При провал на новия македонски кабинет, НАТО трябва да се намеси

Оцеляването на новото македонско правителство ще зависи от това дали албанските партии в него ще бъдат възприети като легитимни представители на всички албанци в Македония. Това заяви Димитриус Трендафилоу, който е анализатор за Балканите в Института за стратегически проучвания към ЕС. В интервю за Радио"Свободна Европа" той каза, че ако сегашната правителствена коалиция в Скопие се провали, тогава НАТО ще трябва да се намеси.

"Не знам дали това правителство ще оцелее и допускам, че ситуацията дори може да се влоши. Мисля обаче, че на този етап те имат някакъв шанс, ако посланията на международната общност продължат да убеждават екстремистите да спрат своите действия. Освен това ми се струва, че на определен етап НАТО ще трябва да се намеси, мисля, че НАТО трябва да предприеме някакви действия, за да покаже своето присъствие и може би да обяви - ние сме готови да допринесем за стабилността, което всъщност означава готовност за сблъсъци с екстремистите, ако се стигне до това.

Засега натискът от страна на международната общност и специално от ЕС е преди всичко политически. Те настояват за диалог, за сътрудничество, играят посредническа роля и т.н. От друга страна,обаче, аспектите по сигурността липсват, а на този етап само НАТО може да ги осигури. Мисля, че като цяло, нещата в Македония зависят от това дали албанците ще признаят новото правителство за легитимно, което означава екстремистите да престанат да се сражават. Ако това не се случи, тогава НАТО ще трябва да се намеси, защото това е единственият начин да се стабилизира ситуацията в момента".

Според Димитриус Трендафилоу трябва да се направи по-сериозен опит за контрол на границата между Косово и Македония - нещо, което все още не е направено. Той припомни, че генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън поиска 4 хиляди войници да патрулират границата, но тези войници така и не се появиха, защото американците не искат да ги дадат.

Димитриус Трендафилоу не смята, че за България и Гърция съществува опасност от въвличане в кризата. За Гърция най-голямата загриженост е свързана с притока на бежанци и с това колко бежанци ще влязат в страната. Това може да създаде и политически проблеми, защото логично бежанците към Гърция ще бъдат славомакедонци. Опасявам се, че в подобна ситуация македонският въпрос в Гърция отново ще излезе на дневен ред.

"Маргинализираните към момента националистични фракции специално в Северна Гърция могат отново да започнат да твърдят, че Македония е част от Гърция, че Гърция трябва да се намеси и т.н. Ако ситуацията се влоши, може да се стигне до вътрешен натиск върху гръцкото правителство от страна на националистите както от ляво така и от дясно. Не знам как това ще се отрази на общественото мнение. Ако обаче съдим по македонската криза от началото на 90-те години, когато националистите успяха да мобилизират толкова много хора по улиците и предизвикаха падането на правителството на Мицотакис, тогава е възможно тези сили отново да мобилизират масите. Така че ще имаме умерено правителство в Гърция, което ще трябва да реагира и вероятно ще трябва да се ангажира с по-твърда позиция отколкото иска.

На този етап обаче няма опасения, че Гърция ще се намеси. Това никога не е било част от намеренията на Гърция. Аз обаче си спомням, че имаше силна реакция у част от гърците, когато българският президент направи своята декларация за пращането на български войски в Македония. Страхът в Гърция може да бъде, че българите отново са на път да се намесят и да си върнат контрола над Македония. Така че тук има връзка между тези неща. Това може да мобилизира националистичните сили в Гърция, които да кажат: Вижте, това исторически е част от Гърция и ние трябва да се намесим, за да вземем това, което е наше", казва Димитриус Трендафилоу.

На въпрос дали споделя оценката на гръцкия вестник "Вима", според който с връщането на социалистите в македонското правителство българското влияние в Македония ще намалее, той отговаря:

"И да, и не. Имам предвид това, че едно от оръжията на гръцкото правителство е фактът, че то инвестира толкова много в македонската икономика и следователно гръцкото влияние може би дори е по-голямо от българското, защото България очевидно няма средства за подобни инвестиции. В същото време обаче все още има много тесни връзки между ВМРО на Любчо Георгиевски и българските му партньори. В крайна сметка не мисля, че на този етап може да става дума за печалба или загуба на влияние. Смятам, че имаме късмет, че в България, Гърция, Албания и Сърбия в момента има умерени правителства и това помага за изпращането на ясно послание, че съседните на Македония страни подкрепят статуквото и не искат да го нарушават. Така че ние не сме достигнали до точка, когато някой трябва да следи за това кой колко влияние има върху Македония. Надявам се, че правителствата в България и в Гърция не се възприемат като конкуренти по отношение на Македония.

Излъчено по Радио "Свободна Европа" на 14 май 2001 г.