Президентът призова за преоткриване на уроците от Съединението

Според него мнозина спекулират с думата и лична корист я е ерозирала

България отбеляза тържествено 132 години от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. с ритуали по полагане на венци, молебени, исторически изложби, възстановки на събитията от тогава, като кулминацията традиционно беще в Пловдив със зарята проверка, водена от президента.

След цял ден слова от политици духа на българите от онова време и за възможностите на обединената нация за постигането на реални успехи, държавният глава Румен Радев заяви в словото си в Пловдив, че днес мнозина спекулират с думата Съдениение и ливната корист я ерозира отвътре, а народът страда от разединение и липса на вяра.

"Нихилизмът не е изход. Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 г. В личната отговорност и спомена за времето, когато политици и граждани се възприемат и действат като актьори на историята, а не като нейни безпомощни заложници“, каза държавният глава. Според него по празниците не ни трябват възхвали, а разум и почит към смелите, които плащат цената на малодушните.

"Съединението е първият бляскав и успешен епизод по трънливия път на модерна България. То е дълбоко обмислен, колективен акт на един вдъхновен народ. Народ, опиянен от свободата и готов на жертви в името на благородната цел - националното обединение и отхвърлянето на всяка зависимост“, каза още президентът.

"През септември 1885 година един възкръснал народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили. Опожарената след Априлското въстание Тракия, мъчениците от Батак и Панагюрище, които с кръвта си откупиха българската свобода, станаха заложници на интересите на близки и далечни страни, но Съединението поправи тази историческа несправедливост“, заяви още Румен Радев.

По думите му ХХ век не сбъдна свещените идеали на Националното обединение и чистата и свята република на Апостола са свещените идеали, но са останали въжделен хоризонт през войни, въстания и вътрешни сътресения десетилетия наред.

По-рано през деня премиерът Бойко Борисов, който е на посещение в Гърция, честити чрез Фейсбук празника и го определи като тържество на българската воля и дух. "Събития като днешното са най-яркото доказателство, че няма сила, която да спре българския народ, когато защитава национална кауза!", написа премиерът в социалната мрежа.

Според лидера на БСП Корнелия Нинова Съединението на Княжество България с Източна Румелия е съвършеният пример за смелост да се отхвърли чуждата намеса и за достойнство и защита на правата."Нито оръжията, нито дипломацията на по-големите имат силата да спрат обединението, което е поискано със сърцата и умовете на всички българи", допълва тя и честити празника.

В Пловдив, където на 6 септември 1885 година военни части и четата на Чардафон Велики арестуват губернатора на Източна Румелия и обявяват обединението на разделените от Великите сили през юни 1878 г. български територии на Княжество България и Източна Румелияпрез деня бе отслужен молебен от  пловдивския митрополит Николай, който почете всички участници в събитията преди 132 години и призова към единство.

"За този празник бих казал, че всякога трябва да се вглеждаме в себе си. Нека се трудим усърдно в изпълнение на заветите на всички, които отдадоха живота си за вярата, за свободата, за единството, за независимостта на нашия народ", каза читрополит Николай.

      
В София гвардейци поднесоха венци пред костницата на княз Александър І Батенберг, който издава на 8 септември 1885 г. манифеста, утвърждаващ Съединението.

В церемонията се включиха председателят на Народното събрание Димитър Главчев, кметът на София Йорданка Фандъкова, депутати, общински съветници, представители на патриотични организации. С цветя, венци и трикольори в ръце граждани се поклониха пред подвига на героите, рискували своя живот в името на свободна, силна, независима и цяла България.

Съединението се случи, защото народът го поиска и доказа на Европа ,че е достатъчно зрял, за да има своя държава, която да е политически  и икономически фактор на Балканите, каза в словото си парламентарният шеф Димитър Главчев. "Съзнаваме колко решаващо за напредъка на държавата и обществото е онова съединение, което прави силата. Не можем още веднъж да не си дадем сметка, че един народ върви напред, когато е обединен около общо споделени цели", добави той.

В дни на лутане светлината на този празник чертае пътя ни занапред, добави Йорданка Фандъкова. Тя посочи още, че "да помним и честваме великото дело на Съединението на България означава да знаем, че голямата ни сила като народ, като българи, е това да сме заедно".

Венци в костницата бяха поднесени от името на президента на България Румен Радев и министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Националната гвардейска част изпълни български маршове, а възстановка пресъздаде случилото се преди 132 години.

Военнослужещи се включиха и в ритуалите в памет на загиналите за обединението на България в градовете Асеновград, Бургас, Белене, Варна, Велико Търново, Горна Оряховица, Ловеч, Плевен, Сливен, Стара Загора, Русе, Хасково, Шумен, Ямбол, както и в селата Новаково и Конуш, община Асеновград.

Концерт на представителния духов оркестър на Военноморските сили се състоя в Морската градина във Варна.

В Плевен тържествата тази година са в парка на Регионалния исторически музей, тъй като  обичайното място за честването – паметникът на Четвърти пехотен плевенски полк в градската градина, е в ремонт. Плевенският исторически музей обаче също е знаково място - от него са тръгнали плевенските воини към Сливница, за да участват в Сръбско-българската война, обявена след Съединението на България и нахлуването на войските на крал Милан, посочи плевенският кмет Георг Спартански. За честването на 6 септември в двора на музея са изнесени две знамена-светини - знамето на Четвърти пехотен плевенски полк и на Никополската доброволческа чета, на което е написано "Малко сме на брой, силни сме в бой".

Три експозиции на Историческия музей в Сливен бяха отворени за безплатни посещения на празника. Любопитните ще могат да видят временната експозиция "Святото ни дело - Съединението!" в сградата на Първата държавна текстилна фабрика, както и експозициите в къща музей "Хаджи Димитър" и в сградата на Регионалния исторически музей.

Честването в Чирпан е в парк "Яворов", където бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Съединението. Традиционната есенна изложба на чирпански художници се откри в зала "Георги Данчов Зографина", а в Историческия музей бяха показани средновековни занаяти, бит и култура. За вечерта бе планирана празнична програма с участието на певиците Маргарита Хранова и Николина Чакърдъкова и танцова формация.

Препис на "История Славянобългарска" започна в Дупница от кабинета на кмета Методи Чимев, който преписа първото изречение. Изработена е и специална книга, в която до празника на Дупница - 19 октомври, преписът трябва да бъде направен. В изработката ѝ ще се включат по график читалищата и училищата в общината. Всяко от тях ще получи в плик своята част от текста, който трябва да бъде преписан. Задължително ще бъде използван химикал с черен цвят, а накрая ще бъдат изписани имената на всички участвали в преписа.