Президентският вот има шанса да разбие статуквото и остатъците на прехода

"Това управление е силно разклатено откъм простата парламентарна математика. Обаче в НС са субекти, които са слаби, попаднали са в парламента на ръба и са силно обезпокоени, че при едни предсрочни избори няма да попаднат. Такива субекти могат да искат разни неща, даже да капризничат за неща, за които не би следвало. Но доминиращото в тяхното поведение ще бъде рискът те да не попаднат в следващ парламент. Така че парламентът не е дестабилизиран". Това заяви лидерът на "Движение 21" в интервю за Mediapool.

Госпожо Дончева, как тълкувате факта, че двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, ще се надпреварват коя по-късно да обяви кандидат-президента си?  

Двете най-големи партии, според обявените от "Галъп" рейтинги, не бързат с обявяването на кандидати, защото не са им много ясни.  Когато кандидатът ти е ясен, ти можеш много спокойно да разставиш във времето обявяването, организацията и прочие.

Въпросът за ГЕРБ е неясен поради няколко причини.  Първо, защото те отстраниха досегашния президент Плевнелиев, като го накараха да се самооттегли. Същевременно за Бойко Борисов е неясно дали трябва да влиза в това състезание, бягайки от сегашната си позиция. Само неговият кръг знае има ли в държавата някои трудности, които още не са известни публично, но за тесния кръг в управлението са известни. Или иначе казано – трудности, които той трябва да изпревари.  Ако в общия случай  президентският пост не е по-атрактивен от поста на премиера, но ако се знае, че се задават трудности, които трябва да бъдат избегнати, това е добър пристан.  С това искам да кажа, че при определено стечение на обстоятелствата може за президент да се кандидатира дори самият Борисов.  

Ако не се кандидатира самият Борисов, той ще си остави опция докрай – да се кандидатира ако му е нужно. По тази причина ГЕРБ няма да обяви рано кандидат.  Борисов ще си направи резервни варианти, за които дори мисля, че самият той не е сигурен кой е най-добър.  Може да има иначе вътрешно партийни съображения. Може да има чисто политически съображения – ако, например, извадиш в битката действаш кмет, да спечелиш пак града с друг кандидат. Това не е толкова лесно, защото има няколко града, в които Борисов не може да каже, че гласовете за кмета са гласове за ГЕРБ.  Най-малко поради това, че кметовете му имат ангажименти към определени хора.  

Да, хубаво би било кандидатът да бъде обявен по-рано. Но политически това не винаги е необходимо. Иначе – БСП има пълна неяснота с кандидата.  И това, което се прави, са маньоври някакви.  Партията да кажела какво иска – широка коалиция, тясна коалиция, без коалиция, с лявата България, с другата България, с Божидар Томалевски от другата България...

Ако се върнете към предишните президентски кампании, ще видите, че изборът на Петър Стоянов стана с предварителни избори, които елиминираха Желю Желев, във време когато СДС и БСП бяха двете части на двуполюсния модел и всяка имаше достатъчна електорална тяга. Може би това е била кампанията, в която по-рано е започнало състезанието. Издигането на Георги Първанов стана в последния момент. Не може да кажете, че ранното или късното издигане на кандидатите влияе на резултата.  

Очевидно обаче проблемът не е в липсата на ясно изразен кандидат. Тъй или иначе интригата около президентските избори също държи нацията будна.  Ясно е само, че не може да се номинират неразпознаваеми кандидати в късна фаза.  Разпознаваеми лица смятам, че имат 5-6 от партиите. Каква формула ще избират за издигането им – тяхна си работа.  

Тревожи ли ви факта, че БСП не ви припозна като част от лявата България, защото нали ще правят подобно обединение, а и фронт срещу ГЕРБ?  

Това че не са ни припознали като част от "лява България" значи, че сме си свършили добре работата по отграничаване от БСП. Ние в "Движение 21" не сме БСП-3. Това показва и социологията.  

В този смисъл – ще се кандидатирате ли за президент, ще участвате ли на президентските избори като "Движение 21" или не?  

"Движение 21" сигурно ще участва на президентските избори. Как точно – ние също имаме свои технически действия, които трябва да извършим, за да си изберем вариант. Принципно ние не затваряме врати в ранна фаза за никакви варианти. Смятаме, че трябва да се направи едно сътрудничество между анти-ГЕРБ настроените граждани, които могат да бъдат партийци, но могат и да не бъдат партийни членове, могат да бъдат от гражданското общество – активно протестиращи, могат да бъдат и пасивни.

Промяната е желана от хората, които си дават сметка, че ГЕРБ опростачва страната и обрича ефективната работа на всички останали нормални хора. Други пък смятат, че ГЕРБ е откровено недемократична формация, която е изпълнител и машина на старата комунистическа номенклатура. Те също биха искали промяна.  Ние също искаме промяна.

Онзи ден един много известен българин зад граница ми каза: "смятам, че не е далеч денят, когато в българската история управлението на ГЕРБ ще бъде забелено с коректор". Т.е. това ще бъде исторически период, за който ще трябва да забравим час по-скоро.  

Всички тези хора, които смятат така, трябва да бъдат по някакъв начин организирани.  Как да се случи това – не е ясно все още.

Добре, обаче вие говорите сякаш за дълъг период на това управление.  То не е ли силно разклатено – ето няма парламентарно мнозинство, например?  

Не се заблуждавайте. Това управление е силно разклатено откъм простата парламентарна математика. Обаче в НС са субекти, които са слаби, попаднали са в парламента на ръба и са силно обезпокоени, че при едни предсрочни избори няма да попаднат. Такива субекти могат да искат разни неща, даже да капризничат за неща, за които не би следвало. Но доминиращото в тяхното поведение ще бъде рискът те да не попаднат в следващ парламент.

Така че парламентът не е дестабилизиран.  От друга страна имате много политически субекти, които щом са влезли във властта не искат да излизат по никакъв начин. Те са обяснили, влизайки във властта, че по този начин ще подпомагат реформата. И ако ги питате какво точно включват тези реформи, или кога са започнали, или пък защо не са приключили тези реформи – тези хора нищо не могат да ви отговорят.  Как искате тези хора да напуснат управлението?  Ами няма да го напуснат.  Т.е. какво имаме – ПФ, които не искат край на парламента, независимо за какво се борят, БДЦ, които Ковачки присвои и които не искат да напускат парламента; РБ, които половината са в правителството и не искат да напускат парламента. Даже и АБВ не искат да напускат парламента.  Как ще падне правителството? Няма да падне.  Тези, които ви изброих, ще трябва да видят спасителен бряг, за да тръгнат да напускат.  

Казахте, че ГЕРБ сами са оттеглили Плевнелиев? Защо?  

Не искат да е Плевнелиев.  А ако се ангажират с подкрепа по-отрано за втори мандат, какъвто Плевнелиев искаше, това означава, че Бойко Борисов си запушва вариантите, за които говорих. Може би пък и Цветан Цветанов да си запушва вариантите.  

До каква степен, според вас, ДСБ взеха участие в елиминирането на Пленелиев?

Според мен те не са имали такава цел.  Публичните им предложения не бяха с такава цел.  Просто така се получи. Но резултатът е олекването на хората, които предлагат такива варианти.  

Реалистична ли е, според вас, обща реформаторска кандидатура за президент?  

Не мисля. Партиите в РБ се ненавиждат - дори да излъчат някого, което не трябва да се изключва. Но, когато започнеш да изваждаш кандидати, за да имаш кандидат, никога не може да се получи добър резултат. Това обаче няма да промени ненавистта помежду им.  

Наблюдавайки политическите процеси как смятате – Слави Трифонов прави ли политически заявки? От Инициативния комитет за референдума твърдят, че няма да правят партия, но поведението им е силно двусмислено?  

Слави Трифонов е политически фактор и то не от сега.  Той е фактор от 90-те години, когато го сваляха от екран, предаваше от едно мазе, после го качиха на друг екран.  Слави Трифонов е бил с изключителна роля в избора на Бойко Борисов за кмет, с изключителна роля в доброто представяне на Меглена Кунева на миналите президентски избори. С много сериозна роля в парламентарни избори. Може би е бил по-ангажиран с персони в по-ранните си години, сега може би е по-скептичен към конкретни фигури.  

Дали може да прави политически проект?  Сигурно има хора, които да му кажат, че да събереш хора на стадион като публика на един концерт не е като да спечелиш избори.  Разбира се, Слави Трифонов е разпознаваем в максимална степен, което е плюс. Съществен проблем му е, че един политически проект с негово участие, а не под негов патронаж, ще го свали от ефира, а ефирът е най-силното му оръжие.  И би било най-силно оръжие в борбата за статуквото.  

Вие мислите ли, че той с конкретно тези шест въпроса иска да се бори със статуквото?  

Не. Смисълът на участието на Слави с референдума аз го виждам като политическа заявка, защото той е мислил по определени важни за обществото въпроси. Второ – когато с референдум има избори, той заради референдума ще има право на агитация. Агитацията ще бъде за референдума, но когато агитацията бъде сериозно уплътнена това де факто е друго време за агитация, която ще се използва всъщност за изборите.  

Кой е фаворитът му тогава за президент?

Не знам кой е. Но формулирането на въпроси за референдум и осигуряването на референдума заедно с избори е допълнителна възможност за влияние върху резултата на самите избори, а не само на референдума.  За участие в организацията, за участие със застъпници, макар за допитването, но които можеш да използваш за друго – опциите са много.  Така че смисълът да има референдум паралелен на президентския вот дава такива възможности.  

Твърдите, че управлението е стабилно, с цялата смешка в това. Но многото натрупващи се въпроси без отговори – примерно случилото се с КТБ, не дестабилизират ли властта?  

Да, стабилно е. Дестабилизиране обаче също върви.  Това са два противоположни процеса, които вървят заедно.  Дестабилизирането става заради липсата на идеи какво да се прави, заради липсата на персони – управленци, не само на ниво министри, а и на ниво заместници, на ниво шефове на управления, ако искате дори на ниво парламент, където в момента е страхотен кадрови недоимък.  Но, особено на ниво заместник-министри и шефове на управления е очеизвадна връзката на ГЕРБ със старата комунистическа номенклатура.  Което поставя смешния въпрос – каква дясна формация всъщност е ГЕРБ?  И води до констатацията, че ГЕРБ всъщност запушва както дясното, така и лявото у нас.

Върви тенденция в публичното пространство да се обрисува "добро" и "лошо" ГЕРБ – или иначе казано добрите, по-реформаторски настроени министри като Бъчварова или Томислав Дончев, срещу ретроградни сили като Цветанов, примерно. Вярвате ли, че има "добро" и "лошо" ГЕРБ?

Не. Понеже Бъчварова нищо не разбира от вътрешното министерство, тя е добра така ли?  Понеже Томислав Дончев от еврофондовете не е много ясно от какво точно разбира. Какви точно пари са осигурени, какви са спрени?  Не е ясно какви преговори се водят за новите програми, кой ги избира тия нови програми, какво сме получили ние от плана "Юнкер"?  Защото нали си давате сметка, че ние към момента отчитаме стари неща, които са договори в предишни периоди, а и отпускани тогава.  В момента имаме една енигма. Поне преди това министрите се занимаваха с това да участват с рязане на ленти. Като се преустанови тази дейност, то не остана...

Казвате, че ГЕРБ е силно зависима от комунистическата номенклатура. Зависими ли са и от ДПС? Случайно ли бе, че именно Борисов прогласи "оттеглянето" на Делян Пеевски, а пък се оказа, че вместо това депутатът си купи последно печатници?

Да, прехвърля си неща и си ги носи в Дубай.  Но иначе – Борисов и Пеевски са на практика съдружници като в "Левски".  Понеже в момента всички гледат ЦСКА, мисля че е много важно да обясним какво се случва в "Левски".  Иво Тонев, който е един от големите съсобственици на акции в "Левски" обявява, че си подава оставката. Откъде си подаваш оставката, ти нали си собственик? Юридически като член на управителния съвет би могъл да си подаде оставката, но вие представяте ли си собственикът да си подаде оставката от управлението.  

Каква е връзката с държавното управление?  

Връзката е въпросът кой всъщност е собственикът.  Ако приемете, че е нелепо собственикът да се оттегли от управлението, първият логичен въпрос е кой е действителният собственик?  Защото очевидно е, че реалният собственик маха едни и слага други.  Там (в "Левски") има други реални съсобственици. И един от тях е Пеевски. Той формално никъде не фигурира. Както в "Левски", така и в държавата това са принципалите. Борисов и Пеевски.  Ама, че единият бил отишъл в Дубай, а другият бил останал тук – няма значение.  

Иначе да – Пеевски ще бъде значително отслабен, ще бъде може би принуден да живее в чужбина.  Ще му вземат вероятно част от дълготрайните активи, които си е прибрал.

Казахте, че КТБ виси без отговор. Ми няма да има отговор, защото "тайната" още си я делят.  А пък като минат 10 години след деленето ще засечете къде са отишли активите. Сега нищо няма да се разбере.

Каква ще е ролята на ДПС в президентските избори, според вас?  

ДПС няма да се самопредложат. Те ще участват, защото много отдавна български президент не е избиран без ДПС.

ДПС ще играе сериозна роля, докато не стане ясно разцеплението на ДОСТ и ДПС и промененото отношение на турската държавата към ДПС, сериозните съмнения, че всъщност ДПС е партия под руско управление. Всички тези компоненти трябва да дадат отговор на въпроса – ще се разцепи ли електоратът на ДПС, ще се обезкуражи ли едната част? Досега е ясно само, че турската държава няма да осигури такъв брой гласове, какъвто са получавали на последните няколко избора.  

Но всъщност аз не знам до каква степен при втория мандат на Първанов и после при избора на Плевнелиев турците в Турция са били определящи.  При първия мандат на Първанов не бяха – това знам със сигурност.  

Възможни ли са предсрочни парламентарни избори?  

Те са възможни, обаче не могат да се случат със заклинание.  Аз смятам, че сегашните президентски избори имат едно основно и много голямо определящо значение – да стартират промяната на статуквото, или иначе казано – разбиване на останките на прехода.  

Статуквото на прехода е прекалено дирижирано от БКП преди 89-та година и от определени фактори на бившите специални служби. Тази работа трябва да се разчисти и хора, които разбират какви зависимости ще се прекъснат, да тръгнат напред, за да може да дойдат левици и десници, които стъпват върху естествени привързаности към определени идеологии.  Да дойдат хора, които не са дирижирано задкулисие.  

Защо точно тези президентски избори? И с какво може една президентска фигура да помогне на процеса, за който говорите?  

Като искаме да загубим още историческо време – можем.  Както се казва – толкова сме загубили, що да не загубим още... Но – тези избори позволяват това да стане, защото ако бъде пропуснат и този шанс трябва да си дадете сметка, че по естествен път, еволюционен, след няколко години няма да има нови възможности.  Защото, когато разстъпкваш едно статукво отдолу не никне по-лесно трева, и цветя не никнат по-лесно.  Просто затъпкваш, затъпкваш и то така си остава. Хората си казват "просто си налягаме парцалите, няма смисъл".

Такова положение у нас устройва Европа, Великите сили, защото те се борят за кръстопътя на Балканите, ние сме в географския център, обясняват ни, че сме пълни цървули, обаче това място им трябва геостратегически – както на американците, така и на руснаците.  

Вие говорите за съпротива на президентските избори срещу ГЕРБ, обаче и БСП говорят за това.  Новото им ОФ ще даде ли резултат, според вас?  

Никакъв резултат няма да даде. Освен възможност след президентските избори БСП  и ГЕРБ да се прегърнат, независимо сега какво говорят.  

Същевременно президентските избори и ефективната победа над ГЕРБ, защото това ще бъде първи пробив след 2009 година, ще даде на доста хора енергия и надежда, че е възможна промяна.  Всъщност, безсмислени за мен са упражненията да местим парчетата лего в рамките на политическото статукво и да смятаме 25% на ГЕРБ по "Галъп" срещу 12% на БСП, 5 – на ДПС, и да казваме "ми то е ясно – толкова на толкова е положението, те трябва да се обединят".

Оставете тая работа – има 50% негласували, те трябва да бъдат увлечени. Трябва да се активират хора от негласуващите. Както стана в Румъния, или както стана в Австрия. Два месеца преди изборите в Австрия никой не очаквате, че двете най-големи политически сили там ще бъдат пометени.  

Да приемем, че сценарият ви се случи, до какво ще доведе това?

Трябва да тръгне стабилизиране на партиите – дясното в това насипно състояние на РБ не може да остане, независимо кой ти обяснява дали може да се комбинира с десни, полудесни и четвъртдесни, дали Кунева е дясна, дали била снаха на Политбюро и така нататък.  Там също трябва да стане ясно, че едни не могат да работят, а други могат. Тия, които могат, трябва да кажат – искаме промяна, искаме съдебна реформа, ама искаме ги до дупка, а не искаме ги на площада, а същевременно издигаме в Хасково "най-титулувания" обратен пример и си мислим, че никой в Хасково няма да пита защо Радан Кънев в София говори едно, пък друго прави при нас.  

Корнелия Нинова хубаво говори едно, обаче като видите Изпълнителното бюро, което състави, то е пълно мазало, пълен триумф на модела КОЙ, на стари олигарси. Ама ако Нинова сега е направила това бюро, смятайки че няма къде да мърда, защото е поела определени ангажименти, ако бъде вкарана в коловоз на промяна и види, че шансът на БСП е в тая промяна, тя също ще трябва да преосмисля. И ще преосмисли от състава на ръководството до размисъла – ще продължи ли БСП да държи тая позиция срещу съдебната реформа и да ходи да се снима при Тодор Живков на паметника.  Да, едната част, която са я подкрепили, ще отпаднат от каруцата, но БСП ще смени посоката съдбоносно.  Ако там има възможности за спасение, те са в участието на БСП в тази промяна, не в приповдигнатия тон на Кирил Добрев, който казва, че много живнала партията, защото той попаднал в ръководството.