Президентът поиска референдум за мажоритарни избори и задължително гласуване

"Нека гласът на народа бъде чут, а не купен"

Росен Плевнелиев. Сн. БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев се обяви за провеждането на референдум, който да реши дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и в допитванията до народа; дали част от народните представители да се избират мажоритарно и дали да може да се гласува и дистанционно по електронен път на изборите и референдумите.

Най- спорен е първият въпрос – за задължителното гласуване. Положителният отговор би променил радикално избирателната система и политическото представителство в парламента.

В обръщение към нацията, направено в сряда вечерта, държавният глава обяви, че ще предложи на депутатите референдумът да се проведе заедно с предстоящите избори за Европейски парламент през май. Така "с възможно най-малко средства, обществото ще изрази позиции по важни въпроси, които се отнасят до политически права на българските граждани, които са в основата на демокрацията".

По закон искането на президента за свикване на референдум трябва да бъде одобрено от Народното събрание, но не е указано в какъв срок. През последните месеци Росен Плевнелиев е провел редица неофициални консултации във връзка с инициативите за такъв референдум, а БСП и ДПС вече изразиха мнение, че са против задължителното гласуване, докато ГЕРБ се обявиха "за".

Според президента задължителното гласуване ще обезсмисли търговията с изборни гласове, а въвеждането на смесена избирателна система ще стабилизира партийната система и ще отговори на исканията на хората. Електронното гласуване пък ще даде възможност на българите зад граница да упражнят правото си на вот и ще доведе до повишаване на изборната активност.

"Апелирам към народните представители да вземат решение за произвеждането на общонационално допитване по тези въпроси, което, вярвам, ще помогне за стабилизиране на институциите в България и за повишаване на общественото доверие...Гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. Всички политици призовават да използваме позитивната гражданска енергия. Нека го направим по най-демократичния начин – чрез референдум.", посочи Плевнелиев.

Той заяви, че демокрацията е "безалтернативна придобивка на българите, но тя е и отговорност на всички и всеки към Отечеството".

"Няма автентична демокрация без представителност на вота. Манипулацията на изборите би била невъзможна при всеобщо участие. Днес почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. Тази ситуация става все по-неприемлива и налага радикална промяна. Трябва да върнем смисъла от гласа на хората и да му придадем значимостта, която заслужава и която му се полага. Нека гласът на народа бъде чут, а не купен.Демокрацията зависи от всеки един от нас", заяви Плевнелиев.

Задължителното гласуване като инструмент срещу купения вот

Според Плевнелиев задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на българите, които са се отчуждили от политическия живот. Освен това ще противодейства на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот.

"Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове", каза Плевнелиев.

"Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра. Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове", посочи още той.

Смесената система ще засили връзката между избирателите и представители

Пленелиев коментира, че планираната в проекта за нов Изборен кодекс незадължителна преференция в партийните листи не отговаря изцяло на исканията на българите за мажоритарно начало в изборите.

В същото време, според него, смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им.

"Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности", посочи Плевнелиев.

Електронното гласуване: колкото по-рано, по-добре

Плевнелиев мотивира необходимостта от въвеждане на електронното гласуване с това, че е "доказателство, че българската държава мисли за своите граждани, където и да са те по света".

"Този начин на гласуване води до повишаване на избирателната активност и е инструмент за повишаване авторитета на институциите. Нека се обърнем към технологиите от 21-ви век, като мотивираме все повече българи да ги ползват", каза Плевнелиев.

Той припомни, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 милиона наши сънародници са се преброили по електронен път. По думите му поне 1.5 милиона български граждани живеят и работят по света, като не са безразлични към случващото се в страната ни. С електронното гласуване ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.

"Ако българските граждани на референдума кажат "да" на електронното дистанционно гласуване, отговорност на народните представители ще е да намерят законодателните решения, които да гарантират тайната на вота. В редица страни има установени правни и технически гаранции, за да бъде защитено избирателното право на гражданина. Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението", заяви Плевнелиев.

Евентуален референдум за изборната система би бил вторият в демократичната история на България, след допитването за АЕЦ "Белене", което се проведе в началото на 2013 година.

Референдумът тогава бе неуспешен, тъй като избирателната активност бе малко над 20%, а предложението се приема, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за парламента и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?