Президентът се изказа. И какво от това?

След дългите настоявания на ОДС президентът да каже къде стои по въпроса за иракската криза и вследствие напъните и на НДСВ, и на ОДС да се свика Консултативният съвет по национална сигурност, президентът направи и двете. Така в рамките на няколко дни успяхме да чуем, че Георги Първанов е против подкрепяната от България твърда линия на САЩ и съюзниците им спрямо Саддам Хюсеин, че не подкрепя военния удар, както и включването на България в коалицията за незабавно разоръжаване за Ирак.

Всичко това се знаеше и преди, но отсега нататък поне е публично декларирано. Не е ясно какво спечели българската позиция по Ирак от наличието на явно противоречие между президента, от една страна, и правителството и парламента, от друга. Така или иначе обаче за пред света България остава на ясни позиции и мястото ѝ съвсем закономерно е сред страните в оглавяваната от САЩ коалиция. Там са и всички други държави от бившия комунистически блок, кандидати за членство в ЕС и НАТО. Там са и държави - членки на ЕС и НАТО, там са и държави от Азия, Африка и Латинска Америка.

По някаква ирония на съдбата Първанов, който единствен от българските държавници беше против обвързването на България със САЩ и съюзниците им в Съвета за сигурност на ООН, беше нееднократно показван на снимка по Си Ен Ен редом с Буш, Блеър и Аснар като илюстрация за подкрепата на България за тяхната кауза.

Едва ли българският президент обаче е желал точно този вид популярност, след като със своята безпринципност се оказа тотално изолиран и от американските, и от европейските лидери, в разговорите по иракската криза. Американският президент Буш покани във Вашингтон премиера Сакскобургготски, а след това продължи да поддържа преки телефонни контакти с него. Независимо от призивите на Първанов към Симеон да не "прибързва" с подкрепа към САЩ .

От президентската администрация се жалваха и за това, че не получават информация от първа ръка за американските намерения, което означава, че доверието в институцията е намаляло и на практика те считат премиера за държавен глава.

Съпротивата на президента Първанов и неговите бивши съпартийци към официалната българска позиция не променя с нищо ситуацията. Опитите да се предотврати сближаването на България със САЩ и да се противопостави българската позиция на Европейския съюз се оказаха неуспешни, макар че усилията да се случи това са неуморни.

Вероятно в главата на президента стоеше идеята да "изземе" европейския периметър на българската външна политика, след настъпилите колизии в ЕС по повод Ирак и проамериканската позиция на правителството. Това обаче също няма шанс да се реализира, тъй като страните от ЕС като цяло "дисквалифицираха" Георги Първанов още през есента на м.г. покрай решаващия дебат за АЕЦ "Козлодуй". Тогава българският президент се обърна с лично писмо към лидерите на ЕС да не смятат за валидна позицията на правителството по сроковете за затваряне на два реактора от АЕЦ. Тогава вероятно Първанов и партията му успяха да понатрупат някоя и друга рейтингова точка за пред българския електорат, но загубиха доверието на Европа.

Какво ще спечелят БСП и президентът от противопоставянето на правителството и парламента по Ирак? Нищо. Не само поради очакването на премиера Сакскобургготски, че след два месеца положението около иракската криза ще се е "променило коренно и то в полза на нашето решение". След една успешна кампания за свалянето на Саддам Хюсеин, България, най-вече поради последователната си подкрепа за САЩ и съюзниците, ще се окаже в лагера на победителите. Освен това вече има авторитет и вдъхва респект не само сред единомишлениците в коалицията, но и сред нейните опоненти.

В днешното си обръщение президентът отново направи опит да го играе балансиран, умерен, загрижен за международния ред. Не му се иска да се налага да избира между едни и други партньори в ЕС и НАТО, сякаш забравяйки, че всички световни лидери им се наложи да избират. Като всеки е поел рисковете на своя избор, калкулирайки плюсовете и минусите, но в крайна сметка отстоявайки принципите си.

Не е ясно какво точно избраха Първанов и партията му, но със сигурност стана ясно, че от тях нищо не зависи. Както в България, така и в света.