Президентът върна скандалните поправки, които позволяват проверки в медии и цензура

Президентът върна скандалните поправки, които позволяват проверки в медии и цензура

Президентът Румен Радев наложи вето върху спорните поправки в Закона за защита на личните данни, които позволяват проверки в медии и отказ за достъп до информация.

 

Приемането на промените бе аргументирано с общия европейски регламент GDPR, но държавният глава смята, че регламентът не е разбран правилно. 

 

"Европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация", посочва държавният глава.

 

Според него с формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация.

 

"Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл", смята държавният глава.

 

Според него не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна и небалансирана мярка.

"Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като "се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи", смята Радев.

 

Това е поредният път, в който президентът връща законодателни текстове, но в почти всички случаи управляващото мнозинство ги прегласува.

 

"Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности", призовава президентът.

 

Законовите промени вече бяха разкритикувани от неправителствени организации и правозащитници. Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България призова Радев да върне текстовете, тъй като вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното.

 

Според промените обработването на лични данни за журналистически цели ще бъде законосъобразно, когато се извършва при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

 

Същото ще важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки.

 

Законът предвижда и критерии, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се преценява какво е влиянието, което разкриването на личните данни на дадено лице, обект на журналистически материал например, или тяхното оповестяване, може да окаже върху личния живот и доброто име на въпросното лице. Друг от критериите е за това какви са обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора.

 

Ще трябва да се отчита и дали данните са за хора, обхванати от разпоредбите за конфликт на интереси, или става дума за хора с "по-занижена защита на личната си неприкосновеност", чиито действия имат влияние върху обществото.

 

Депутатите все пак приеха, че при проверките си Комисията за защита на личните данни не може да изисква от медиите да разкриват източника си на информация.

 

Програма "Достъп до обществена информация" също излезе с позиция срещу поправките още преди окончателното им приемане. В нея те изразиха притеснението си, че поправките са равнозначни на въвеждане на цензура.

Още по темата
Още от Общество

Защо УНСС е на път да фалира?