Президентът връща Закона за Сметната палата

Президентът връща за ново разглеждане приетия неотдавна Закон за Сметната палата, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Законът предизвика силни критики на експерти и на евродепутати. Според повечето мнения промените в закона са направени, за да се лиши от независимост главната одитна институция на държавата, да се смени ръководството ѝ и на практика да се сложи под контрол дейността ѝ.

Особено активен критик на закона беше сегашният председател на палатата Валери Димитров, който е на поста втори мандат.

Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон, пише в мотивите си президентът.

Той посочва, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата - тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете ѝ в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения, се казва в мотивите.

Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно 9, а не, например, 5, 7 или 11 членове при запазването на същите функционални одити - финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити.

Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му, се казва още в мотивите.

Произволното определяне на броя на ръководните длъжности в институцията, а впоследствие нагаждане на организацията на дейност според тези длъжности, не води до реформи и повишаване на ефективността на контрола. Не е ясно и откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.

Според държавния глава недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на палатата, включително и за числения ѝ състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип.

Друго значимо несъвършенство на закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандата на председателя или на член на палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата. Парламентът може да отстранява председателя или член на палатата за неизпълнение на служебни задължения, без изрично в закона да е посочено кои нарушения са тежки.

Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време, казва още президентът Плевнелиев в мотивите си, с които връща закона.