Президентът поиска повече правомощия за КСНС и по-малко промени в спецслужбите

Георги Първанов и Ангел Марин, които са първите преизбрани президент и вицепрезидент на България, в петък положиха клетва за втория си мандат пред Народното събрание. Това стана в присъствието на патриарха на Българската православна църква Негово Светейшество Максим.

След като подписаха клетвените листове, президентът и вицепрезидентът целунаха кръста и Евангелието, донесени за церемонията от катедралния храм "Св. Александър Невски", а след това прозвуча химнът на България.

Приоритетите

В словото си пред парламента президентът очерта няколко основни приоритета за страната.

- Развитието на България като енергиен, транспортен, комуникационен център на Балканите;
- Нова технологична политика, нарастване на дела на интелектуалния продукт в икономиката;
- Развитието на научноизследователския сектор, увеличаване на дела от БВП за образование, наука и култура, реални данъчни стимули за повече инвестиции в тези области. Още тази година под егидата на президента ще стартира академия за млади лидери;
- Повишаване на жизнения стандарт; реформиране и преструктуриране на централизираните и преразпределителни социалните системи; реално публично-частно партньорство в здравеопазването.

Силна, а не силова държава

Президентът потвърди ангажимента си за укрепването на държавността. Нека обаче не отъждествяваме стремежа за силна работеща, ефективна държавност с политическото статукво и да не товарим държавата с греховете на политиците, призова Първанов. Необходима ни е силна, не силова, не администрираща и потискаща държава, държава, която да е услугата на гражданите, а не средство за бюрократично потискане от страна на тесен чиновнически слой, каза той.

Нови правомощия за КСНС

Първанов отново настоя да се даде право на президента да обявява референдуми, а не както досега това да става чрез НС.

Той се изказа за промяна в Закона за консултативния съвет по национална сигурност към президента, “в посока към превръщането му в един по-действен, по-ефективен орган, а не просто за разделяне мнения и позиции на парламентарните формации”. Първанов не обясни пред депутатите какво има предвид.  

Без радикални промени за спецслужбите

Първанов настоя за нова законодателна уредба за спецслужбите в посока на повече сигурност, засилване на гражданския контрол и по-малко “самоцелна секретност”. Той обаче даде да се разбере, че е против обединяването на разузнавателната общност под една шапка и под контрола на Министерския съвет, което би му отнело контрола върху разузнаването и НСО.

“Главното не е в сръхцентрализацията на службите, не е в създаването на нови нива на управление, на нови шапки, а в постигането на ефективна координация между тях”, посочи Първанов.

При встъпването си във втория мандат той отново даде индиректна защита на сътрудниците на ДС в сегашните спецслужби.

“Грешат тежко онези, които се опитват да направят службите заложник на закъснелите си битки с миналото. Там работят специалисти, които са израснали при различните правителства, при всичките правителства на българския преход. Специалисти, чиито професионализъм е признат и от най-претенциозните ни партньори”, каза президентът.

Независим орган за борба с престъпността

Той определи престъпността като “основен вътрешен риск за сигурността на страната и за държавността, и за всеки отделен гражданин.”

“Много ми се ще, уважаеми госпожи и господа и от парламента, и от МС да направим най-сетне тази прословута независима служба за борба с корупцията или ако тази идея не ви харесва, измислете нещо друго. Но трябва да е ясно, че усилията от дейността на сегашните структури, ефектът от тяхната дейност ще се увеличи многократно само ако управниците знаят, че има някой, който следи за корупцията по високите етажи на властта”, заяви Първанов.

Идеята му се споделя от настоящия главен прокурор и бивш негов съветник Борис Велчев, чиито усилия за борбата с престъпността бяха специално отбелязани в речта.

Държавният глава заяви, че президентската институция трябва да бъде един от основните гаранти за отстояването на националния интерес и да влезе в ролята си на коректив, когато другите институции се отклоняват от този интерес.

Като начало ще предложим на широк кръг експерти и политици една обществена дискусия по подготвените вече по мое поръчение разработки, заяви Георги Първанов. Това са поредният икономически доклад, с акцент върху социалните предизвикателства на европейската интеграция, и проектът за стратегия в новите условия.

Политиката надделяла над емоцията за Ирак

“Когато от тази трибуна се обявих против започването на войната в Ирак, получих тежки удари”, каза президентът, обяснявайки вижданията си за външната политика, която е едно от основните му правомощия.

Той посочи, че ако нещата се свеждат до собствената воля, емоцията и чувствата – нямаше да има нито един български войник зад граница. “Но съм избран не да изразявам чувствата си, а да правя политика, от която България печели, получава нови възможности и перспективи”, каза Първанов.

Със съжаление трябва да констатирам, че всичките ми тогавашни безпокойства се оправдаха, но нещата се промениха. Първоначалната просадамовска съпротива се трансформира във война срещу коалицията. Не съм забравил, че когато апологетите на тази война се снишиха, ние в президентската институция трябваше да поемем отговорност. Не можем да подвеждаме съюзниците, защото отстъплението ще бъде с тежки последици за демократичната общност, в това число и за нас, обясни Първанов.

В НАТО приемат желаното за действително

Според него това не означава, че България трябва да се съгласява с всичко онова, което партньорите искат от нас, а да правим “политика с характер”.

По думите му на политическите дискусии в рамките на НАТО често желаното се приема за действително и има желание да се пренася западният модел на демокрация върху места, които имат други традиции и не се търсят достатъчно местни партньори. Споделих тези съмнения и на срещата в Рига в края на миналата година, отбеляза Георги Първанов

Първанов посочи още, че България е положила много усилия за спасяването на българските медицински сестри в Либия, за съжаление без резултат до момента.

“Ще продължим усилията. Допълнителна сила за това ни дава мощната гражданска инициатива и безпрецедентната международна подкрепа”, каза още Първанов. По думите ще продължат и усилията за лечението на заразените със СПИН либийски деца.

Шаблони, баналности и преписване

Президентът Георги Първанов допусна много шаблони и баналности в пространната си и скучна на много места реч, коментира лидерът на ДСБ Иван Костов. Изненада ни, че на места емоционално "откри топлата вода", допълни той.

По думите на Костов президентът е възприел на декларативно ниво редица позиции на ДСБ - за силната държава България, за професионалната армия, за отговорността на държавата за личната сигурност на военнослужещия, за ролята на България на Балканите и в Черноморския регион.

“С нашите аргументи президентът защити участието ни в Ирак и отправи по същия декларативен начин нашата основна критика за нелегитимността на тристранния политически съвет в неговите решения”, посочи Иван Костов.

Според него обаче президентът не е взел отношение по нито един реален политически въпрос на България: за енергийната зависимост от Русия, за ощетяването на българите от преразгледания договор с “Газпром”, за влошаване на качеството на живот заради хаоса в здравеопазването и упадъка на българското училище.

“Президентът поиска отново, но този път по-настоятелно повече правомощия чрез и за своя Консултативен съвет по национална сигурност, право да провежда референдуми и създаване на специална служба за борба с корупцията към президентската институция. Но това са в повечето случаи стари претенции, по които ние сме проявявали отрицателно становище”, допълни лидерът на ДСБ.

Похвала от Доган

Ахмед Доган похвали Първанов, определяйки речта му като програмна, по-свободна и по-отворена.

По думите на Доган, централни категории в речта на президента са били държавността и развитието на държавността в перспективата на ЕС. Той отбеляза посочената нужда президентската институция и самия президент да бъдат по-отворени към света, към ЕС, а българите да преосмислят националния си интерес при новия контекст на политическа реалност.