При промените не е нужно да хвърляме клиничните пътеки в историята

Аз ще започна с това, че ние не сме изненадани от идеята за въвеждане на ДСГ, тъй като това е идея отпреди две години, още когато се пишеше програмата на ГЕРБ за здравеопазване. Бяхме изненадани от факта, че в публичното пространство бяха презентирани идеи за строго фиксирани бюджети на лечебните заведения. Нещо, което действително не сме обсъждали като стъпка към ДСГ. Сега болниците работят с прогнозни бюджети, които могат да се коригират на тримесечие и, ако става въпрос за тях, това е различно.

Няма обаче драма в отношенията между здравния министър и депутатите от ГЕРБ.

Важното е да се каже, че ДСГ не са алгоритъм за лечение, а клинична класификация на случаите, на определени групи диагнози, изискващи сходни разходи за лечение.

Не е възможно системата да работи само във финансовата рамка на ДСГ, трябва да има и алгоритъм за лечение. Трябва да има и ниво на качеството на лечение. Нещо, което се постига с медицинските стандарти, с алгоритмите на клиничните пътеки. Постига се и с правилата за добра медицинска практика, които все още не са написани от съсловната организация на лекарите.

Искам да кажа, че предимството на ДСГ е, че това е един ясен и точен регламент за финансиране на системата. Това е много добър метод за управление и контрол на финансовите средства в системата, както и добър начин за събиране на възможно най-точната и ясна информация за това каква е заболеваемостта, какво е лечението.

Какво смятате за идеята да се даде по-голяма свобода на болниците и да не се придържат стриктно към клиничните пътеки като алгоритъм за лечение?

Трудно би се контролирало качеството по изпълнението на лечебните алгоритми. Много трудно би се преценило дали в пълен обем са изпълнени всички процедури, които е трябвало да бъдат изпълнени или не.

Все пак в момента с отчитането по клиничните пътеки контролните органи от НЗОК могат да направят експертиза и оценка за това доколко са спазени алгоритмите по клиничната пътека, които всъщност са и алгоритмите по медицинските стандарти.

Т. е., според вас е важно да има стриктно придържане към клиничната пътека като алгоритъм за лечение...

Точно така. Аз мисля, че трябва да има такъв алгоритъм, чрез който да се следи за качеството на извършените процедури. Може би не бива да се противопоставят клиничните пътеки на диагностично свързаните групи, а да действат в синхрон – едните като метод за заплащане, а другите като алгоритъм за лечение.

Явно клиничните пътеки не са най-удачни, което ни показа и времето. Нещата се изкривиха, няма точна и ясна статистика за заболеваемост, за това какви диагнози се отчитат и какви заболявания се лекуват. Защото, каквото и да си говорим, биват изкривявани диагнозите. Например, няма клинична пътека за дадено заболяване и пациентите биват приемани по друга. Или пък дадена клинична пътека е по-добре заплатена и пациентите се приемат по нея.

Клиничните пътеки показаха своите несъвършенства, но не бива съвсем да ги отричаме и да ги хвърлим в историята. Може би трябва в момента да се анализира ситуацията и да се избере най-доброто от всички начини за финансиране на системата.

Някога коментирано ли е в по-широк формат как да се осъществи този преход. Според вас как е по-добре да стане това – плавно, с преходна година или изведнъж?

Въвеждането на ДСГ в никакъв случай не може да стане за една година. Затова и в момента има предложение пилотно първо в няколко университетски, областни, общински и частни лечебни заведения да се въведе тази система. Разбира се, че това трябва да стане плавно. Няма как по административен ред със закон да се определи една дата и да започне въвеждането. Има много неща, които трябва да се предвидят, много стъпки да се извървят, голяма част от които вече са извървени.

Кои са извървени?

Важното е, че имаме медицински стандарти, че имаме алгоритми за диагностика и лечение. Трябва обаче да има и законодателно основание за промяна във финансирането на лечебните заведения. Трябва да има т. н. национален проспективен бюджет, който се изчислява на база на отчетените случаи, направените разходи и т. н.

Кой трябва да направи този национален проспективен бюджет?

Вероятно това трябва да са общи усилия на НЗОК, която в момента плаща на болниците и на министерството. Още в екипа на министър Божидар Нанев се правеха такива изчисления. Тогава неговият заместник Валерий Митрев се занимаваше с това. Ролята на този бюджет е да се остойности лечението на диагнози по ДСГ.

Остава също така да се обучат кодировчици, да бъдат оборудвани лечебните заведения със софтуер и хардуер и т. н.

На какво според вас се дължи изоставането от темповете по въвеждането на ДСГ? Министър Константинов на няколко пъти си размени задочно реплики с директора на НЗОК по този повод...

Аз репликите между институциите не искам да ги коментирам изобщо. По-скоро аз наистина се радвам, че в момента всички институции, от които зависи въвеждането на ДСГ, сме на едно мнение и тук няма разнопосочно говорене. Има политическо решение не от днес.

Не искам да казвам подобна дума като “изоставане“. Наистина има известно забавяне в процесите по обективни причини. Аз не веднъж съм казвала, че това са смяната на министри, смяната на директори на НЗОК, смяната на председатели на комисии. Когато има нови екипи навсякъде, разбира се, че е необходимо известно време те да се сработят. А пък въвеждането на ДСГ в никакъв случай, не е елементарно, лесно и не става бързо.

Решението за ДСГ на Министерския съвет е от началото на годината, а още не е купено ноу-хауто...

Това е въпрос към изпълнителната власт. Дори това, че има решение на Министерския съвет и всички стъпки по-нататък говорят, че всъщност се предприемат действия в тази посока.

Възнамерявате ли да обсъдите в по-широк формат как да се осъществи въпросният преход към ДСГ?

На 8-9 май ще има кръгла маса по този въпрос, за която ще пристигнат гости от швейцарския парламент. Швейцария започва да работи с ДСГ от 1 януари 2012. Очакваме от тях да чуем добрите практики, проблемите, с които са се сблъскали. Тази среща ще е в Народното събрание под егидага на здравната комисия.

Подкрепяте ли идеята на министър Константинов болниците да се конкурират за договор с НЗОК и касата да не е длъжна да сключва договор с всички?

Със здравната карта са определени болници, с които задължително ще се сключва договор – областни и университетски болници. Ако имате предвид дали останалите лечебни заведения трябва да се конкурират, смятам, че и в момента те се конкурират със зададените им критерии – медицински стандарти, специалисти, апаратура. Нивата на компетентност на практика създадоха конкуренция, защото в зависимост от тях болниците получават финансиране по определен брой клинични пътеки.

Ще дойде ли на дневен ред и кога обсъждане на демонополизация на НЗОК?

Това също е нещо, което е записано в програмата на ГЕРБ и в детайли дали ще има тристълбов модел, дали ще поемат част от задължителното здравно осигуряване, не мога да вляза. Последното становище на здравния министър е, че е по-добре засега да остане само НЗОК като един единствен платец. Надявам се, това да е само негова идея, за която тепърва ще каже доводите си и тепърва ще обсъдим.

Но вие като партия си оставате на мнение, че трябва да има демонополизация...

Да, няма промяна в позицията ни.