Президентът поиска нов експертен орган да готви политики за бъдещето

Необходима е ясна дългосрочна стратегия за развитие на страната в следващите 10-20 години, заяви в сряда президентът Георги Първанов и предложи изследователски и научни структури да формират ядро от специалисти като постоянно действащ форум за конкретни предложения по различните политики. Според него така ще се избегне дебата по абстрактните идеологически проблеми, определен от него като един от дефектите на прехода.

В словото си пред конференцията "Европейската интеграция на България - уроци и предизвикателства" , президентът заяви, че основната цел на българската политика през следващите 10 години трябва да бъде намаляването на икономическите и социалните различия със сегашните членове на ЕС.

Един от големите дефекти на прехода е, че дълго време политическата и в частност изборната мотивация се основаваше главно върху отношението към миналото, каза Първанов и изрази надежда предстоящата изборна кампания да бъде първата, която да направи изключение.

Според президента преходът не е завършил. Онези, които твърдят, че преходът е завършил, са хората, които са успели през последните 15 години и имат интерес да се запази политическото статукво, посочи Първанов.

В парламента СДС, ОДС и Новото време излязоха с декларации по повод 15-та годишнина от 10 ноември 1989 г., когато комунистическият диктатор Тодор Живков бе свален власт и бе даден старт на демократичните промени.

"СДС пое историческа отговорност за пътя на България"

Съюзът на демократичните сили, създаден месец след 10 ноември 1989 г. като обединение на разнородните опозиционни партии и организации, пое историческата отговорност за избора на път за България към европейско бъдеще, обявиха в декларация сините.

Благодарение на СДС и на сродните партии датата 10 ноември доби смисъл по-голям от този, който Комунистическата партия първоначално бе вложила в него, заяви от трибуната на парламента депутатът Христо Кирчев. Днес позицията на СДС и на сродните партии гарантира скорошния успех на усилието за превръщане на всеки български гражданин в гражданин на Европа с правата, възможностите и благата, които произтичат от това, се казва в декларацията., отбеляза той.

ОДС: 10 ноември е опит за партийна мимикрия на БКП

Според председателя на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова 10 ноември 1989 г. трябва да бъде запомнен като опит за партийна мимикрия на Комунистическата партия.

На 10 ноември 1989 г. се случи вътрешен преврат в самата БКП, е мнението на партия Демократи за силна България (ДСБ). Българските комунисти начело с Тодор Живков се снижаваха, ако може да запазят властта си, те не успяха не защото искаха да се реформират, а защото светът беше започнал да се променя и много граждани в бившия съветски блок и Източна Европа поискаха свободата, заяви от парламентарната трибуна лидерът на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова. Тя се обърна към гражданите на България да вървят напред, да следват националните интереси, "да помнят какво е правила Комунистическата партия, как се е прикривала и снижавала и как и до ден-днешен се опитва да спира пътя на България". Вярвам обаче, че България може да бъде силна, ако се освободим от пипалата на бившата ДС, от бившия репресивен апарат и гледаме модерно напред, заяви тя.

Новото време: Кошлуков е символ на 10 ноември

Председателят на ПГ "Новото време" Мирослав Севлиевски заяви в декларация, че победата над страха е най-голямата победа, която ще остане записана в историята на България срещу датата 10 ноември 1989 г.

Тази дата не е и не може да бъде партийна собственост, 10 ноември не е успешен партиен преврат на БСП, нито е рожден ден на СДС, 10 ноември е на България, посочи Севлиевски.

Той припомни, че 10 независими демократични организации фигурират в протокола от създаването на СДС на 7 декември 1989 година. 25 са имената на тези, които имаха смелостта да нарушат тоталитарния ред и да учредят първата демократична коалиция в новата история на България, като само един от тези 25-има днес е действащ депутат и това е Емил Кошлуков, добави Севлиевски.

Опозицията - "маша" на БКП или основен двигател на преврата

Пред радио Нова Европа първият демократично избран президент Желю Желев коментира, че главната вътрешна причина за 10 ноември 1989 г. е разрастването на опозицията, а ролята на тогавашната БКП е била единствено свързана с "техническото извършване на преврата".

В сряда левицата се въздържа от декларация за 10 ноември, макар по-рано да обяви заслугите си за смяната на режима.

Внучката на Тодор Живков Жени Живкова, която сега е депутат от БСП, заяви пред Дарик радио, че опозицията е била "просто машата, с която бяха направени промените на 10 ноември". На мен лично ми е смешно и тъжно като слушам и леви, и десни, и центристи, и всякакви, които се бият в гърдите, приписвайки си заслугите за 10 ноември, каза още Живкова. Петър Младенов и Андрей Луканов за мен са основните подстрекатели за хвърляне на вината срещу Тодор Живков след 10 ноември, допълни внучката му.

Първанов: Идеологизирането на прехода се отрази зле на икономиката

Допуснахме в решаващи моменти преходът да се идеологизира и това се отрази негативно на икономическия преход, заяви президентът Първанов в словото си. Като основни причини за изоставането на икономиката той посочи липсата на адекватни реформи до 1997 г. и отсъствието на ясна стратегия и на действащи институции след това.

Тази част от българското общество, която загуби социалния си статус и трябва ежедневно да се бори с несигурността и липсата на перспектива, трудно може да приеме тезата, че промените са свършили, каза Първанов, който в кампанията си през 2001 г. бе обещал да е "социалният президент".

Ако се приеме тезата, че преходът е завършил, то той е завършил зле, посочи Първанов, защото в края на прехода една огромна част от обществото живее по-бедно и несигурно, отколкото в неговото начало. За това не е виновен преходът, а начинът, по който той е извършен.

Президентът определи българския етнополитически модел като едно от важните достижения на прехода и отново каза, че възразява срещу опитите на политици да омаловажават или обезценяват етническите аспекти на българския преход.

Първанов отбеляза, че преходът трябва да се реализира като работещ баланс между социалното и либералното, между лявото и дясното, и допълни, че тезите за ляв или десен характер на прехода са политически мотивирани.

Той отново изтъкна, че провеждането на референдум за членството на България в ЕС е най-добрата възможност българските граждани да бъдат добре и честно информирани за европейската интеграция. Първанов заяви, че би се противопоставил на опитите за тясно партийна употреба на допитването и затова според него то трябва да се проведе в момент, равноотдалечен от предстоящите парламентарни и президентски избори.

Необходимо е да бъде подготвен български план за действие по изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС, който да включи ангажиментите на институциите и на социалните партньори в осъществяването на общата стратегия, каза Георги Първанов.