Президентът в Деня на Съединението: Българският народ успява, когато е обединен

"Смисълът на празници като днешния не е в повърхностното търсене на национална гордост от отминали събития, а в стремежа да пренесем мъдростта и поуките от тях през вековете. Вярвам, че най-силното послание, което актът на Съединението отправя и до наши дни, е, че българският народ успява тогава, когато е обединен. Когато има национален идеал, когато дръзва да кове сам съдбата си, когато има истински лидери, които вървят редом с него и следват волята му”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си по време на тържествената заря-проверка в неделя вечер в Пловдив по повод 130-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Денят на Съединението бе отбелязан в цялата страна, но центърът на тържествата по традиция бе Пловдив. На площад "Съединение", пред едноименния паметник, хиляди пловдивчани и гости на града се събраха да почетат паметта на предците ни, осъществили Съединението на България преди 130 години. Тържествената заря-проверка започна с приемане строя на почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента на България Росен Плевнелиев.

"Съединението на Княжество България с Източна Румелия и сега, 130 години по-късно, блести със своята чистота и безкористност, с народния стремеж за справедливост. На онзи паметен 6 септември 1885 година българският народ доказа, че има и желанието, и волята, и готовността да кове собствената си съдба в свободна и обединена България!". Това каза в словото си президентът Росен Плевнелиев. Той цитира Константин Иречек, според когото "Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят".

Президентът призова да се помни, че нашите предци са застанали като един в защита на Съединението и че именно в тези първи години от живота на Свободна България се е оформило онова чувство за синовен дълг, с което българите са защитавали Родината през последвалите войни.

В словото си Плевнелиев се спря на кризата с бежанците, като отбеляза, че ”само заедно можем да решим всяка криза”.

"Решението на кризата с бежанците не е по силите на нито една държава, която и да е тя. Европа може да решава кризите, независимо дали те са гръцка, украинска, бежанска или друга, само когато сме заедно. Европа е силна, когато е обединена. Българският народ е силен, когато е единен. Ние сме българи, но и европейци. Градим своето достойно място в семейството на европейските народи, както ни завеща Левски. Трябва да отстояваме единството на българската нация, трябва да продължим да вярваме в завета на основателите на Европейския съюз за единство, общ глас и съюз на народите в Европа, като научен урок от две световни войни и безброй конфликти и жертви, които поколения европейци преживяха и изстрадаха в миналото”, заяви държавният глава.

"След като в годините назад народът ни е успявал да съхрани единството си и е преодолявал изкуствените разделения, вярвам, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, които ни обединява, отколкото ни разделя. Като помним и пазим завета на предците ни, можем уверено и с общи усилия да работим, за да бъде страната ни стабилна и просперираща", заяви премиерът Бойко Борисов в поздравление по случай празника, разпространено от пресслужбата на Министерски съвет.

"След като в годините назад народът ни е успявал да съхрани единството си и е преодолявал изкуствените разделения, вярвам, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, които ни обединява, отколкото ни разделя. Като помним и пазим завета на предците ни, можем уверено и с общи усилия да работим, за да бъде страната ни стабилна и просперираща", заяви премиерът Бойко Борисов в поздравление по случай празника, разпространено от пресслужбата на Министерски съвет.

"Ако искаме да сме честни пред себе си и пред другите, не можем да не признаем и това, че като народ и като общество, ние нерядко допускаме да ни ръководи не заветът на Съединението, а богопротивният дух на разединението. Ето защо, на този толкова тържествен и празничен ден ние сме призвани не само да отдадем синовна почит към онези, които извършиха делото на Съединението, но и да се вгледаме в себе си днес, в това, което води нашето съвременно общество - дали то е духът на единството и Съединението или духът на разпада и на разпиляването”, казва словото си по повод празника Патриарх Неофит.

На 6 септември 1885 г. е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.

“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област.

Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”, се казва в манифеста.

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.

На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.