Президентските инициативи - прекалено малко, прекалено късно

Президентските инициативи - прекалено малко, прекалено късно
Лекцията на президента Първанов по въпросите на националната и енергийна сигурност, макар и посветена на особено актуални въпроси от безспорен обществен интерес, закъсня с повече от 5 години и имаше повече характер на кризисен пиар, отколкото на граждански и политически акт на осъзната отговорност за неотложен публичен дебат.

Това е становището на Българската асоциация за външна политика (БВАП) с председател Петър Андонов, разпространено в петък.

Тази реч трябваше като смокинов лист да прикрие остри дефицити в концептуалната база на националната сигурност и още повече личната съпричастност на държавния глава към тоталния провал на държавните институции в ранната диагностика, превенцията и терапията на енергийната и финансова криза, посочва БВАП.

Лични "заслуги"

В продължение на целия си мандат президентът пренебрегваше значението на невоенните аспекти на сигурността, доказателство за което е и тяхното отсъствие от доктрината за национална сигурност. Лично негова отговорност бе да ангажира, в частност, Консултативния съвет за национална сигурност в адаптирането на концептуалната и институционална база към новите глобални предизвикателства към националната сигурност.

От личната му намеса и участие във формулирането и реализирането на ключови външнополитически цели и задачи, произтича впрочем и неговата пряка отговорност за едностранното обвързване на България с политиката на експанзия на руското влияние в Европа чрез енергийни проекти.

Всеизвестен факт е личната му интервенция при подписване на злополучния нов газов договор с "Газпром" и среднощното подписване на проекта "Южен поток", който за пръв път предоставя право на собственост върху газопреносна инфраструктура в България на "Газпром", се казва в становището на БВАП.

Отбелязва се, че Румен Овчаров не успя да стори това по времето на правителството на Жан Виденов, затова пък успя при активното съдействие на президента Първанов.

Издигната от държавния глава позната теза на руската дипломация за многополярния свят и идеите му за прагматична равна близост на България с Русия от една страна, и ЕС и САЩ от друга, издава повърхностния характер и привидността на декларираното възприемане на евроатлантическите ценности от адептите на посткомунизма, според оценката на БВАП.

Трудно е да си представим, че президентът и близките нему кръгове не са съзнавали последствията за репутацията на България от безмълвното приемане на определянето на страната ни от техните руски наставници като "троянски кон" в ЕС и НАТО: изявления, които на практика поставят под съмнение лоялността ни като съюзник и партньор в ЕС и НАТО. Правилно се твърди, че руско-украинският конфликт има геополитически, а не икономически характер, но от тази констатация задължително трябва да следва анализ, позиция и мерки.

Пропуснати години

Благодарение на грешни приоритети и неправилно формулирани цели, залагайки изцяло на руската карта в енергийната сигурност, България пропусна, като минимум три години, да преориентира усилията си към реализацията на редица ключови проекти на енергийната диверсификация - като интерконекторните връзки, изграждането на терминали за втечнен газ, увеличаване на капацитета на газохранилището, мобилизирането на крупни инвестиции за местни проучвания и добив на природен газ.

Нещо повече, президентът на практика сне от дневния ред на своите разговори с ръководители на руската държава всички трудни теми на отношенията между ЕС и Русия, като ратификацията на Енергийната харта и Транзитния протокол, независимия достъп до енергийните суровини на Централна Азия и Каспийския регион и реципрочността и недискриминационния достъп за български компании до енергийни активи на руска територия, посочва БВАП.

Асоциацията не приема като сериозни обясненията за равна отговорност на всички български правителства или за неинформираност на сегашното. Като хора, занимаващи се професионално с българската външна политика и запознати с информационните процеси, твърдим, че ръководството на страната през последните години е разполагало с достатъчно сигурна и качествена информация за опасните тенденции в руско-украинските отношения и за високата вероятност от силови акции от руска страна спрямо Украйна, без оглед на интересите на европейските потребители, включително България, се казва в становището.

Няма оправдание за "изненадата" от газовата криза

По-нататък се отбелязва, че президентът и правителството нямат оправдание за липсата на конкретен план след първата "газова" война на Русия с Украйна, още повече, че за това България разполагаше с достатъчен политически и финансов ресурс, включително с подкрепа на съюзниците в ЕС и НАТО. Трудно можеше да се очаква, че за две години и половина могат да се построят нови алтернативни газопроводи - но България можеше реално да направи интерконекторните си връзки, да разшири газохранилището в Чирен и ангажира български и чуждестранни компании в търсенето на енергоизточници на българската територия.

Президентът игнорира и възможностите да допринесе активно за заздравяване на отношенията ни с Турция и Гърция, които без особен шум реализираха конкретен проект за алтернативни доставки на природен газ "Посейдон". Нещо повече – освен, че се включихме в проекти за заобикаляне на нашите съседи и партньори, ние на практика занемарихме възможността да координираме политиката си с тях по алтернативни и преки доставки на природен газ, включително тарифните си политики.

Президентът и правителството не могат да не си дават сметка, че заиграването по картата на конфиденциалността на договорите с "Газпром" на практика усилва монополния ресурс на Кремъл на газовия пазар и подкопава усилията на ЕС за енергийна независимост.

Президентът Първанов носи лична отговорност и за продължаващата криза в българската енергийна дипломация и липсата на синхрон между институциите в индентификацията и решаването на проблемите на енергийната сигурност. Не е тайна, че липсват ефективни миханизми за координация в политиката на енергийна сигурност между институциите в това число между Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и енергетиката, специалните служби и българските енергийни корпорации, посочва БВАП.

Закъсняла активност

В становището се обръща внимание на закъснялата активност на президента Първанов по неруските дестинации на енергийните ни отношения. Първо, защото в по-голямата част от случаите става дума за пиар инициативи, а не за системни действия, основани върху разчети и координирани действия с корпоративния сектор.

Трудно могат да се съчетаят като страни на една и съща политика доброволните ограничения за внос на природен газ от неруски източници, които България пое по последния ревизиран договор с "Газпром", приет с личното лобиране на президента, и текущата стойност на добрите намерения за възможни доставки на природен газ от Азърбайджан, Туркменистан, Египет и други дестинации.

Без алтернативни тръбопроводи и терминали за втечнен газ, тези нови външнополитически акции на българския президент остават несполучлив опит за пренаписване на близката история и снемане от отговорност за тихата ерозия на евроатлантическата ни ориентация.

БВАП смята, че в речта на президента има редица закъснели прозрения, повечето от които предназначени да осигурят необходимия политико-дипломатически комфорт в навечерието на енергийната конференция, чийто организатор е той.

Без съмнение, направените изявление издават амбицията на президента за дългосрочно оставане в полето на енергийната дипломация, дори и след напускането на "Дондуков" 2, е становището на БВАП.

Заключението е, че дори тази тактика да успее, тя едва ли ще освободи Първанов от отговорността за вредите, нанесени на стратегическите интереси на българската държава и за компрометирането на почти двадесетгодишните усилия на страната ни да се интегрира в семейството на евроатлантическите демокрации.

Споделяне
Още по темата
Още от България