"Не само знам колко танка има Българската армия, но знам и колко фрегати, самолети и военнослужещи има". Това обяви президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, след като в понеделник се срещна с висшите военни на опознавателно заседание на Съвета по отбрана към военния министър.
Това бе първата среща на Плевнелиев с генералитета, като след нея той наблегна основно на похвалите и даде заявка, че ще защитава тезата за необходимост от повече пари за армията. Плевнелиев заяви на няколко пъти, че е благодарил на военните за помощта при бедствени ситуации и участието им в мисии зад граница, и на няколко пъти даде министерството на отбраната за пример заради дългосрочните му планове и стратегии.
Той каза, че тези планове "неотклонно" се следват, пропускайки изоставането и отклоняването от почти всички планове и стратегии, които военното министерство изготви през последните няколко години.
"Тепърва ми предстои с много други институции през тази година да направя това, което МО направи успешно през 2010 г. - видяха къде са, начертаха къде искат да отидат до 2020 г., направиха съответните реформи, съответното ресурсно обезпечаване", заяви Плевнелиев без да става ясно обаче какво точно има предвид.
За разлика от предшественика си на поста, който влезе в открит конфликт с военния министър, Плевнелиев каза, че ще съгласува дейността си.
"Нека да съм ясен, президентството и МО ще работят заедно, ще съгласуват приоритетите и позициите си, за да има ясна визия", заяви Плевнелиев.
Той не посочи никакви конкретни цели, които е поставил на армията или какво точно очаква от въоръжените сили. Не коментира конкретните планове за модернизация, но уточни, че се работи по темата за многоцелевите изтребители и за ракети, с които да бъдат оборудвани фрегатите.
Проектът за закупуване на многоцелеви изтребители бе изтеглен в бъдещето заради липсата на достатъчно средства. Не се изключва обаче в края на мандата си правителството на ГЕРБ да подпише най-скъпият проект от модернизацията на армията.
На въпрос каква трябва да е числеността на армията според него, той отговори: "Аз мога да ви кажа категорично, че в края на 2014 година военнослужещите ще бъдат малко над 25 000 души".
Според Бялата книга за отбрана в края на 2014-та Българската армия трябва да бъде не по-малко от "26 000 души – общо военнослужещи на активна служба и цивилни служители".
Плевнелиев пропусна да спомене "социалния елемент" в армията, който бе любима теза на президента Георги Първанов. Той обаче не пропусна да се обяви за повече средства за военните. "Държавата е малък длъжник на Министерство на обраната", заяви Плевнелиев.
Според него в страните членки от НАТО средно се отделят по 1.5 % от БВП за отбрана, а България е изостанала.
Затова според Плевнелиев в по-добри времена трябва да се компенсира.
Заложеният средногодишен бюджет за отбрана във всички програмни документи, които МО изготви, е 1.5% от БВП. Така военният министър обвърза реализирането на визията си за въоръжените сили с отпускането на тези средства.
Тази година обаче бюджетът е около 1.2% или 980.63 млн. лева и дори с 10 млн. лева по-малко в сравнение с миналата година и той напълно отговаря на тенденцията в почти целия свят - в условията на криза да се намаляват парите за отбрана. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков също на няколко пъти съобщи, че тази тенденция ще бъде следвана и в България. Аню Ангелов обаче игнорира всички сигнали в тази посока.
За разлика от всички останали страни членки на НАТО обаче у нас в бюджета за отбрана не са включени пенсиите на военните.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Певня смотана, едно е да знаеш колко техника и хора има армията, друго е истинската информация за техническата изправност, бойната подготовка, мотивацията, разпределението между бойни/щабни и "кухи" бройки..... Плановете и стратегиите на МО са кухи документи - само тези за съкращенията (но не на своите хора)и за икономиите (но не за своите фирми) се преизпълняват.
Ужас...тоя мишок главнокомандващ...уууужас... Ей, много прост народ сме...евала на Гърците...до сега да я бяха сринали тая скапана България и да я бяха построили наново...
спомен от кампанията... Видът на Росен Плевнелиев ме накара да изпитам притеснение дали дебатът е подсигурен с медицински екип. И дали ако припадне, Маргарита Попова ще може да свърши и тази работа, да му даде първа помощ. На два-три пъти г-н Плевнелиев отваряше уста, а от нея не излизаше звук. Струваше ми се, че казва „не искам и не мога”. Харесах го. Роден е за Президент!
Политическият офицер и ренегат генерал-майор от резерва Стоимен Стоименов няма как да избяга от собствената си некадърност и да напише нещо смислено. Ниско ниво, каквото е и нивото на президента Плевнелиев, който не се интересува от националната сигурност, но му се налага да демонстрира заинтересованост. Впрочем дали Стоимен може да обясни на какво оснавине е получил генералските пагони без ценз. Че и се писа разузнавач в CV-то си. А нито е подготвен, нито има мандат зад граница, нито знае чужди езици. С изключение на руски език от военнополитическа академия имени "Ленина"..........Срам за България и Плевнелиев.
ХЕЙ №5 - Явно не разбираш, че важното е да поставим наште хора на точните места, дето ги изброяваш, пък сигурността и отбраната - вятър ги вее на бял кон... При това ако са милиционери и политкомисари-ренегатчета, още по-добре! Важното е да фурга, сиреч да върви марфата.
Като добавим социалните осигуровки делът надхвърля с много 1.5%
otnovo nalivane pari v nistoto
другара Тодар Живков
Ако знаех, че Росен и Аню ша са срещат с генералитета, щех да им изпрата една матриалче по българска история, за да обсъдат как ша отбележат 100 годишнината от Бълканските войни. Да остават поне малко войска за тръжествата и много да са не престарават да изпълняват Ньойския договор, додека гръците са залисани с други работи.
„МЕМОРАНДУМ ЗА ПРАВАТА НА ГЪРЦИЯ” на Нойския договор
Елефтериос Венизелос, 1919 г., Париж
„На първо място, имат ли здрава основа претенциите на България …
да бъде хегемон на Балканския полуосторов?
Тези претенции се основават на добре организираната и силна армия която България притежаваше.
До 1903 г., въпреки че беше автономно княжество, България изгради втората по големина и сила армия на Балканите, след Турция.
Затова и цяло едно поколение от Европейската общественост разглеждаха България като единствения сериозен фактор на Балканите…”
„България присъедини цяла Македония, цяла Добруджа, по-голямата част от Сърбия, до р.Морава и части от Албания, така че да опира на четири морета Адриатическо, Егейско, Мраморно и Черно.
Българите дори искаха Цариград да стане столица на империята им…”
„В случай че България съхрани излаза си на Егейско море, тя може да превърне Порто Лагос в отлична база за изграждане на подводен флот, което сериозно ще застраши суигурността на Гърция. В случай на война между двете държави, българските подводници ще блокират връзките между гръцките острови…и Гръцка Македония, да разтроят прехвърлянето на военни сили и да поставят в тежко положение отбраната на Гърция…”
„…част от европейското и американското обществено мнение, продължаваше да оценява България като най-важният фактор на Балканите, и продължаваше да смята за справедливи абсолютно неразумните български претенции, България да запази водещото си положение…”
„…България показа намерението си към абсолютна хегемония на Балканите...
Освен към цяла Македония, тя прояви претенции и към една не по-малка част от Кралство Сърбия, включена в границите му до Балканските войни.
В основата на нейната политика, беше не само отслабването на Сърбия, но нейното пълно разкъсването.
Тя пожела още да анексира голяма част от Албания, за да се превърне в морска сила на Адриатическо море.”
„Тя искаше цялата Добруджа, включително и частта, която стана румънска в 1878 г.
Само към Гърция, в началото отношението на България беше по-отстъпчиво…, и то поради натиск от Берлин …
Това само отложи желанието на България да си разчисти сметките с Гърция.
При евентуална победа в Европейската война, България се стеремеше, след подялбата на Сърбия да присъедини Солун, Гръцка Македония и дори Епир, като вкара Гърция в границите си от 1881 година…”
„Това е с прости думи, политиката на България, която е била приета от всички български политически партии с изключение на “тесните” социалисти, които формират едно много малко малцинство в българския парламент…”
„Това е неизменна политика, която следва България още от създаването на Княжество преди четиресет години и не е просто моментна тенденция…”
„Трябва добре да се разбере, че България се стреми да играе на Балканския полуостров роля, каквато Прусия е играла на по-голямата европейска сцена.
След като е първата балканската страна с най-добре организирана и силна армия, тя смята, че лесно може да пороби всичките си съседи.
Духът на милитаризма е толкова дълбоко вкоренен в България, колкото и в Прусия.
Българите с право се хвалят, че са “прусаците на на Балканите”.
Всъщност те приличат на прусаците в милитаристичния си дух, в поклонението си пред грубата сила, и в нечовешкия начин на водене на война.
„…ако проявя някакаво съчувствие към интересите на България, това ще бъде преценено от моите съграждани като проява на политическа “болнава сантименталност”, като жертване на жизнените гръцки интереси без основателна причина, само за частично удовлетворяване на един ненаситен съсед…”
Има точно толкова колкото Бат Боко ти каже
Браво политкомисарю другарю Стоименов! Ти като велик съветник на Президента си му подготвил подходяща реч!Срам за президентството!