Президентът плаши бюджета с вето. Василев учуден, че Радев се поддава на фалшиви новини

Президентът Румен Радев заплаши в понеделник да наложи вето на Бюджет 2024, ако "парламентът не озапти министъра на финансите", а Асен Василев коментира това намерение с учудване, че държавният глава се поддава на фалшиви новини, но без изненада, припомняйки как служебнитя му кабинет остави страната седем месеце без бюджет.

Острата реакция на Радев е заради обсъджана потенциална идея за продажба на държавни земи и срещу товаренето на "Булгартрансгаз" с допълнителни разходи. И двете теми обаче не са в дневния ред на държавата, след като се оказа, че по евентуалната продажба на терени от Държавния поземлен фонд само е воден дебат и липсва в бюджета за следващата година. Няма я и в бюджетните прогнози да следващите години. Вноската върху вноса и транзита на руския газ у нас пък бе прехвърлена за плащане от "Булгартрансгаз" върху "Газпром", а относно натрупаните вече данъчни задължения от газовия оператор за 260 млн. лв. до преди промяната се водят разговори за решаване на проблема.

"Досега президент не е налагал вето върху закона за държавния бюджет, но ако парламентът не озапти министъра на финансите, не изключвам и такъв вариант", каза Радев пред журналисти в Бургас.

Недопустимо е и намерението на министъра на финансите за разпродаване на Държавния поземлен фонд, смята президентът.

"Свидетели сме на серия от авантюри в областта на финансите. Много ясно предупредих, че хрумването за енергийната вноска ще декапитализира "Булгартрансгаз", каза още Радев.

Продаването на държавни земи е обсъждано, но не е част от приходите на бюджета

Проверка на Mediapool показа, че в годишния финансов план за 2024 година не е записан такъв приход от продажба на земи. Няма го и в средносрочната бюджетна прогноза. От Министерство на финансите също посочиха пред Mediapool, че в бюджета не е заложена подобна продажба и не се очакват приходи от нея.

Цялата история за потенциалната продажба на държавна земя стартира от съгласувателно писмо по бюджетната процедура, което е публикувано на сайта на парламентарната комисия по земеделие.

В него директно пише - "По отношение на посочения допълнителен приход от продажба на земи през 2025 г., обръщам внимание на следното - Прогнозната стойност на касовите приходи от продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове (ПКБ), посочени в предложената рамка за бюджет на МЗХ за 2025 г. е в размер на 340 млн. лв. За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка., което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд".

Ведомството на Кирил Вътев се обявява против и припомня, че по закон тези земи се използват за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг. А също така и за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като ежегодно приходите са приблизително 90 млн. лв.

В крайна сметка тази продажба засега не е заложена в бюджета или в бюджетната прогноза за близките години. 

Председателят на земеделската комисия Десислава Танева, която в петък категорично се обяви против идеята за продажба на държавни земи, в  понеделник по БНР вече посочи, че идеята не е факт, а по нея се води само дебат.

"При нас дебат по тази тема не се е състоял. При нас имаше дебат по Бюджет 2024 и изслушване на министъра на земеделието по много теми, които бяха поставени от различни групи земеделски стопани. В хода на това изслушване една от точката беше позицията на МЗХ по бюджета. Подкрепата за земеделския сектор е ключов фактор. На това изслушване от получените материали за него по точката за позицията на министерството става ясно, че е имало и се води дебат между МФ и МЗХ по повод планиране продажба на Държавен поземлен фонд и планиране на 340 млн. лв. приход в бюджета от тази продажба. Министерството е възразило. В какъв окончателен вид ще се приеме бюджетът и дали тази тема е останала в бюджета, приет в петък от Министерския съвет, ще разберем идната седмица", каза Танева пред БНР. 

Асен Василев: Учудвам се, че президентът се поддава на фалшиви новини

"Разбрах, че днес президентът се е изказал по повод Законът за държавния бюджет с фалшива новина. Законът съдържа 109 члена и 16 преходни и заключителни разпоредби. Всички те са публикувани на сайта на НС. Там, член, с който да се продават земи от държавния поземлен фонд - няма. Така че в бюджет 2024 такива приходи няма предвидени. Аз лично съм учуден, че президентът се поддава на фалшиви новини", коментира по-късно финансовият министър Асен Василев.

По думите му, ако Радев наложи вето, това би било зле и значи страната да влезе в 2024 г. без закон за бюджета. "Не съм учуден от това поведение на президента", добави Василев, и припомни, че м.г. служебния кабинет на президента не предложи закон за държавния бюджет и страната ни остана 7 месеца без бюджет, след което неговият служебен кабинет предложи проектобюджет с дефицит почти 8% в опит да дерайлира членството на България в еврозоната.

"Изпълнението към края на октомври е бюджетен дефицит от 0.8%, така че 3-процентният дефицит е постижим без никакви проблеми", обясни Василев. Той допълни, че държавните финанси трябва да продължат, от една страна, да подпомагат доходите на хората, от друга страна, да правят сериозна инвестиционна програма, като всичко това трябва да става в рамките на 3%.

"Авантюри" с Булгартрансгаз

"Свидетели сме на серия от авантюри в областта на финансите. Много ясно предупредих, че хрумването за енергийната вноска ще декапитализира "Булгартрансгаз", добави той.

Своеобразното мито върху вноса и транзита на руския газ от 20 лв./МВтч бе въведено на 13 октомври и още тогава президентът предупреди, че това може да фалира "Булгартрансгаз", защото държавния оператор бе данъчно-задълженото лица да внася парите от тази вноска. Тогава Радев даде енергийната вноска на Конституционния съд, заради което бе обвинен от финансовия министър Асен Василев, че извършва срамна защита на "Газпром". Все пак парламентът промени изискванията и след 20 ноември вече средствата ще трябва да се плащат от директно от "Газпром", но остава проблемът с неплатените досега от руския газов концерн около 260 млн. лв. за периода от 13 октомври до 20 ноември 2024 г., които стоят като задължение на "Булгартрансгаз".

Василев обясни, че "Газпром" ще стане задължено лице пред българския закон като ползвател на българската инфраструктура и това ще позволи на Агенция "Митници" и НАП да усвоят гаранцията, който българската държава може да усвои. "Там, знаете, че има гаранция за над 1 милиард по баланса, който е свързан с преноса на газ, която е към "Булгартрансгаз" и българската държава", каза министърът.

В отговор на въпрос Радев изрази благодарност към всички екипи от различни структури и звена от Българската армия и доброволци, "които не чакаха указания от изпадналата в ступор държава, а взеха в свои ръце инициативата за справяне с тежкото положение".