и мобилизира номенклатурата в изгнание. 

Тази вечер отбелязва "меко и издалеко" октриването на неговата кампания за домогване до реална власт.

* Mediapool публикува без редакторска намеса мнението на авторката от личния ѝ профил във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.