При Тръмп Америка е на първо място, но все по-изолирана

При Тръмп Америка е на първо място, но все по-изолирана

Позицията на Доналд Тръмп за Иран е нова атака срещу многостранния подход в международните отношения, която поражда риска, че следвайки лозунга "Америка на първо място" Съединените щати ще се изолират в света и техният авторитет ще отслабне.

Наблюдателите досега се затрудняваха да дадат определение на дипломацията на американския президент, изтъквайки неговата непоследователност или пропастта между провокативните му изказвания и действията му.

Речта на Тръмп пред Общото събрание на ООН през септември, чийто лайтмотив бе "суверенитетът", и обявеното му в петък решение да не потвърждава, че Техеран спазва споразумението за иранската ядрена програма, толкова ценено от международната общност, изглежда обаче са поредното доказателство за тенденцията, започнала да се след влизането му в Белия дом през януари.

"Външната политика на Тръмп намери своята "тема": доктрината на оттеглянето", обобщи президентът на изследователския център Съвет за външни отношения Ричард Хаас.

Иранското споразумение е последното "попълнение" във вече дългия списък на международни ангажименти или организации, които Вашингтон напусна или заплаши да напусне: Транстихоокеанското партньорство (ТТП), Парижкото споразумение за климата, Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) и ЮНЕСКО.

Не е изненадващо, че бивши представители на правителството на САЩ от времето на предишния президент, демократа Барак Обама, се включиха в дебата, за да направят една мрачна равносметка на първите девет месеца на неговия републикански наследник, който нямаше никакъв дипломатически опит, преди да бъде избран.

Републикански критики

"За пореден път Тръмп поставя под съмнение способността на Съединените щати да изпълняват своите международни задължения", недоволства Бен Роудс, заместник-председател на Съвета за национална сигурност на Обама, осъждайки "нарушаването на (историческото) споразумение", сключено през 2015 г., за да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. "Другите страни вече няма да искат да сключват споразумения със Съединените щати, защото ще мислят, че ние няма да държим на думата си."

И въпреки че милиардерът републиканец не стигна чак дотам да "скъса" иранското споразумение, както бе обещал, фактът, че не потвърди, че Иран спазва своите задължения, плюс заплахата му да сложи край на сделката "във всеки един момент", ще отслабят и изолират Вашингтон, както и неговия съюз с европейците, едновременно с това укрепвайки Иран, Русия и Китай, предупреждава Уенди Шърман, която бе главният представител на САЩ в преговорите.

Демократите обаче не са единствените критици.

Бивши високопоставени дипломати, които са служили при президента републиканец Джордж Буш младши, също изразиха публично съмненията си. Така Ричард Хаас подчертава несъответствията в изказванията на Доналд Тръмп, който не спира да осъжда иранската диктатура и режим, "навеждайки на мисълта, че смяната на режима е крайната цел на американската политика", и в същото време твърди, че вече не иска да налага такива решения.

Никълъс Бърнс, друг бивш дипломат, който сега преподава в училището по управление "Джон Ф. Кенеди" към Харвардския университет, осъжда "тези исторически грешки". Съединените щати "се оттеглят при Тръмп от ролята си на световен лидер", твърди той.
Както при оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, европейците се обединяват, за да защитят иранския пакт. Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини каза, че Доналд Тръмп няма право едностранно да сложи край на сделката.

А френският президент Еманюел Макрон, който охотно демонстрираше, че са съмишленици с магната в областта на недвижимите имоти, този път категорично се разграничи от Тръмп, разговаряйки с иранския си колега Хасан Рохани, за да го успокои и да обяви, че смята да направи посещение в Техеран.

Последици за севернокорейската криза

Много наблюдатели се безпокоят какви ще са последиците за основната международна криза в момента, предизвикана от севернокорейските ядрени амбиции.

Според Робърт Айнхорн от Института Брукингс, за да седне Пхенян на масата за преговори, "трябва да мисли, че Америка е готова да изпълни своите ангажименти". Следователно заплахата за оттегляне от иранското споразумение вреди на тази перспектива.

Още повече, че що се отнася до Северна Корея, американската администрация възприе стратегия, която минава през единството на международната общност, през ООН, за да бъде оказан натиск върху режима на Ким Чен-ун. "Сутрешните туитове" на Доналд Тръмп, който обещава на Пхенян "огън и жупел", обаче "объркват севернокорейците, американците и нашите съюзници в Европа и Азия", каза наскоро този изследовател пред АФП.

"Тръмп изглежда мисли, че икономическата и военната мощ на Съединените щати са достатъчни, за да им позволят да правят каквото и когато си искат", анализира Барбара Славин от мозъчния тръст Атлантически съвет. "Това, което той не разбира, е, че Съединените щати са на върха на своята мощ, когато поемат инициативата, за да се стигне до международен консенсус."

Само критиците на иранското споразумение оценяват положително американската позиция. Тя бе приветствана от Ерусалим и Рияд, регионалните врагове на Техеран, получи известна подкрепа в консервативните мозъчни тръстове и въпреки някои резерви, сред републиканците в Конгреса.

По БТА

Още по темата
Още от Свят