Президентът пусна промените в Закона за електронните съобщения

Президентът Георги Първанов подписа в понеделник указа за обнародване на промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), но със забележката, че по-добре би било разрешенията за проследяване на трафичните данни да се дават от по-високо ниво в съдийската йерархия, отколкото законодателят е предвидил.

Законопроектът за допълнение и промяна на ЗЕС бе приет от депутатите миналия месец, след като ГЕРБ и МВР отстъпиха пред обществения натиск и се отказаха да следят трафични данни от Интернет и мобилните телефони за разследване на престъпления с предвиден затвор под 5 години. Така законът даде право това да става само за тежки и компютърни престъпления.

Според промените разрешенията за изкарване на разпечатки вече ще се издават от председателите на районните съдилища в страната, а досега това ставаше само със санкцията на окръжните, които са 5 пъти по-малко.

Президентът коментира в понеделник в свое становище, фактът, че не всички компютърни престъпления са тежки, което "позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията".

Според държавния глава обаче ограничението за използването на трафичните данни само за тежки престъпления, за каквото настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления, като детската порнография, присвояването на самоличност и други.

"Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява", се посочва в изявлението на държавния глава.

Той припомня, че законът е претърпял сериозна еволюция спрямо първоначалния вариант, което "показва волята на законодателя да търси баланс между защитата на обществения интерес и защитата на индивидуалните права и свободи".

Първоначално МВР настояваше да придобие с промените в закона противоконституционното право да следи трафични данни от Интернет и мобилните телефони за престъпления с предвиден затвор под 5 години.

В становището на Първанов се припомня, че за да се предотврати безконтролното и непропорционално навлизане в личното пространство на гражданите, законът предвижда Комисията за защита на личните данни да е наблюдаващ орган относно сигурността на данните, които ще се проследяват, а Народното събрание чрез комисия да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до въпросните данни, както и по защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.

В заключение той дава заявка да следи внимателно информациите и докладите на двете комисии, защото е "важно обществото да бъде сигурно, че стремежът на законодателя за баланс между по-ефективните средства за борба с престъпността и правата на отделната личност ще бъде реализиран и в практиката".