Президентът връща Закона за Сметната палата

Президентът връща Закона за Сметната палата

Президентът връща за ново разглеждане приетия неотдавна Закон за Сметната палата, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

 

Законът предизвика силни критики на експерти и на евродепутати. Според повечето мнения промените в закона са направени, за да се лиши от независимост главната одитна институция на държавата, да се смени ръководството ѝ и на практика да се сложи под контрол дейността ѝ.

 

Особено активен критик на закона беше сегашният председател на палатата Валери Димитров, който е на поста втори мандат.

Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон, пише в мотивите си президентът.

Той посочва, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата - тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете ѝ в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения, се казва в мотивите.

Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно 9, а не, например, 5, 7 или 11 членове при запазването на същите функционални одити - финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити.

Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му, се казва още в мотивите.

Произволното определяне на броя на ръководните длъжности в институцията, а впоследствие нагаждане на организацията на дейност според тези длъжности, не води до реформи и повишаване на ефективността на контрола. Не е ясно и откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.

Според държавния глава недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на палатата, включително и за числения ѝ състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип.

Друго значимо несъвършенство на закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандата на председателя или на член на палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата. Парламентът може да отстранява председателя или член на палатата за неизпълнение на служебни задължения, без изрично в закона да е посочено кои нарушения са тежки.

Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време, казва още президентът Плевнелиев в мотивите си, с които връща закона.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?