При управлението на ГЕРБ общините загубили 3 млрд. лв.

При управлението на ГЕРБ общините загубили 3 млрд. лв.

Общините са загубили около 3 млрд. лв. за периода 2009-2012 г. заради намаление на собствените си приходи, намалените държавни трансфери, намалението на преходния остатък (спестени пари на общините от предходни периоди) и на привлечените приходи. Освен това местните власти и правителството не са разчели правилно първите признаци на кризата и не са реагирали на влошената икономическа ситуация, сочи анализ на Икономическия институт към БАН за държавната финансова политика и местното самоуправление, представен в понеделник.

През 2008 г. общините са имали почти 5.5 млрд. лв. приходи, а през 2012 г. те са с почти 1 млрд. лв. по-малко при същия обхват от услуги, посочи проф. Стефан Иванов. Икономическата криза формира 70 процента от спада на общинските приходи, но около 30 процента се падат на провежданата държавна политика, допълни той.

Иванов обясни, че държавните трансфери за общините са намалели, но в много по-голяма степен от намалените държавни приходи. Това по думите му означава, че държавата преразпределя средства от общините за централния бюджет.

В резултат на това са намалени средствата за местни услуги и поддържане на общинските пътища, както и са е увеличени просрочените задължения на общините. Препоръките в доклада на БАН, свързани с местното самоуправление, са да не се допуска повече балансиране на държавния бюджет за сметка на общинските бюджети, както и държавата да започне да изпълнява програмата за финансова децентрализация на общините и да се намали зависимостта на общините от държавната финансова подкрепа.

Според икономистите повишаването на местните данъци и такси не е решение на проблема, защото това би означавало например да се натоварят гражданите с 3-4 пъти по-висока такса смет. Може обаче да се преразпределят повече средства в полза на общините от събраните приходи от данъка върху доходите на физическите лица или от поземлената собственост чрез въвеждане на данък върху обработваемите земи и гори.

Главното е да се промени механизмът на разпределение на държавните трансфери, които привилегироват едни общини за сметка на други, подчерта проф. Стефан Иванов.

Исканията за “развързване на кесията” на държавата са справедливи, но пагубни за икономиката и обществото, коментира колегата му д-р Емил Калчев от Института по отношение състоянието на фискалния сектор у нас. Според него увеличените разходи от края на 2009 г. и последвалите мерки за покриване на бюджетните дефицити са понижили нивото на фискалния резерв от рекордните 12 млрд. лв. през октомври 2008 г. към “санитарния“ минимум в момента от 4.5 млрд. лв. В същото време държавният дълг расте с близо 1 млрд. лв. на година, посочи Калчев.

Колкото повече намаляват средствата за активна икономическа политика, в пъти повече расте нивото на разходи и дефицити в социалния сектор, смята още той. Данните от доклада сочат, че делът на социалното осигуряване и грижи през 2012 г. е нараснал с 8 процентни пункта спрямо 2007 г., а дефицитът – с над 3 млрд. лева. Отделно, тези разходи са повече от 2 пъти по-високи от разходите за заплати в държавата и надхвърлят с над 2.5 пъти разходите за издръжка.

Препоръката на учените е новото правителство да продължи политиката на фискална стабилност, тъй като тя не е причина за бедността на българите, а това, че икономиката не можа да сработи. Необходимо е да продължат и реформите в социално-осигурителния сектор, както и в администрацията, която не работи добре и харчи прекалено много пари, смята проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН.

Споделяне

Още от Бизнес