Президентът пусна спорния изборен закон, опозицията атакува в КС

Президентът насрочи местните избори на 28 октомври и подписа промените в изборния закон, съобщи прессекретариатът на държавния глава в четвъртък. Същия ден парламентарната опозиция съобщи, че са събрани необходимите над 50 подписа, за да сезират Конституционния съд (КС) за текстове в закона, приети с огромен скандал в Народното събрание (НС).

В съобщението от “Дондуков” 2 се казва, че “обществото и президентът бяха поставени пред свършен факт” при приемането на този закон, гласуван в последния възможен ден, което било “практика” на НС. Това е трябва да стане поне половин година преди провеждането на изборите.

Георги Първанов е пуснал закона, защото всяко забавяне при провеждането на местните избори ще е лош знак за реалното осъществяване на местното самоуправление.

Така президентът за пореден път не пое отговорност за действията на управляващата коалиция и се дистанцира от нейни непопулярни решения. Под натиска на БСП и ДПС парламентът на практика премахна ограниченията пред т.нар. “внос на гласове” и “изборен туризъм”, като решаващите текстове бяха утвърдени с прегласувания и процедурни гафове, заради които опозицията мисли да сезира Конституционния съд.

Първанов бе призован от Волен Сидеров да наложи вето на закона “ако е български президент”.  

Въпреки скандалите и обидните реплики отправени от трибуната към представители на неговата партия БСП, президентът заяви, че е “признателен” за конструктивния подход на всички парламентарни сили, проявили воля да преодолеят спорните проблеми по закона. Признателността вероятно е адресирана към НДСВ, което първоначално гласува с опозицията текстове, които биха ограничили “изборния туризъм”, но след това се “поправи” и гласува с БСП и ДПС.

Президентът е обезпокоен от липсата на широк политически консенсус по критериите за активно и пасивно избирателно право в закона. Той се обявява за спазване на установените в конституцията принципи за “всеобщо, равно и пряко” избирателно право при провеждането на вота.

В същото време депутатът от ДСБ и член на правната комисия Елиана Масева съобщи пред Mediapool, че парламентарните групи на ОДС, ДСБ, БНС, “Атака” и независими депутати са събрали над 50 подписа, за да сезират КС за приетите промени в Закона за местните избори. В момента различните групи изготвят своя собствена мотивировка на конституционната жалба, а до няколко дни трябва да се стикова окончателен текст. Опозицията ще атакува основно процедурата по приемане на нормативния акт. Спорните текстове от закона бяха приети на три гласувания след като председателят на НС Георги Пирински се усъмни, че при второто някои депутати са гласували с чужди карти.

По думите на Масева от КС ще бъде поискано да разтълкува половинчатите разпоредби в закона, които въвеждат 10-месечен период на уседналост за гражданите, които ще има право да гласуват за кметове и общински съветници.

Тълкуването на уседналостта в преходните разпоредби на закона отпадна на второ четене. Така в крайния вариант остана неясно какво означава задължението някой да е живял 10 месеца на определено място.

Представители на СДС заявиха в четвъртък, че първо ще поискат тълкуване на тези неясноти от Централна избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ).

Според Масева обаче ЦИКМИ не може да дава тълкуване на приетия от парламента нормативен акт, защото това би означавало дописване на закон. Освен това от ДСБ изразяват опасения, че ако се чака избирателната комисия и след това въпроса се отнесат до КС, решението на казуса ще стане ясно след провеждането на местните избори.