Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Президентът Си Цзинпин, китайският "председател на всичко"

0 коментара
Си Цзинпин

Последния път, когато Олимпийските игри бяха в Китай, той управляваше цялото начинание. Сега Игрите се завръщат и този път Си управлява цялата държава.

Китайският президент, който е домакин на Зимните олимпийски игри, обстрелвани с оплаквания за нарушения на човешките права, промени традициите, за да възстанови управлението на силния човек в Китай и да затегне контрола на комунистическата партия върху икономиката и обществото.

Си отговаряше за Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., които бяха "тържествено представяне" на Китай като икономическа и политическа сила. Второ поколение член на партийния елит, Си стана главен секретар на партията през 2012 г. През следващата година той прие церемониалната президентска титла.

Си прекара първия си петгодишен мандат начело на партията, превръщайки се в най-силния лидер на Китай поне от времето на Дън Сяопин през 80-те години на миналия век. Си беше наречен "председател на всичко", след като застана начело на икономиката, пропагандата и други основни функции. Това сложи край на консенсуса в управляващите кръгове за избягване на борбата за власт чрез колективно взимане на решения.

Партията смазва продемократичния и всеки друг вид активизъм и затяга контрола над бизнеса и обществото. Тя разшири следенето на 1,4-милиардното население на Китай и контрола над бизнеса, културата, образованието и религията. Система на "система за оценка" следи всеки човек и компания и наказва нарушенията - от замърсяването до изхвърлянето на боклук.

Възходът на Си съвпада с все по-настъпателно и уверено поведение на Китай в чужбина след три десетилетия, през които беше с ниско наведена глава и съсредоточен върху икономическото развитие.

Си иска Китай да бъде "най-великата страна на Земята, на която всички се възхищават и затова я следват", каза Стив Цанг, специалист по китайска политика в Школата за източни и африкански изследвания в Лондон.

"Светът, в който Китай е на върха, е свят, в който авторитаризмът е в безопасност", каза Цанг. Демокрациите ще "трябва да си знаят мястото".

Роден в Пекин през 1953 г., Си се радва на привилегировано детство като втори син на Си Чжунсюн, бивш вицепремиер и въстанически командир от гражданската война, довела на власт комунистическите бунтовници на Мао Цзедун през 1949 г. На 15-годишна възраст Си Цзинпин е изпратен в аграрната провинция Шенси като част от кампанията на Мао от 1969 г., в която образовани градски младежи се учат от селяните. Си е заловен в опит да се промъкне обратно в китайската столица и е върнат в Шенси, за да копае напоителни канали.

"Ножовете се острят на камък. Хората се усъвършенстват, като преминават през трудности", каза Си пред китайско списание през 2001 г. "Всеки път, когато след това се сблъсквах с проблем, просто се сещах колко трудно бе преди и тогава вече нищо не ми се струваше трудно".

Пекин настоява да има по-голяма роля в управлението на търговията и световните дела, която да отговаря на статута му като втората по големина икономика. Той разгневи Япония, Индия и други съседи с опитите си да сплаши Тайван - островна демокрация, която според управляващата партия принадлежи на Китай - и с предявяване на претенции към спорни райони в Южно- и Източнокитайско море и Хималаите.

Партията премахна ограниченията върху чуждестранната собственост в автоиндустрията и направи други промени към по-отворен пазар. Но обяви, че държавните компании, които доминират в петролната, банковата и други индустрии, са "ядрото на икономиката".

Пекин оказва натиск върху успелите в частния сектор като "Алибаба груп" - най-голямата компания за електронна търговия в света - да насочват милиарди долари към националистически инициативи, включително превръщането на Китай в "технологична сила" и намаляването на зависимостта от САЩ, Япония и други доставчици чрез разработване на процесорни чипове и други продукти.

Това, заедно с ограниченията за достъп до технологии, налагани на Китай от САЩ и Европа поради страхове за сигурността, подхранва безпокойството, че глобалната индустрия може да се дезинтегрира или да се разпадне на пазари, на които се предлагат несъвместими продукти в сферите на автомобилостроенето, телекомуникациите и др. Това би довело до повишаване на цените и забавяне на иновациите.

Си, който е на 68 години, изглежда решен отново да скъса с традицията и да поиска трети мандат като лидер на партията на предстоящия през октомври или ноември конгрес. През 2018 г. беше направена промяна в конституцията, която преди това позволяваше председателският пост да се заема от едно и също лице в продължение на не повече от два мандата. Така отпаднаха споразуменията, които действаха през 90-те години, партийните фракции да участват във вземането на решения и поне веднъж на всеки 10 години властта да се предава на по-млади лидери.

Дори и преди Си да вземе властта, високопоставени лица в партията се оплакваха, че колективното лидерство е било прекалено тромаво и е позволявало на лидери на по-ниско ниво да игнорират или да пречат на различни инициативи. Усилията на Си да остане на власт имат обаче и поддръжници, които казват, че той трябва да осигури извършването на реформи.

Си застана начело на борбата с корупцията, чиито най-известни мишени бяха членове на други фракции и негови съперници, кандидати за лидерския пост, които имаха подкрепа. Кампанията получи обществено одобрение, но се появиха и опасения, че властите отказват да вземат сериозни решения, защото се страхуват да не привлекат внимание.

Си призова за "национално подмладяване", основано на по-строг контрол от страна на партията в сферите на образованието, културата и религията. Много от промените породиха враждебно отношение към етнически малцинства, гейове и лесбийки, продемократични и други активисти, независимо мислещи артисти и писатели. В социалните медии бяха закрити групи на студенти с хомосексуална ориентация, а на телевизиите беше забранено да показват мъже, за които се твърди, че били с женствено излъчване.

Около 1 милион уйгури и членове предимно на мюсюлманските малцинствени групи бяха затворени в лагери в провинция Синцзян в Северозападен Китай. Активисти алармират, че Пекин се опитва да заличи малцинствените култури, но властите казват, че в лагерите хората се обучават за различни професии и целта е борба с радикализма. Властите отхвърлят обвиненията за насилствени аборти и други прояви на насилие.

През 2015 г. Си внимателно следеше акциите по задържане на повече от 200 адвокати и юридически съветници, които помагаха на активисти и граждани да се противопоставят на злоупотреби, извършвани от властите.

След появата на коронавируса през 2019 г., правителството на Си оказа натиск върху каналите за информация и наказваше лекарите, които се опитваха да предупредят обществеността. Това породи вълна от обвинения срещу Пекин, че е допуснал заболяването да се разпространи в по-широки мащаби и е оставил другите държави неподготвени.

През 2019 г. в Хонконг избухнаха протести заради подготвян закон за екстрадицията. Демонстрациите скоро се разраснаха, а протестиращите настояваха за повече демократични права. След края на бунтовете Китай засили репресиите срещу специалния административен район.

На следващата година в Хонконг беше наложен закон за националната сигурност, заради който се появиха обвинения, че Пекин подрива автономията, която беше му обещал, след като през 1997 г. бившата британска колония беше върната на Китай, и разрушава статута на Хонконг като голям търговски и финансов център.

Продемократично настроени фигури бяха вкарани в затворите. Сред тях беше 73-годишният Джими Лай, издател на в. "Епъл дейли", който беше закрит под натиска на правителството. Арестувани бяха и организатори на възпоминания на бдения със свещи, на които беше отдавана почит на жертвите на репресиите от 1989 г., които партията извърши срещу представители на продемократичното движение.

Значителна пречка пред амбициите на Си може да се окажат икономическите проблеми. След като Пекин засили контрола върху кредитите за недвижимите имоти, които са един от най-големите икономически двигатели на страната, растежът започна рязко да спада. Това се добавя към последиците от други политически мотивирани инициативи, включително в сферата на технологичното развитие, като например разпореждането производителите да използват китайски доставчици на части и суровини, дори ако цените им са по-високи.

"Самите действия на Си отслабват икономиката, вместо да я подсилват", каза Цанг. "Ако се обърка икономиката, той няма да успее отново да направи Китай доминиращата сила в света", заключи Цанг.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.