Президентът сложи САЩ, Балканите и Русия пред ЕС

Президентът сложи САЩ, Балканите и Русия пред ЕС

В обръщение към нацията по повод освобождаването на българските медици след осем години престой в либийски затвори, президентът Георги Първанов, който се бе умълчал в последните дни покрай осветяването на досието му на сътрудник на ДС, се отърси от конфуза си и сподели радостта си, че медиците вече са сред нас. Той направи уговорката, че тепърва трябва да се оценят всички аспекти от действията по успешното приключване на случая и благодари поотделно на няколко страни и региони за активното им съдействие. Отдели специално внимание на САЩ, Балканите, Русия и арабските страни, преди да упомене приноса на Европейския съюз и Европейския парламент.

С подписването на указа за помилването се слага точка на осемгодишната драма на медиците, каза в обръщението си президентът. “Слага се край на едно тежко изпитание за нашите съотечественици в затворите и в съдебните зали”, продължи той.

Всъщност във вторник Първанов си присвои за един кратък, но исторически миг, правомощията по помилването, които по принцип са прехвърлени и се упражняват от вицето му Ангел Марин. 

В обръщението си президентът каза това, което през шестте години като държавен глава “дипломатично” се въздържаше да споменава – че либийският съд не се е съобразил с неоспоримите юридически и научни доказателства за невинността на медиците и че не са били отчетени крещящите нарушения на човешките права на нашите сънародници. За пръв път признанието, че процесът в Либия е “политизиран” и “опорочен”, президентът направи през декември 2006 г., когато смъртните присъди бяха потвърдени, макар да се очакваше друга развръзка след визитата на Първанов в Джамахирията.

“И смъртната присъда, и трансформацията ѝ в доживотна, прикриват истинските причини за възникването и разпространението на СПИН епидемията в Бенгази”, допълни Първанов.

Държавният глава предупреди, че ще има много и противоречиви коментари защо така се разви случаят и каква бе цената, която плати държавата ни за него. Той не забрави да отбележи, че в началото на делото “българската дипломация очевидно е недооценила тежестта на проблема”.

“Трябва да признаем, че дълго време институциите се лутаха в търсенето на подходяща тактика и средства. Анализът вероятно ще покаже от дистанцията на времето, че сме допускали и грешки. Нека историята да отсъди кой в каква степен е бил ангажиран, кой как е грешал. Аз няма да бъда съдник”, заяви Първанов и наблегна на последните години, очевидно от мандата на правителствата на Сакскобургготски и Станишев, съвпадащи и с неговия мандат, в които “България не е спестявала никакви усилия за намирането на благоприятен изход от този мъчителен процес”. По думите на Първанов именно в тези “последни години” е било свършено основното за освобождаването на медиците – чрез баланса, когато “българската дипломация беше динамична, активна и категорична, но и предпазлива и деликатна, когато постигането на целта го изискваше”.

Държавният глава постфактум разкритикува споровете за “тиха” или “шумна” дипломация като самоцелни. “Имаше моменти, в които доминираха усилията по линия на тайните преговори – защото това беше волята на нашите европейски партньори и защото някои шумни PR кампании по-скоро забавяха решението и утежняваха положението на осъдените”, каза той в обръщението си.

Той спомена, че българските православни и мюсюлмани са били един до друг в отстояването на каузата за освобождаването на медиците, похвали инициативите на гражданското общество, позицията на медиите като “мощни фактори на свободата” и премина към международните институции, степенувайки заслугите им според своето виждане за тях.  

“Успехът на каузата по спасяването на сънародниците ни стана възможен и заради солидарността на европейските ни партньори, заради съпричастността на приятелите ни от САЩ, Балканите, Русия, немалко арабски страни. Твърдите и категорични позиции на ЕП и ПАСЕ, активната дипломатическа работа на ЕК, подкрепата на държавните и правителствени ръководители от Франция, Великобритания, Германия, Италия, Австрия, Гърция, практически от всички страни членки на ЕС беше особено важен фактор”, каза в обръщението си президентът.

По-нататък той благодари персонално за подкрепата и конкретната помощ на френския президент Никола Саркози и на съпругата му, на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, на еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро Валднер, които, по думите му, “с много такт, но и твърдост, и категоричност допринесоха за окончателното решение”.

В края на обръщението си президентът изрази човешко съчувствие към заразените либийски деца и техните семейства. “Вярвам, че ЕС, в това число и България, ще продължи усилията в дългосрочен план за лечението, за ограничаване на техните страдания и на мащабите на тази трагедия”

Първанов завърши с пожеланието към освободените медици да получат в страната си “тази топлина и подкрепа, която досега поддържаше духа ви от разстояние”.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?