При недостиг на лекарства в аптеките ще се спира износът им

Мярката не противоречи на конституцията, твърди Николай Петров

Решителна мярка за облекчаване на проблема с липсващите лекарства по аптеките предлага здравният министър Николай Петров. Става въпрос за създаването на ограничителен списък на лекарства, чиито износ ще се спира, ако се констатира недостиг на българския аптечен пазар.

Това предвижда законопроект на здравното министерство за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, качени за обществено обсъждане на интернет страницата на ведомството. Целта е справяне с проблема с периодичния недостиг на важни лекарствени средства по аптеките, породен най-вече от т. нар. паралелен износ на медикаменти.

Интересното е, че предложението за ограничаване на експорта идва от ГЕРБ – същата партия, която през 2014 г. прати на Конституционния съд по-лека форма на ограничаване на износа, предложена от кабинета "Орешарски“ – а именно въвеждането на уведомителен режим, с аргумента, че това са лобистки и противоконституционни текстове. Впоследствие Конституционният съд действително откри несъответствие с основния закон, защото разрешителният режим бил маскиран като уведомителен, и на практика отмени мярката.

Сега без проблеми с конституцията

Този път здравното министерство, твърди, че проектът му няма да има проблеми с конституцията.

"Предложеният механизъм е съобразен с решение №1 от 29.01.2015 г. на Конституционния съд по дело №5/2014 г. Според това решение правото на свободна инициатива, прогласено в чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Р България, е допустимо да бъде пропорционално ограничавано, когато това се налага за опазването на други особено важни конституционни ценности, каквито са животът и здравето на гражданите. Считаме, че именно тази пропорционалност е постигната с предложените текстове, тъй като режимът на ограничения ще се прилага единствено за лекарствените продукти, включени в списъка, поддържан от ИАЛ. Този списък ще се изготвя по обективни критерии и въз основа на ясна и точна информация от конкретно посочени в закона източници“, посочва в мотивите си здравното министерство.

Според експерти мярката не противоречи и на правото на ЕС, а режими на контрол на износа на лекарства има и в други страни от ЕС като Гърция, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Португалия, Испания.

Експортът ще се спира при неизпълнение на заявки на 5 аптеки

Сега лансираното предложение е директно се предлага ограничаване на износа на определени лекарства, включени в специален списък, който ще се изготвя от експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Институцията ще обявява листата си на интернет страницата си и търговците на едро ще са длъжни да уведомяват ИАЛ, ако планират да извършат износ на тези лекарствени продукти.

Ограничителният списък ще съдържа медикаменти, за които въз основа на проверка от ИАЛ и регионалните здравни инспекции се установи, че е налице липса или недостиг. Проверките ще се правят, когато е налице забавяне или отказ от страна на търговец на едро да изпълни заявки на пет различни аптеки в рамките на един месец.

Лекарствените продукти, включени в ограничителния списък, ще могат да се изнасят, когато в срок от 5 работни дни от постъпване на уведомлението ИАЛ не издаде заповед за ограничаване на износа на съответното лекарство, предлага здравното министерство.

Предвижда се и завишаване на размера на санкциите за търговци на едро и за аптеки, извършващи нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък.

Паралелният експорт на лекарства процъфтява

Паралелният износ представлява продажба на медикаменти от европейски държави с по-ниски цени в други с по-високи. България е една от страните с най-ниски цени в Европа, поради което определени медикаменти стават предмет на паралелен износ за страни от Западна Европа. Това пък е неприемливо за фармацевтичните фирми, чийто финансови интереси за засегнати и затова те понякога изтеглят медикаменти от страната.

Периодично от аптеките в страната изчезват десетки лекарства за астма, диабет, артрит и други заболявания, а фармацевтичните фирми твърдят, че внесените опаковки превишават с 40% броя на пациентите, които ги ползват.

По оценки на хора от бранша и официалните институции, през последните години паралелният износ на лекарства бележи сериозен ръст. От 2010 година насам неколкократно са се увеличили както фирмите-дистрибутори, които се занимават с износ, така и количеството изнасяни опаковки и стойността на реекспорта, сочи секторен анализ на КЗК за пазара на лекарства.

Паралелният износ на лекарства неофициално се оценява на над 400 млн. лева годишно. Предположенията са, че 2/3 е чисто легалният износ, а 1/3 е незаконен. Противоречиви са и оценките коя част от износа – законната или незаконната - причинява по-голям проблем и липси на българския пазар.

Представители на фарма индустрията твърдят, че проблемът е в незаконния износ и държавата трябва да се справи с него, докато представители на здравните власти считат, че незаконният износ е ограничен, с малки мащаби и острата липса на медикаменти се дължи на легалния реекспорт.

Счита се, че най-сериозен обект на паралелелен износ са 50-60 лекарства, предимно антикоагуанти (противосъсирващи медикаменти), биологични продукти срещу артрит, инсулини, препарати срещу астма и др.

Регламентират се лекарствата за "състрадателна употреба“

Здравното министерство предлага още да се даде възможност за легална употреба у нас на т. нар. лекарства за състрадателна употреба от пациенти, страдащи от хронични, тежкоинвалидизиращи или животозастрашаващи заболявания, които обаче не се повлияват от разрешените медикаменти.

Занапред тяхното лечение ще може да се извършва и с медикаменти, за които са подадени заявления за издаване на разрешения за употреба или са в процес на клинични проучвания.

Предлага се и оптимизация на процеса по провеждане на клинични изпитвания, каквито вече ще могат да правят и личните лекари.

Намалява се и административната тежест при дарения на лекарства и за други фармацевтични дейности.

Още по темата
Още от България