Президентът приема спокойно предпазната клауза на ЕС

Президентът Георги Първанов не е изразил опасения заради предпазната клауза на Европейския съюз спрямо България. Държавният глава не е изразил резерви и за начина, по който приключиха преговорите на България с ЕС, заявиха след срещата си с Първанов министърът по европейските въпроси Меглена Кунева и външният министър Соломон Паси.

Двамата заявиха, че Георги Първанов ги е поздравил за приключването на преговорите с ЕС.

Веднага след края на техническите преговори преди седмица, от БСП обвиниха правителството че е бързало да затвори всички преговорни глави за сметка на защитата на българските интереси. Социалистите специално наблегнаха на предпазната клауза, критикувайки кабинета, че е допуснал ЕС да ни третира по различен начин от новоприетите на 1 май т.г. 10 държави.

От прессекретариата на "Дондуков"2 днес не съобщиха каква е позицията на държавния глава. Оттам уточниха, че срещата с Кунева и Паси е по-тяхно желание и че Георги Първанов щял на по-късен етап да изрази позицията си по задачите, които произтичат от приключилите преговори.

След срещата евроминистърът и главен преговарящ Меглена Кунева допълни, че е показала лично на президента оригиналния текст на предпазната клауза. Според клаузата, членството на България в ЕС може да бъде забавено с една година, ако мониторингът на Брюксел покаже, че страната ни не изпълнява поетите ангажименти в затворените глави. От Европейската комисия вече съобщиха, че същата мярка ще бъде приложена и при приключването на преговорите с Румъния, което се очаква да стане до края на тази година.

Още преди два месеца Меглена Кунева призна, че спрямо България и Румъния Брюксел ще упражнява по-строг контрол за подготовката на двете държави за членство, макар и по същите критерии, прилагани за първите десет. Една от причините е, че част от страните, които влязоха в ЕС на 1 май т.г., в периода между подписването на присъединителните договори и влизането си в съюза забавиха темпото на реформите, обясни Кунева.

Допълнително притеснение за Европейския съюз е, че България и Румъния са доста по-изостанали в съдебните, административните и дори икономическите реформи в сравнение с нивото, на което бяха по-голямата част от първите 10 при приключването на преговорите с тях.

Днес Кунева уточни, че държавният глава не е бил изненадан от предпазната клауза, тъй като възможността тя да бъде записана е била обсъждана още по време на посещението на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в България на 7 и 8 юни т.г.

Едно от обвиненията на БСП след приключването на преговорите бе, че на 21 юни - когато бяха затворени последните преговорни глави, външният министър Соломон Паси е приел предпазната клауза без знанието на българското правителство и без решение на кабинета.

Приключихме преговорите с ЕС в последния възможен момент, който не крие рискове, повтори след срещата с Първанов външният министър Соломон Паси. Той обясни, че критиците на преговорното темпо на кабинета не си дават сметка за промяната на приоритетите на Европейския съюз след влизането на 10 нови държави на 1 май т.г. Очаква се по-нататъшното разширяване на съюза да отпадне от основните приоритети на ЕС и в новата Европейска комисия, която ще застъпи през октомври т.г., да няма еврокомисар по разширяването, каза Паси.

На въпрос за 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй" и призивите за преразглеждане на ангажиментите, поети от България пред ЕС, Паси отново даде пример със Словакия и заяви, че една държава има много по-големи шансове като страна членка, отколкото като кандидатка. Така че нека внимателно да следим какво ще направи Словакия, допълни външният министър. В края на май словашкият министър на икономиката Павол Руско съобщи, че Братислава ще се опита да отвори отново преговорите за двата реактора на АЕЦ Бохунице, които страната се съгласи да затвори като условие за приeмането ѝ в ЕС.