Президентът призова за битка с иманярската мафия

За нов закон за защита на културното наследство, който да включва нови мерки за опазване на паметниците и точен регламент за притежание на частни колекции настоя президентът Георги Първанов. На 1 ноември, Деня на народните будители, той присъства на учредяването на широко гражданско сдружение за съхраняването на българското историческо и културно наследство.

В обръщение, прочетено по БНТ предишната вечер, президентът лансира тази инициатива, която бе съчетана с подкрепата му за издигане на българското знаме във всяко българско училище.

В понеделник Първанов изтъкна, че е необходима изцяло нова държавна политика по отношение на паметниците на културата.

8 януари 2003 г. Президентът Първанов присъства на откриването на изложба с картини от колекцията на Боян Радев в Софийската градска художествена галерия. Първанов зачете частната колекция на бореца, изложена тази година и в Националния исторически музей, чийто директор Божидар Димитров е президентски съветник. Частни колекционери с амбиции да имат собствени музеи са и бившият шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов, както и президентът на "Нове холдинг" Васил Божков-Черепа. Сред притежателите на ценни художествени произведения е и собственикът на "Литекс" Гриша Ганчев.

Европейската интеграция не изключва, дори предполага формирането на един нов патриотизъм, отстояването на национален интерес и позиция, каза държавният глава.

Той изтъкна като проблеми липсата на адекватно законодателство за опазване на културно-историческото наследство, недостиг на ресурси за съхраняване и консервиране на новоразкритите паметници, иманярството, контрабандата на произведения на изкуството.

Голяма част от културните и исторически паметници са оставени без грижи, много от тях в това число и от по-новите периоди, се рушат и се разграбват; все още има висящи въпроси за войнишките паметници и българските военни гробища, посочи Първанов.

Като отбеляза забележителни археологически открития през тази година и успеха на тракийската изложба в Германия, президентът подчерта, че науката не е конкурентна във финансово и материално отношение спрямо иманярската мафия.

Според него държавната политика в това отношение трябва да се основава най-малко на два приоритета - осигуряване на защита на обектите и наказване на виновните за подобни посегателства, и в осигуряване на финансирането за разкриване, консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата.

Георги Първанов ще предложи на следващото заседание Съветът за координация на борбата с престъпността да обсъди въпроси като връзката на престъпленията против паметниците на културата с организираната престъпност, удачно ли е решението работата по тези престъпления да се прехвърли от НСБОП в полицията, адекватен ли е НК на новите форми на престъпност, има ли легитимни частни колекции от паметници на културата.

Георги Първанов каза, че трябва да се определи дали ще провеждаме консервативна политика, или ще либерализираме и вътрешния, и международния пазар на старини. Няма как да изпълним препоръките на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ратифицирана у нас през 1993 г., ако не провеждаме максимално рестриктивна политика по отношение на старините, посочи президентът.

Според него е необходимо да се уреди режимът на частното колекционерство, включително чрез регистрацията на всички колекции. Първанов изрази съжаление, че макар в закона да се съдържа такъв текст, все още не е приета наредбата на министъра на културата за реда, по който ще става регистрацията и оценката на частните колекции.

Президентът също така препоръча "амнистия" на незаконно създадени частни колекции от археологически ценности. На практика всички предмети в големите колекции са придобити от иманяри, което е вещно укривателство - престъпление по смисъла на НК. Притежателите на тези колекции или трябва да се накажат, или колекциите им да се легитимират, каза Първанов, което според него е по-реалистично.

Той акцентира и на проблема с контрабандата на произведения на изкуството и паметници на културата. Иманярството се практикува от добре съоръжени технически лица, те използват скенери, метални детектори и друга техника, с която точно локализират находките. Като форма на превенция би било добре да се лицензират както фирмите, които продават такава техника, така и фирмите, които ползват такава техника за производствени нужди, препоръча Първанов. Продажбата на подобна техника на частни лица трябва да се забрани, тъй като те просто няма за какво да я използват, освен за нелегални разкопки, посочи президентът.

По - нататък той изтъкна, проблемът с опазването на културно-историческото наследство не може да се реши само с прякото бюджетно Финансиране и трябва да има публичност и яснота по извънбюджетните форми, предвидени в законодателството за държавно участие във финансирането на културата. Той отново упрекна министър Божидар Абрашев, отбелязвайки, че ефектът от Националният фонд "Култура" не се чувства на практика.

Закономерно възниква въпросът "Защо все още няма концесии за археологическите обекти, което ще позволи да се включи и частната инициатива в опазването на старините?", запита президентът. По думите му възможно решение е министърът на финансите да създаде нова Държавна културна лотария.

Участниците в дискусията избраха 15 -членен Инициативен комитет, който трябва да подготви учредителната сбирка на движението.