При бедствия само имотите на социално слаби ще се възстановяват с държавни пари

Правителството реши да предложи на парламента да се ограничи кръга от хора, които могат да получат помощ за възстановянане на пострадалите си от бедствия имоти. Кабинетът гласува промени в Закона за защита при бедствия, предложени от Министерството на финансите. Според тях помощи ще има само за социално слаби, одобрени от Агенцията за социално подпомагане. Идеята е, че те не могат да застраховат собствеността си.

Само бедните, които нямат възможност да застраховат имотите си, ще разчитат на помощ от държавата и тя ще бъде до размера на данъчната оценка на съответния пострадал от бедствие имот, както и в момента. Освен това домовете им трябва да са законно построени и да не са имали конструктивни проблеми преди бедствието.

В момента законът дава възможност пари за възстановяване на частни имоти да се отпускат без значение какъв е социалният статус на собствениците. Това предизвика проблеми след земетресението в Пернишко, когато правителството гледаше искания за финансиране от хора с по няколко жилища или скъпи коли. Част от отхвърлените обжалваха отказа да получат пари.

С предлагания нов модел не се променя принципът, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но се очаква положителен косвен ефект, като се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите. 

Законовите изменения, предложени от правителството, обаче не решават основния въпрос с недостига на средства за подпомагане на пострадалите при земетресения, наводнения, урагани. Преди време финансовият министър Владислав Горанов лансира идеята за частните имоти да се създаде специален фонд, който да се пълни с приходите от данъка върху застрахователните премии, които са около 25 млн. лв. годишно. В гласуваните от кабинета промени обаче този механизъм не съществува.

Така източник за подпомагане остава бюджетът, с който разполага Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, който обаче редовно не достига и се използва основно за публични сгради и инфраструктура.