Президентът свиква КСНС за българските мисии зад граница

Президентът Георги Първанов даде да се разбере, че България ще даде своя принос към усилване на мисията на НАТО в Афганистан, ако има финансови възможности за това.

Решенията за разширяване на мисията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан до септември от сегашните 6 500 на 10 000 военни и полицейски служители, както и за ангажимента на НАТО в обучението на новата иракска армия, бяха одобрени в понеделник на срещата на върха на алианса в Истанбул.

Президентът съобщи на пресконференция за българските медии, че ще свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), на който да бъде обсъдено българското участие в мисии зад граница. Определено има очаквания от България да разшири военното си присъствие в Афганистан, но този въпрос тепърва ще бъде обсъждан, заяви Георги Първанов.

Соломон Паси: Единството е възстановено Това, което очаквахме преди началото на тази среща - тя да се превърне в момент на възстановяване на европейското единство след кризата в Ирак, се случи. Наистина на тази среща на НАТО имахме забележително единство между всичките страни членки между двете страни на Атлантика и всички страни - европейски членки на НАТО. Очевидно консенсусът в НАТО не е възможен без консенсус вътре в Европа и консенсусът вътре в ЕС е от критична важност за по-широкия консенсус атлантическото пространство.

България, която за пръв път участва като пълноправен член на НАТО на среща на върха, е представена в Истанбул от президента, премиера, министрите на външните работи и на отбраната, началника на Генералния щаб на армията и българския посланик в алианса.

Участието на натовските армии в чуждестранни мисии се очертава като ключово съюзническо задължение.

В декларацията на натовските лидери за Ирак не е посочено какъв брой инструктори ще бъдат изпратени за обучение на армията и за колко време. Решението бе взето в отговор на спешната молба от Ияд Алауи, премиера на преходното правителство в Ирак, където насилието продължава. Декларацията на 26-те лидери на алинаса в понеделник съвпадна с новината за предсрочното предаване на властта от коалиционните сили начело със САЩ на преходното иракско ръководство.

Георги Първанов заяви пред журналисти, че България е била сред най-горещите поддръжници на идеята на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер за създаването на единна, работеща стратегия за подготовка на алианса за участие в мисии, както и сформирането на единен фонд за финансирането им.

Така ще се избегне проблемът, създал се около решението за разширяване на афганистанската мисия, с невъзможност страните да съберат необходимото количество войници, за да изпълнят собственото си решение, посочи българският президент.

Има ли пари за разширяване на мисиите

Той изтъкна, че в София въпросът за разширяване на българското военно присъствие в Афганистан ще бъде обсъждан не само от военно-техническа, но и от финансова гледна точка.

В момента България има около 50 военнослужещи в Афганистан - механизиран взвод и преподаватели, които обучават местната армия.

"Аз отдавна апелирам за това да се направи една рекапитулация, една точна, обективна, професионална аргументирана оценка на нашите възможности, образно казано на тавана на участие, защото политическите решения не бива да изпреварват или не бива да се разминават - още по-лошо - с подобни експертизи, които са задължителни...за всяка уважаваща себе си страна", посочи Георги Първанов.

Министърът на отбраната и началника на Генщаба отдавна настояват да се осигури отделно перо от бюджета за финансиране на българските мисии зад граница. Финансовият министър обаче засега не отстъпва от мнението си, че тези разходи, дори и като отделно перо, трябва да останат в рамките на общия бюджет за отбрана, който е 2,6% от БВП - един от най-големите като процент сред страните от алианса - и не бива да се увеличава.

По-рано в понеделник Цонко Киров - депутат от НДСВ и член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност - заяви в София, че не смята, че се налага увеличаване на контингента ни зад граница, което би натоварило непоносимо бюджета на министерството на отбраната. Той допълни, че такова искане към България няма, а и настоящото ни участие в Ирак и Афганистан е практически на ръба на възможностите на страната.

Оставаме в Ирак, докато си свършим работата

Президентът посочи, че детайлите по българското участие в обучението на иракската армия и на новите иракски сили за сигурност тепърва ще се обсъждат, но досегашният модел, по който българският контингент подготвяше 401-ви батальон от иракската армия, вероятно ще се окаже работещ.

Правителственият говорител Димитър Цонев също посочи, че България ще се включи в обучението на иракските сили за сигурност, като формулата за това ще се решава допълнително. Той обяви, че обучението на иракски полицаи или военни може да протича и на територията на България.

Българският батальон ще продължи да работи в Кербала и ще стоим там докато си свършим работата, каза президентът. Най-малко вероятно е третият състав, който в момента се подготвя, да прекрати мисията си предсрочно, заяви още Първанов и добави, че това ще зависи и от желанието на иракското правителство в бъдеще. Вероятно ще се наложи преформулирането на военно - техническите задачи, които изпълнява българският контингент в Кербала, но това е работа на военните командири, каза президентът.

Според него трябва да има промяна във функциите на батальона, като обясни, че при обучаването на добри местни кадри за сигурността може да се облекчи патрулния режим на българските военнослужещи.

На официалната вечеря в неделя Георги Първанов е седял непосредствено до американския президент Джордж Буш и заяви, че разговорът с него е бил много полезен за България.

В словото си по време на заседанието на Северноатлантическия съвет в Истанбул премиерът Симеон Сакскобургготски изтъкна пълната подкрепа на България за намерението на НАТО да се работи за скорошното приемане на още три балкански държави - Хърватия, Албания и Македония.

Той благодари на Турция, страната - домакин на срещата на върха, че е единствената държава, която е приела специален закон, с който насърчи правителството да работи за приемането на България и Румъния в пакта.

По въпроса за Ирак Сакскобургготски изрази убеденост, че дадените от коалицията жертви там не са отишли напразно и че предаването на властта е стъпка в правилната посока, която ще помогне за нейното стабилизиране. Министър-председателят изтъкна също, че България подкрепя решението на НАТО да помогне за обучаването на иракските въоръжени сили.

Същевременно обстановката в зоната на отговорност на българския пехотен батальон в Ирак остава напрегната.

Българското министерство на отбраната съобщи, че в неделя български патрул е разкрил две импровизирани взривни устройства на пътя Ал Хиндия - база "Лима" и Ал Хиндия - Ал Гарби. Няма пострадали военнослужещи и не са нанесени материални щети.

В района на Ал Хиндия започва проект на стойност 190 хиляди долара, с който ще бъде осъвременен центърът на града, ще се подобри организацията на транспорта и ще се засили контролът на основните входни-изходни артерии и стратегическия мост.

В 55-та инженерно-сапьорна бригада в Белене от понеделник започва подготовката по специалности на инженерния взвод за Ирак, който ще бъде в рамките на третия български батальон.