Президентът върна скандалните промени в административния кодекс

Румен Радев, сн. БГНЕС

Президентът Румен Радев наложи вето върху остро оспорваните от гражданския сектор и БСП поправки в aдминистративния кодекс (АПК). Основният аргумент на държавния глава е, че промените в закона ще намалят интензитета на защитата на правата на гражданите от актовете на властта.

"(Оспорваните) разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията", казва Радев.

Веднага след окончателното приемане на поправките в кодекса БСП обяви, че ще оспорва голяма част от тях пред Конституционния съд. Междувременно "Демократична България" и "Правосъдие за всеки" призоваха Румен Радев да им наложи вето. Преди ден 50 граждански организации подкрепиха и искането на "Програма Достъп до информация" за вето.

Върху какво пада ветото

Президентът налага вето върху промените в кодекса, които променят правилата за подсъдността, закритите съдебни заседания, драстично увеличените такси в касационното производство и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.

"Тези разпоредби ще намалят способността на административното правосъдие да бъде сред основните фактори, които гарантират баланса и контрола между властите в държавното управление и върховенството на закона. Така е застрашен правовият и демократичен характер на съвременната държава", казва Радев.

Вето се налага върху неяснотата дали Върховният административен съд (ВАС) ще разглежда като първа инстанция делата срещу актовете на изпълнителната власт.

Румен Радев критикува и въвеждането на закритите заседания по делата на последна инстанция (касация). Той напомня, че основен принцип на правораздаването е, че то е публично. Това става възможно, ако е взето решение от съдията-докладчик или от направено от страните изрично искане. Аргументът бе, че във ВАС няма достатъчно зали и така ще се гледат повече дела.

"Принципът за публичността на съдебните заседания има двояко значение. От една страна, той е гаранция за справедлив процес, в който страните имат право не само лично да участват, но и да са защитени срещу администриране на правосъдието на тъмно, без обществено наблюдение. От друга страна, този принцип е гаранция за реализиране правото на гражданите да получават и разпространяват информация", казва Радев.

Президентът налага вето и върху драстичното увеличение на съдебните такси.

"Няма аргументи и защо например дружествата, предоставящи водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги, ще заплащат прости такси в размери като гражданите, а юридическите лица с нестопанска цел ще заплащат такси като търговски дружества. Така увеличените прости такси ще са практическа пречка за упражняване на процесуалните права на значителна част от гражданите и юридическите лица", казва Радев.

Той напомня, че дори редуцираната такса по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване е увеличена пет пъти в сравнение с действащата досега.

"Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване. В този смисъл въвеждането на пропорционални такси, които са типични за гражданското правораздаване, е несъвместимо с административното правосъдие, при което споровете са за незаконосъобразно осъществяване на държавно управление", казва Радев и допълва, че това е в пълно противоречие с природата и целта на административното правосъдие – да гарантира защитата на по-слабата страна, т.е. на гражданите от произвола на администрацията.

Може би най-оспорваната промяна в АПК бе именно рязкото увеличаване на таксите за касационните жалби. За граждани те се увеличават 14 пъти - от 5 лв на 70 лв. За фирмите и гражданските организации таксите поскъпват от 25 лева до 370 лв, което пак е 14-кратно увеличение.

Най-сериозно е увеличението на таксата за касационно обжалване при определяем материален интерес за фирми. Ако интересът е под 10 милиона лева, таксата ще бъде 0.8% от интереса по делото, но не повече от 1700 лева. Ако интересът е над 10 милиона лева, таксата за касационното обжалване скача от сегашния размер 5 лв. до 4500 лв., което е увеличение 900 пъти. Таксите за първа инстанция не се променят и остават 10 лв. за граждани и 25 лв. за фирми и организации.

Не премахвайте втория шанс за правосъдие

Президентът изцяло се противопоставя на премахването на касационната инстанция в съдебните производства по някои административни дела, които и без това са двуинстанционни. Т.е. Те вече ще се гледат само на една инстанция, което се посочва като нарушение на правата на гражданите.

Това са делата срещу ревизионните актове на данъчните с материален интерес до 750 лв за гражданите и до 4000 лв за юридическите лица. Другият проблем е ограничаването до една инстанция на споровете за принудително отчуждаване на частни имоти за нуждите на проучването и добива на подземните богатства и за отмяна на принудителното отчуждаване. До една инстанция се ограничават споровете за обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване, за обезщетения за майчинство, за обезщетения за безработица, както и по спорове за социални помощи.

"Една правова държава, която също е и социална, трябва да осигури в пълна мяра защитата на правата на гражданите, още повече когато тези права са признати и гарантирани от конституцията", казва Радев.

Проблем представлява и отпадането на касационното оспорване на съдебни решения, свързани с достъпа до обществена информация.

"Така се отслабват гаранциите за правото на информация, определяно не без основание като основа на всички други права. Освен конституционно признато, това право е част от правата по Хартата на основните права на Европейския съюз", се казва във ветото. Румен Радев критикува и липсата на публичност при гласуването на проекта.

Споделяне
Още по темата
Още от България