При повече места в столичните градини влизат по-малко деца

Броят и капацитетът на столичните детски градини расте, но приетите деца в тях от пет години намаляват. Тенденцията продължава и през новата учебна година, а това оставя все повече кандидати извън общинските градини.

Много деца пък влизат в заветната градина в резултат на жребий.

Данните за парадоксалното увеличение на капацитета на градините, но намаление на записаните деца са на Националния статистически институт (включват и частните, които обаче са много малко в сравнение с общинските). Обяснението е, че години наред групите в забавачките бяха препълнени. От няколко години това се промени и се върви към изравняване на местата и на приетите, което обаче води до повече малчугани, които остават извън общинските забавачки.

Заради продължаващия от години недостиг на места в градините родители организират протест в Деня на детето. Едно от исканията им е осигуряването на ваучери за неприетите.

Спад на приетите от 2015 г.

Броят на приетите в градините деца започва да намалява от учебната 2015/2016 година, показват данните на НСИ. Тогава записаните в системата са били 45 665 деца. За изминалата учебна година (2019/2020 г.) в градините са били общо 44 372. Намалението е с 1293.

Като процент то е под 3 на сто, но в същото време поставя под сериозно напрежение системата, тъй като от общината постоянно обясняват, че строят нови градини и разширяват съществуващите, но ефект реално няма.

Според официалните данни местата в детските градини в София са се увеличили с 3443 за 5 години. За 10 години те са нараснали с повече от 11 000. Кметът Йорданка Фандъкова казва, че за това време са построени 100 нови детски градини. Според официалната статистика новите забавачки са 50, но в данните на кмета влизат и разширенията на съществуващи сгради или изграждането наново на етернитови здания.

Въпреки това за много от родители приемът на детето им в градина е по-радостно и невероятно събитие от евентуалното влизане на детето в елитна гимназия или университет.

Тенденцията продължава и за следващата година. След първото класиране за забавачките без места останаха почти 8000 деца, което е с около 1000 повече в сравнение с миналата година, въпреки че сега кандидатите бяха малко по-малко. Най-голям е проблемът за яслените и първа градинска група, тъй като там на практика е основният брой новокандидатстващи. След късмета за класиране в ясла или в първа група обикновено децата не кандидатстват повече, тъй като автоматично продължават в по-горните групи.

Ограничения

Парадоксът с увеличаването на местата в градините, но намаляването на приетите в тях деца се дължи на това, че в последните години под натиска на родителите Столичната община ограничи възможностите за свръхприем в групите. Все още се срещат групи с повече от 30 деца, но това обикновено се дължи на завареното положение. По принцип максимумът, определен от образователното министерство, е 25 деца за градина и 18 деца за ясла.

До преди няколко години свръхприемът беше възможен, тъй като общината допускаше до 10 деца повече в група, ако те са с хронични заболявания. Самите хронични заболявания пък не бяха конкретно определени и масово се приемаха малчугани с атопичен дерматит, например, или дори без никакви проблеми, но с бележка за такива от лекар.

В момента броят на децата с хронични заболявания е ограничен на до 3 в група, а за доказване на болестта се изисква експертно решение от ТЕЛК.

Недоволство

Продължаващата липса на места в детските градини предизвика и поредния протест на недоволни родители. Той е насрочен за 1 юни. Основните искания са да се осигурят ваучери за неприетите в общински градини деца, които да се използват в частните, както и да има ясен план-график за изграждане на нови забавачки.

"Тази година без място в столичните самостоятелни детски ясли (СДЯ) и детски градини (ДГ) останаха 7911 деца, 1800 места по-малко бяха обявени в кампанията за прием, спрямо предходни години. Това е равностойно на закриването на приблизително 20 детски градини.

През 2020 г. некласираните в СДЯ и ДГ бяха 7146 (3400 места остават за следващи класирания). Тази година няма места за 42% от кандидатстващите. Неприетите само в яслени групи през 2019 г. бяха 6 222, а през 2018 г. – 5 769", пише в отворено писмо на родителите, изпратено до местната и централна власт.

Според тях семействата, които нямат късмета да се доредят до градина, плащат не само за частна градина или детегледач, но и за държавната издръжка на приетите в общински забавачки през данъците си.

"Ако некласираните 7146 деца се преместят извън столицата, държавата ще е длъжна да осигури средства за посещението им в ясла/градина. В провинцията сгради има, но деца няма. Поради недостига на места в столицата, децата ни спестяват милиони на държавата - само защото живеят в София", смятат организаторите на протеста.

Според тях разликата в разходите на семейство с класирано и семейство с некласирано дете за период от 6 учебни години (2 яслени и 4 градински), може да достигне до 60 000 лева на дете.

Затова те настояват за "пряка финансова подкрепа - ваучери за всяко дете, некласирано в общинска ясла или градина". Идеята е ваучерът да се използва за "посещение на алтернативно детско заведение". Искат и адекватно подпомагане на алтернативните форми за отглеждане на деца - частни детски ясли и градини, родителски кооперативи, публично-частни партньорства, детски центрове и др.

Сред исканията е и "ударно строителство на нови ясли и детски градини, при ясен план-график". "Искаме да се знае: кога, къде и какво се строи и ще бъде построено? Ако е необходимо – преразглеждане и повишаване на месечните такси в яслите и детските градини на територията на Столична община", пише в писмото.

Общината: Строим градини

От общината към момента не подкрепят идеята за раздаване на ваучери за неприетите деца. Твърдят, че изграждането на нови градини е основен приоритет, а според изказване на кмета Фандъкова от преди няколко дни, в момента се строят 10 нови сгради – разширение на съществуващи или чисто нови градини.

В системата за детските градини е посочено, че за 2020 г. в плановете за изграждане на забавачки влизат 17 проекта. Част от тях трябва да се финансират с гласуваните в държавния бюджет 40 млн. лева за нови градини. До момента обаче за част от бъдещите градини дори няма обявени обществени поръчки. Други са на етап проект.

От години от Столичната община твърдят, че са нужни промени в нормативната уредба за изграждане на градини, за да може сградите да са с по-голям капацитет. Преди няколко дни Фандъкова дори обяви, че ще предложи забавачки да могат да се правят на партерните или първиоте етажи на офис и жилищни сгради.

Сред остарелите и ненужни според общината изисквания към строителството на градините са задължителната административна част, големите коридори, отделните помещения за спалня. Това са помещения, които реално се използват за кратко, а в същото време "изяждат" от пространството.

От години и зам.-кметът по образованието Тодор Чобанов, и кметът Йорданка Фандъкова обясняват как изискването за помещения за спане трябва да отпадне и да се позволи поставянето на разтегателни легла или такива, които се вадят само когато децата спят. Така на по-малко пространство ще могат да се правят градини за повече деца.

Според местната власт трябва да се променят и изискванията за отстояние при строителството на градини, които правят много от свободните общински парцели негодни за изграждането на такива сгради.